Обществото на „бившите”

651 0

Автор: отец Ясен Шинев
енорийски свещеник в Старинен храм „Успение Богородично“ (Малка Богородица) и храм „Св. Атанасий“ — гр. Варна

Преди доста години в интервю за една от водещите руски телевизии, известният православен мисионер дякон Андрей Кураев заяви следното: „Нашата църква е в процес на възраждане. А знаете ли,  че в нейния авангард са само „бивши”? Това са бивши престъпници, ченгета, военни пенсионери, ветерани от Афганистан, проститутки с опит и въобще хора на греха. Те са в предните редици на нашите енории.”Това негово изказване е плод преди всичко на обективния му поглед и анализ на хората, които са се обърнали към спасителното учение на светото Православие. То е особено значимо за нас, защото отразява реалната действителност във всички православни страни оттогава до настоящия ден. Затова и звучи като експертиза и естествен отзвук на всички процеси, които засягат недрата на Православната църква.

Това  заключение е отражение на състоянието на новопостъпилите в енориите и на обичайния ритъм на духовния живот в тях. Да, съвременната Църква е общество на „бившите”. Всички те, които са били усърдни служители на царството на кесаря и са се прекланяли пред неговите правила, са преживели своите чисто лични и съкровенни разочарования. След като първоначално приели да бъдат опиянени от обещанията му, те са усетили болезнеността на ударите му и горчивия вкус на служението си. Тогава са преосмислили пътя си, разкаяли са се и са се обърнали към едно ново лично битие,  изпълнено с желание за пълноценна личностна промяна, но осъществимо само и единствено чрез Христа Спасителя.

В това няма нищо ново и необичайно. Така е било вече две хиляди години. Светата Църква се е превърнала в едно тихо пристанище за всякакъв вид корабокрушенци, които са преживели ужасните бури на живота, преминали са през неговата сурова школа и са потърсили истински заслон и вътрешно посвещение. Тогава са захвърлили представата си за света, която е присъща за търсещите утехата на светското битие и успехите на вечно стремящия се към себереализация аз. Потърсили са едно ново призвание и са намерили едно ново поприще, пълна алтернатива на всичко предлагано им на шумния пазар на света.

Житията на светиите са ярка илюстрация за всичко това. Преобладаващата част от просиялите Божии угодници са „хора с минало”, носещи товара на своите грехове и белезите от преживените лични катастрофи. Те са най-красивото свидетелство за преобразяващата Божия благодат, която възражда, освещава и насочва душите на пострадалите от греха. Светиите са толкова много и толкова различни, но всеки от тях е изживял своя болезнен път, своята лична драма на обръщането към Христос, и е формирал по дълбоко индивидуален начин желанието си не само да вярва в Него, но и да Го последва в остатъка от дните си.

Особено ярък пример за това е прекият продължител на делото на Иисус, апостолът на народите — великият Павел. След като бил обучен в школата на Гамалиил, той се превърнал в яростен гонител на християните и дори участвал в убийството на архидякон Стефан. Но когато Иисус му се явил по пътя за Дамаск, той бил призован на ново поприще и с живия пример на своето дело превърнал учението на Спасителя в система, разгърнал го в историята по един неповторим и категоричен начин. И нещо по-важно — утвърдил го в едно динамично и сложно време и оставил писмени свидетелства — четиринадесет послания, изпълнени с откровение и премъдрост Божия.

Не по-малко драматичен е и животът на света Мария Египетска, която била жрица на платената любов, потопена в стихията на греха и порока в един от най-големите градове на Изтока — Александрия. Отивайки на поклонение в Йерусалим, в един от храмовете тя получила наставление от света Богородица и се насочила към Йорданската пустин, за да  се посвети до края на дните си на пост, молитва и покаяние за греховете, които била извършила.

Още по-покъртително е обръщането на свети Моисей Мурин, който дълго време се препитавал от грабежи и откровено разбойничество. Впоследствие по чудотворен начин повярвал, разкаял се за греховете си и след като се отрекъл от своята воля, станал монах в една голяма обител. Подвизавал се в смирение и завършил живота си мъченически.

Огненият пример на техния живот е последван от хиляди търсещи човеци, които опитали отровните води на света, но след това потърсили единственото истинско лекарство за поразените си  душите — Божията благодат. Те са толкова много и толкова различни, известни или не дотам известни, малки или големи в очите на нас, недостойните, които ги измерваме с нашите несъвършени мерки, но всички те са осъзнали, че земното им съществуване би било безсмислено, ако не бъде посветено на Спасителя.

Историята на светата Църква е светло свидетелство за многобройните човешки души, които съзнателно са променили  насоката на своя живот и с цялата мощ на своите инстинкти са се преобразили от поданици на мрака в синове на светлината. Всеки един от тях, колкото и да бил различен и независимо от греховния товар, който носел със себе си, изживял своята спасителна „метаноя”, тоест своето покаяние, преосмисляне на ценностите и преобръщане, и се превърнал в една „нова твар”. По този начин в банята на очистването и в пещта на обновлението този човек достигнал до освещаване на своята душа, дух и воля. Така воден от Светия Дух, се удостоил с обожение, което само по себе си е крайната цел на православния духовен живот. Така преминал от едно духовно състояние в друго и се изкачил бавно и мъчително нагоре по вечната духовна лествица на християнските добродетели, за да заслужи мястото си в царството Божие.

За всяка една от тези души се отнасят следните на св. Исаак Сирин в неговите „Подвижнически слова”: „Вярващият човек преминава от знание в знание, като му пречат демоните, а му помага благодатта!” Този човек намира един бисер — вътрешното царство на блаженството, което е вечното и неизказано съкровище за всички търсещи лечение за своята наранена и страдаща душа.

Светата Църква е една вечна Витезда, една всеизцеляваща лечебница за всяка болест и страдание, една утеха за уморените, но вечно търсещи души. Всички те, както и ние, които сме повярвали и  тръгнали по стъпките на Спасителя Христос, сме принесли пред Божия свят олтар един оброк — своя греховен опит, и сме го преосмислили чрез диханието на Светия Дух. Напразни са уверенията на някои хора, че човек не може да се промени и си остава все същият въпреки уроците, които получава в криволичещия път на своето земно странстване. Неверни са убежденията, че той остава непроменим в своите  греховни навици, а опитите му за промяна са неуспешни и са една смешна проява на желанието му да полети, завършващо с връщането му в пръстта. Единствено майката Църква, тази вечна учителка на живота, е готова винаги да ни приеме, очисти и възроди със своето богооткровено учение и неизказаната сила на своите свети Тайнства. Тя ни прегръща и ни дава не само рецептата за вечния живот, но и една утеха за настоящия, която откриваме в думите на Спасителя: „Дойдете  при Мене,  всички отрудени и обременени, и Аз ще Ви успокоя”(Мат. 11:28).