ОБРАТНОТО НА ЛЮБОВТА

351 0

Автор: Мелойски епископ Емилиан (Кутузис)

Превод: Пламена Вълчева

Всички ние се стремим към признание и любов в живота си. Ако се отнасят към нас с презрение, ако не получаваме очакваното внимание, ако децата ни не ни уважават, ние се чувстваме вътрешно съсипани.

Тогава вътрешният ни комплекс за малоценност се проявявава под формата на някаква реакция: оплакваме се, крещим и сме склонни към грях или  налагаме мнението и волята си или се затваряме в себе си и ограничаваме контактите си с човека, който смятаме, че ни е наранил. Но както сме споменавали и преди, в свръхчувствителността се крие егоизъм и днес нашият Господ Иисус Христос ни казва как да се държим, така че да сме призвани и да станем истински чеда на живия Бог, не свръхчувствителни и обидчиви личности, а светци. Той ни казва: „И ако обичате ония, които вас обичат, каква вам награда? Защото и грешниците обичат ония, които тях обичат. (…) Но вие обичайте враговете си”. Това е преломно изказване не защото го чуваме за първи път и то ни изненадва, а защото трябва да възстанем срещу собственото си аз, за да го осъществим.

Знаете ли кое е обратното на любовта? Обратното на любовта не е омразата, а егоизмът, защото любовта означава да откъсна нещо от себе си и да го отдам, без да очаквам нищо от никого в замяна, никаква отплата, никакво признание, никаква похвала, никакво „Благодаря”. За мен е достатъчно, че обичам, и силата на тази любов ме каря да опразня цялото си същество и да се отдам на ближните, дори и на враговете си, както учи днешното Евангелие.

Егоизмът, от друга страна, означава да отнема, ако е възможно, нещо от другите за своята собствена изгода, за да се облагодетелствам. Егоизъм е и това да очаквам признание и похвала, да копнея да ми благодарят за нещо, което съм дал или съм направил. Някой може да попита: какво лошо има в признанието, в похвалата или в благодарността? Защо да е проява на егоизъм да очакваш едно обикновено „Благодаря”?  Не е ли това човешко? Но аз ще попитам: кой ви е дал зрението и очите, по какъв начин мозъкът ви извършва зрителния процес, който не можете да видите, но благодарение на който виждате и докосвате света около себе си? И ако вие самите виждате, няма ли да помогнете на някой случайно срещнат сляп човек да премине безопасно на отсрещния тротоар, а той няма ли учтиво да ви благодари? Кой ви е дал зрението, кой ви е дал силата, кой ви е дал търпението и любовта да помогнете на този слепец? Не е ли това Бог? Така че ако очаквате благодарност и ако я задържите за себе си, вие я отнемате от законния ѝ притежател, отнемате я от Бога. Злоупотребявате с тази благодарност, буквално зачерквате духовните заслуги на Бога, а както току-що обяснихме, това е егоизъм, защото си присвоявате нещо, което не ви принадлежи, и го задържате за себе си. В нашия случай вие не отнемате благодарността от друг човек, а от вашия Бог и Създател, и го правите само за да задоволите егото си. Трябва да осъзнаем, че всичко, което притежаваме, и всичко, което не притежаваме, ни е дадено или не ни е дадено от нашия всемъдър и всеблаг Бог.

Това означава, че независимо от това колко и на кого сме помогнали, това е станало посредством Божията сила. Ако имам властта да назнача някого на някаква длъжност, това е само защото Бог ми е дал някаква позиция в живота. Ако съм майка или баща и съм създал деца, това е само защото, първо, Бог е благоволил да се родя и второ, защото Бог  е благоволил да имам тези деца. Така че не трябва да очаквам благодарност от децата си за това, че съм ги отгледал и че съм се грижил за тях, и не трябва да се отнасям с тях така, сякаш те са мое притежание. Както аз, така и децата ми, всички ние принадлежим на Бога и Бог, Който е създал децата, ги обича много повече отколкото аз някога бих могъл да ги обичам, като се има предвид моята човешка ограниченост. Естествено е децата да обичат родителите си, но на първо място те би трябвало да обичат своя Създател. Трябва да осъзнаем, че сме само разпоредители на имуществото, на властта, на интелекта, на любовта, на децата и на всичко останало, което Бог ни е дал. Това е причината днешното Евангелие да ни призовава да даваме щедро, да разширяваме любовта си и да обгръщаме с нея дори и враговете си.

Ако следваме примера на Христос в живота си, не само ще отдаваме себе си, обичайки другите, но и няма да имаме врагове. Трябва да сме наясно защо християните не могат никога да имат врагове.

Мъчениците се молели за Нерон, който ги изпратил на кладата, защото макар и той действително да отнел временния им живот, им дал в замяна  неотнимаемата вечност. И така, когато станем едно с Христос, ние вече не живеем сами, а Той живее в нас и чрез нас. Колко много злоба, колко много тъга, колко голяма психологическа болка се крие в този, който се опитва да ни нарани! Трябва да ни е жал за него и да се молим да не стигне дотам да погуби душата си. Душата му действително е в голяма опасност заради омразата, която се е загнездила в нея. Но независимо какво ни причиняват другите, Всемогъщият Бог го обръща в нещо добро. Дори и демоните стават наши благодетели по същия начин, по който станал и Нерон, който бил подбуждан от демоните. Св. Йоан Златоуст казвал за себе си: „Никой не може да навреди на Йоан освен Йоан”. Тоест само аз мога да навредя на себе си, защото независимо от това, което злите хора или демоните могат да ни причинят, ние знаем, че по думите на апостол Павел всичко съдейства за добро на този, който обича Бога. За онези, които действително обичат Бога, несгодите се превръщат в духовно предимство. По същия начин, по който и  чистите сокове на дървото, и оборската тор подпомагат развитието на растението. И още нещо. Колкото повече просим любов с поведението и отношението си, толкова повече ще се чувстваме пренебрегнати и всички ще ни отбягват все едно сме пиявици. Все едно сме паразити, досадни комари или мухи.

Но ако забравим за себе си, ако се съсредоточим върху това да обичаме, без да изискваме или да искаме нещо в замяна, тогава всички ще ни обичат и всички ще искат да бъдат с нас, дори и да сме необразовани, дори и да сме незабележими, дори и да сме бедни. Любовта привлича дори и непритежаваща душа природа, дори и животните могат да усетят любовта. Когато отдаваме себе си дори и на така наречените си врагове, не само придобиваме още приятели, но и самите ние ставаме завършени личности и наследяваме царството небесно.