Автор: схимонахиня Силуана (Влад)
Източник: www.romelders.substack.com
Превод: Пламена Вълчева
Въпрос:
Докато слушах майка Силуана, се опитвах да намеря възможно най-добрия отговор на въпроса: „Какво съм за Бога, за себе си и за другите?“. И си спомних едно църковно песнопение, в което се казва: „Образ съм на Твоята неизказана слава, макар и да нося белезите на моите прегрешения“.
Майко Силуана, може ли да ни разясните тези думи?
Майка Силуана:
Стигнах до вярата благодарение на това песнопение. Бях невярваща; бях убедена, че Бог не съществува, а ако съществува, че не заслужава любовта ни, защото допуска толкова много страдание в света. Освен това изпитвах силно отвращение от хората, а вероятно и от себе си. Когато почина една моя приятелка, чух това песнопение. То е познато на всички от последованието на опелото. Не зная с какво въздейства върху душата и ума ми, но оттогава се запечата в съзнанието ми. И аз зная, че тогава донякъде повярвах, а впоследствие получих и потвърждение, че сме образ на Божията Слава, макар и да носим в себе си белезите на греховете.
Беше ми много трудно да стана вярваща, защото подлагах всичко на съмнение. Имам остър и трезв ум, винаги готов да проникне в същността на нещата. И когато повярвах в Бога, Му казах: „Готова съм да дойда при Теб с всичко, което имам, и Ти ще видиш, че аз имам много дарби — не знаех, че дарбите ми са от Него; мислех, че са мои, от майка ми и от баща ми — но трябва да ми дадеш доказателство, че ме обичаш, като ме накараш да заобичам тази жена“. По онова време имаше една жена, която не можех да понасям, и тя не можеше да ме понася. И в рамките на една седмица Той ми даде това доказателство. Той ме убеди.
След това още известно време Го молех за знаци. И на едно друго погребение, докато звучеше този стих, случайно видях един клошар, неугледен и досаден, да разглежда нечий портфейл. И си казах: „Е, Господи, къде е образът на Твоята слава?“. И тогава видях Божия образ в този човек. Наистина. Той беше толкова красив! Но разбира се, понеже бях Тома Неверни, Бог трябваше да ми го покаже три пъти, за да разбера и да повярвам. „Нима е възможно? Нима и този човек е образ на Твоята Слава? Дори и сега?“ — Го попитах. А Той отговори, „Да, дори и сега”. И отново ми показа този образ. Днес вече не искам да ми го показва, защото зная, че това е истина и не са ми нужни повече доказателства.
И така, бих искала всички ние да си отидем вкъщи с разбирането и съзнанието, че сме образ на тази Слава. И че тази Слава е не просто начатък или семе, а огън с блещукащи пламъчета.
Ако застанем безмълвни пред някоя икона, особено нощем, когато навън и вътре в нас е тихо, защото, след като си починем малко, се успокояваме — и влезем вътре в себе си, първо в преддверието, а после във вътрешната си стая, без да правим нищо друго освен безмълвно да стоим, вероятно ще видим това блещукане, вероятно ще усетим славата, която е вътре в нас. Тогава може би ще се засрамим и ще заспим с обещанието, че на следващия ден ще ѝ се поклоним. Но сънят заличава този спомен и ние се връщаме в началото с нашата безпомощност.
Също така трябва да внимаваме със светлината вътре в нас, защото мнозина, които навлизат във вътрешния си свят, се спират на тази светлина, мислейки, че тя е Бог и че те са богове. Тази светлина е това, което сме получили при своето зачатие, когато за първи път сме видели Бога — светлината на Неговото лице. Бях удивена, че не можем да я докоснем; че не можем да се доближим до нея. Колкото повече се доближавате до светлината, която е вътре във вас, толкова по-силна и по-далечна тя става. И аз в даден момент осъзнах, че не можем да я достигнем именно защото тя води в безкрайността, в Нетварната светлина. Глиненият съд трябва да се разбие, за да възкръснем в тяло, което е заслужило, съзряло и удостоено от Бога да носи Светлината.
И така, трябва по-често да слушаме това песнопение или да препрочитаме последованието на опелото и от време на време да си повтаряме този стих.
Можете да си го запишете на лист хартия, да го сложите в джоба си и когато сте напът да извършите някоя глупост, ако имате време, да извадите листчето и да го прочетете; а ако нямате, да го прочетете след това, за да го разберете по-добре.
Биография на автора:
Схимонахиня Силуана (Влад) е родена през 1944 г. Изучава философия в Букурещкия университет. След дипломирането си за кратко преподава в Университета в Галац. През 90-те години се занимава с юношеско консултиране и социална дейност, насочена към деца в неравностойно положение. Приема монашество през 2001 г. С благословението на митрополита на Олтения Теофан основава Центъра за формиране и консултиране „Св. архангели Михаил и Гавриил” в манастира „Житиану” до Крайова. През 2008 г. центърът продължава дейността си в Яш, в новосъздадения манастир „Св. Силуан Атонски”, на който схимонахиня Силуана става игумения. В служението ѝ съществено място заема организирането на семинари и конференции в Румъния и в чужбина, на които се дискутират въпроси, свързани с духовния живот, избора на житейски път, етапите на любовта (от приятелството до брака), взаимоотношенията в семейството и др. Умира на 8 юни 2021 г.
