Автор: отец Ясен Шинев
енорийски свещеник в Старинен храм „Успение Богородично“(Малка Богородица) и храм „Св. Атанасий“, гр. Варна
Какъвто и да си, където и да си — запомни едно! Обичай простака! Звучи глупаво и нелепо, изглежда невъзможно, но събери сили, изпроси благодатни сили от Бога, превъзмогни себе си и заобичай простака.
Не просто търпи, не само се укроти, а утихни, навлез в себе си, събуди сърцето си и след като то запламти с Неговата любов, го възлюби! Но искрено, нелицемерно, без фалш и условностите на ума. И смирил се, го направи.
Не бързай, помисли и се опитай. Наистина е трудно, но не чак толкова. По- добре е така. Нещо повече — най-добре е и за теб, и за него, за спасението ви и за мира в душите ви.
Така ще получиш венеца на верните и победилите себе си воини Христови и ще получиш награда от Всевишния Бог в твоя път. Огледай се и виж, че той е навсякъде около теб, многолик и винаги един и същ, но верен на себе си. Простакът без расо или с расо, висшестоящ или нископоставен, невярващ и вярващ, далечен и ближен, леко прикрит и арогантно откровен, оформящ средата ти и неизбежен в живота ти. Не се съмнявай, заразил е въздуха, задръства пространството, непредсказуемо и болезнено натраплив и появяващ се отвсякъде. Непобедим, несъкрушим, минаващ през огън и вода и повалящ всяка пречка и дори стена, ограда и крепост, вечен като пръстта и стабилен като скала. Той винаги има право и намира начин и най-важното — винаги е доволен от себе си и е намерил оправдание за всяко свое добро или зло.
Ах, как той винаги си вярва и е убеден, че е прав, действа със смелост и замах, винаги неповторим и самобитен. Не е важно, че е досаден и дразнещо груб, той и дори в това е по своему чаровен. Бъди разумен и не се опитвай да го обориш и да спориш с него, защото той така или иначе ще спечели.
Ако само усети, че дори и временно вземаш връх над него, ще намери начин да те уязви и ако и това понесеш и намериш начин да го спреш, той ще те засипе с обиди и дори заплахи. И повярвай, дори да спечелиш битката с него, ти си този, който губи войната. Това ще е пирова победа. И след нея ще бъдеш толкова омърсен и съсипан, че ще осъдиш себе си, че си допуснал да влезеш в двубой. Ще въздъхнеш изтощен, омаломощен и почти отчаян, лишен от желание за нова борба или търсене на конфликт. Ти ще съжалиш хиляди пъти, а той дори няма да осъзнае поражението си. Затова бъди мъдър и разсъдлив и бързо го прецени, още преди да е разгърнал потенциала си.
Запомни завета на Фридрих Ницше и неговия Заратустра: „Не е важно да вадиш сабя, важно е да знаеш срещу кого!“. И в кой момент и кога. Не се заблуждавай, ще го срещнеш или сам, или с неговите приятели. Те винаги са много. Затова постъпи мъдро и смирено. Приеми го с въздишка и с лека усмивка, оправдай го и през сълзи на очи го заобичай. Такъв, какъвто е. Така не само ще си спестиш нерви и излишни разочарования и ще избегнеш дразнещи проблеми, но и бавно и постепенно ще се омиротвориш.
Не го съди, защото ще заприличаш на него. Един е Съдията, а и ти си под настоящ и бъдещ съд и запомни, че и той е твой брат. Болен, заблуден и объркан, нещастен и духовно беден. Не забравяй това. Помни, че дори и той има своя мисия в този свят. Нещо повече — място в живота ти. И чрез него ще се учиш и растеш, ще падаш и ставаш и ще преоткриеш себе си, осъзнавайки личната си немощ и виждайки в него печата на Бога и на дявола. Той е душевен инвалид, но спътник по пътя и необработен диамант.
Слушал си различни неща. Един ти казва да го убиеш с мълчание, втори — да не му обръщаш внимание, трети — да бъдеш над него и над нещата… Да, всеки от тях е малко или много прав, но това не е достатъчно. Защото носи духа на света и в него е скрито зрънцето на гордостта и чувството за духовно превъзходство. Но ти, ако си истински Негов и във всичко Христов, воин на светлината и син на деня, си длъжен да обичаш всеки и дори врага си. Нима само за своите дойде Христос? А другите? Трябва ли да бъдат оставени в сянката на греха и в прегръдката на суетата. Нима си забравил — верният в голямото е верен и в малкото…
Той не пръска ли светлината Си за синове и осиновени, не протяга ли ръцете Си от Разпятието за целия свят и за всеки един от нас, роден от жена? За всички нас Той проля кръвта Си! А на тези, които Го оклеветиха, осъдиха, бичуваха и положиха на челото Му трънен венец, отговори омиротворено и смирено, с кротка и нежна любов, промълвявайки: „Отче! прости им, понеже не знаят, що правят“(Лук. 23:34).
Нека Пречистият Иисус да ти бъде за пример в общуването с всички трудни, тежки, почти непоносими и дори безобразни диваци, мръсници, простаци… Всякакви хора, които от висотата и заблудата на нашето его наричаме гадове… И тях някой трябва да обича. Никой не е окончателно изгубен и оставен изцяло в плен на дявола.
За всяка душа трябва да водим борба. Всеки от нас е в развитие и вероятно е бъдещ праведник или светец. Не се заблуждавай. И простакът има душа и своя борба. И в него пламтят парещите въпроси на съвестта. И в него живеят възходът и падението на личността, фарисеят и митарят, блудният син и болният слуга. Поставен е под проклятие, но и заслужава да бъде освободен и помилван и дори спасен! Пътят към рая е открит за всеки. Не е важно откъде си тръгнал, а къде ще стигнеш…
Той също е икона Божия, повредена и омърсена, но Негова по замисъл и образ. Нека го обгърнем с любовта си. И ако не ти, кой? И ако не сега, кога? Всеки може да го отмине и заклейми, но само малцина са достатъчно силни да победят себе си и да го обичат. Затова любовта Христова е подвиг и непрекъснато себедоказване. Привилегия на най-благодатните духове и просветени души. Не само прогледнали, но и осветени и във висша степен благословени.
Слабият, себелюбивият, себичният и самодостатъчният не умее да обича. Любовта е кръст и жертва за и в името на другия. Малко чудо и голяма победа. Тя е всичкото добро на света и ключът за сърцето на всеки. Най-добрата защита и най-силното оръжие. Затова обичай! Не утре и някога, а тук и сега.
Не бързай да му обърнеш гръб. Застани до него и го допусни до себе си. Потопи го в морето от божествена любов и го загърни с плаща на Неговата милост. И заобичай простака. За тържество на Бога и за ужас на дявола. Въпреки всичко и превъзмогвайки себе си. Чрез и в Христос. Заради него и заради себе си — обичай простака!
