ОБИЧАШ ЛИ ЛУДИТЕ?

346 0

Автор: отец Ясен Шинев
енорийски свещеник в Старинен храм „Успение Богородично“(Малка Богородица) и храм Св. Атанасий“, гр. Варна

„За мен единствените хора  това са лудите. Лудите в живота, в разговорите по пътя към спасението. Тези, които не говорят банални неща, а само горят, горят като красиви восъчни свещи!“

Джак Керуак

Преди доста време, малко преди началото на ежеседмичната беседа в един от централните енории на града водещият свещеник се приближи до един от посетителите и проведе кратък разговор с него. Това беше едно особено момче, което всички християни в града познаваха, защото често посещаваше храмовете и се появяваше на много църковни събития и инициативи. Беше младо и приветливо, но видимо страдаше от психическа болест, която се беше отразила  върху цялото му поведение.

Хората, вярващи или не, обозначават подобни субекти като луди и те предизвикват у тях въздишки и открито пренебрежение.  Но свещеникът, който беше млад и симпатичен, го изслуша с внимание, каквото никой не му беше обръщал, и като се усмихна, каза с любов: „Ех, ще се спасиш ти. Твоята е лесна… Ние да му мислим!“. Тази оценка беше колкото заинтригуваща, толкова и необичайна и събуди размисъл в многото посетители, които бяха там.

Няма как един искрено вярващ човек да не се замисли и прецени, като направи изводи както за себе си, така и за бъдещето  на душите на подобен тип болни хора.  Защото психично болните, правилно или неправилно наричани „луди“, се ползват с особен статут от Вседържителя Христос. Незнайно откъде, но всеобщо се е настанила тази странна, но мъдра мисъл, превърнала се в  общоприета сентенция, че „Бог обича лудите“. Разбира се, всички знаем, че „Бог е любов“ (1 Иоан. 4:8) и няма как да не обича и да не блика любов във всички Свои проявления. С нея Той обгръща Своите чеда, които малко или много  са грешни, но въпреки това са икони Божии, Негови синове и дъщери. Тези „шантави“, „откачени“, „шашави“, „чалнати“, „изумени“ обаче се радват на Неговата особена грижа  и любов именно заради  състоянието, в което се намират.

С наставленията Си в светото Евангелие и с примера на личното Си поведение Той е ясен изразител на това. Във всички проявления на своята болест болните трябва да бъдат обгрижвани и подпомагани и това е белег на християнско благочестие и белег на истинско, практическо християнство.

Думите „Здравите нямат нужда от лекар, а болните“ (Лук. 5: 31) кънтят отрезвяващо в 2000-годишната традиция на светата Църква. Отношението към болните е критерий за праведност или неправедност на всеки, който твърди, че вярва в Спасителя Христос и е тръгнал по тесния път към царството Божие. Това е проява на висша милост и плод на чисто добротворство, без което никой не може да се спаси. Един ясен признак на снизхождащия аристократизъм, който е пръскал около Себе Си Пречистият Иисус. Проява на богатите, красиви, облагодатени души.

А отритнатите хора? Навсякъде и във всички времена и народи те са клетници, заставащи встрани, там някъде в периферията на обществото, носещи белега на социални аутсайдери. Какво е бъдещето на тези болни души? Един от богоносните старци на светото Православие на 20 в., св. Паисий Светогорец (1924-1994) обичал да казва на най-близките си духовни чеда, че Христос особено силно ги обича и че на Съда пред Него за тях ще има „смегчаващи вината обстоятелства“. Защото болните и странниците, които са изпаднали в това психическо състояние и личностно разстройство, се радват на Неговата особено топла любов и милосърдие. Те, поразените в ума, ще бъдат приети във вечността с предимство пред останалите „нормални“. Ще получат привилегии, които останалите нямат. Към техните грехове и прегрешения всемогъщият и всемилостив Бог ще погледне с особено снизхождение, защото те носят тежкия печат на своите заболявания и са отхвърлени от околните, като често биват подложени на пренебрежение и дори на презрение.

Те са част от онези „последни, които ще станат първи“. Повече от ясно е, че  никой от родените от жена няма гаранции за своето лично спасение  и че на никого Бог не дава застраховки или някакво предварително обещание, че задължително ще бъде спасен. Но Той е велик във всичко и най-вече в любовта и състраданието Си към Своите. Нещо повече, ние не знаем защо тези хора са в това състояние: заради греховете на предците си, заради своите собствени прегрешения или просто като един особен белег на избраничество. Слава Богу, това е скрито от нас  и никой няма пълно  знание защо душата на човека до него страда и какъв е Божият промисъл за този човек.

А колко искреност има в тях, особено във вярващите психично болни! Една спонтанност, неподправеност и детскост, която може да бъде за пример на нас, които толкова често поради своята топлохладност оставаме в позата на съвременни фарисеи.

Има какво да научим и от тях. Най-малкото защото и те са посланици Божии и неизбежни наши спътници по пътя към спасението. Те също могат да ни донесат утеха и откровение „свише“, защото Дух Свети може да посети всеки и навсякъде, без оглед на неговата болест или състояние. Колко често Господ Бог е говорил чрез тях! Затова трябва да им обърнем подобаващо внимание  и да ги обгърнем с цялата си любов, а не да бързаме да извръщаме поглед от тях. Точно обратно, ние самите трябва да бъдем пример за грижа и практическа любов към тях. Спасителят Христос, Който ръководи  невидимо пътя на всеки един от нас, ни ги изпраща в конкретни ситуации и места като изпитание  и проверка за нашата любов. Те са атестат за духовното състояние и ниво на всеки и ние трябва да бъдем особено внимателни към тяхното присъствие днес и утре. Още повече, че всеки един от нас може да изпадне в състоянието, в което се намират и така да понесе едно изпитание и велико изкушение в своя живот.

Затова е необходимо да ги обгърнем с цялата си любов и да проявим топла грижа към всеки от тях, като им помагаме във всичко  и така да заслужим  да бъдем истински Христови приятели, а не познати, синове, а не осиновени. Техните ангели ще свидетелстват за нас пред Съда за всяка проява на нашето реално отношение. Така ще бъдем достойни за Неговото несъкрушимо царство и ще чуем в този най-важен за нас ден: „дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание мира; защото гладен бях, и Ми дадохте да ям; жаден бях, и Ме напоихте; странник бях, и Ме прибрахте; гол бях, и Ме облякохте; болен бях, и Ме посетихте; в тъмница бях, и Ме споходихте“ (Мат. 25: 34-36).