Опиумът в християнството

1110 0

Автор: Петя Цурева

Размислите ми по тази тема са породени от многобройните ереси у нас  и най-вече в протестантските държави.

Православна християнка съм от 40-я ден на моето рождение. В града, в който съм израснала, покойният енорийски свещеник водеше вероучение и аз  посещавах тези часове всяка неделя. Летата прекарвах на село при покойната ми баба. Там свещеникът след св. Литургия в неделя също водеше вероучение, на което присъствах. Ходех на часовете по вероучение по свое желание и слушах с голям интерес разказите за Иисус Христос, за св. Богородица, за светците, за Църквата, за православната ни вяра. Когато станах студентка, се наложи да се преместя в София. В столицата се запознах с хора, изповядващи исляма, католицизма, протестантството, с атеисти, с будисти и други. Всеки един от тях започна да ме „вербува“ за своята религия, като най-ревностни от всички бяха протестантите. Но понеже семето на православието бе посято в мен още от крехка възраст и през годините бях изучила историята на моята вяра, четях Писанието и житията на светците, присъствах на беседите на архипастира на родната ми епархия, никой не успя да разклати основите на православната ми вяра. Поради младата ми възраст и житейската ми неопитност аз всеки път влизах в ревностни спорове с тях, които нямаха никакъв резултат освен силно главоболие. С времето, когато ме спираха по пътя мормони, последователи на Църквата на Исус Христос или ми пишеха протестантски пастори в социалните мрежи, аз казвах, че съм православна и няма смисъл да водим този разговор и по съвета на моя духовен отец не влизах в излишни разпри с тях.

Направих тази кратка ретроспекция, защото бих искала да обърна внимание на няколко много актуални към днешния момент въпроса. Кой е опиумът в християнството? Какъв е лекът срещу него? Толкова лошо ли е православието? Защо все повече хора от нашето общество се причисляват към протестантските общности или към други видове еретически учения? Защо Тайнствата в Православната църква се считат за ритуали?

Скоро се случи така, че пътят ми се пресече с един протестантски пастор и колкото и да исках да потисна желанието си да защитя своята вяра с простото „Аз съм православна, няма смисъл“, счетох, че трябва да вляза в този разговор, защото опиумът в християнството са именно протестантите. Те са опиум, защото видоизменят истинското учение на Църквата. „Модернизират” го. Изменят истината. Както обичат да казват: „Преводът на нашата библия е на съвременен и разбираем език за разлика от православния превод“.  По повод на тези техни думи ще цитирам св. ап. Петър, който в своето второ послание казва: „Има някои места мъчни за разбиране, които невежи и неукрепнали изопачават, както и другите Писания, за своя си погибел“ (2 Петр. 3:16). Тези хора използват насърчителни образователни брошурки или книжки, с които привличат невежите в Христовото учение хора. Казах си: „Какво толкова, ще видя видеата от проповедите на пастора, за да разбера защо тези хора се подлъгват?!“ Да, наистина проповедта му беше добра. Пасторът със сигурност бе преминал курс по НЛП и знаеше как да манипулира събралата се публика и мога да кажа, че го правеше доста добре. Но проповедта му беше по-скоро мотивираща лекция за благоприличното поведение, примесена с разнообразни криволици на заблудата, отколкото общение с Бога. Разбира се, в проповедта на пастора имаше и задочна критика към православието, способна да впечатли някой, който никога не е чел Библията и не познава нейната история. Тогава питам — защо се събират тези хора да пеят? Къде е Бог? Как си спомнят за Христос? Защо толкова агресивно нападат православието и сравняват своите дела с делата на православните свещеници? Аз не усетих в тях никаква духовност, топлина и сърдечност, а умело моделиране на умовете. Не виждам как тези заблудени хора могат да преживеят общение с Бога и с Църквата. Бих посъветвала всеки човек, който е кръстен в православната вяра да полага дължимата грижа и внимание към лукавството на тази ерес. Преди да повярват на техните брошурки с избрани непълни извадки от Писанието, да прочетат историята на християнството и да си зададат тези три въпроса. Коя доктрина е приемана навсякъде в християнския свят? Коя е тази доктрина, в която винаги  се е вярвало? Изповядвана ли е на Вселенски събор? Ключът за отговорите на тези въпроси можем да открием в  „Паметна книга за древността и всеобщността на съборната вяра против безбожните нововъведения на всички еретици” на  св. Викентий Лерински: „Трябва да полагаме всички усилия да се държим към онова, в което навсякъде, в което винаги и в което от всички се е вярвало… Но това ще бъде спазено, само ако следваме всеобщността, древността и единомислието. Ще следваме всеобщността, ако изповядваме, че единствената истинна вяра е тази, която цялата Църква изповядва навсякъде по света; древността — ако не отстъпваме по никакъв начин от мнението, за което се знае, че е било поддържано от нашите свети предци и отци; единомислието — ако се придържаме към определенията и мненията на почти всички йереи и учители в тази древност.“

Нека се замислим за най-голямото чудо в нашия век — благодатния огън, който нашият Господ Иисус Христос изпраща само и единствено след молитва на православен патриарх.

Протестантите винаги си измиват ръцете с поведението на нашите свещеници и епископи. Както знаем, поведението на свещениците се отразява върху поведението на тяхното паство, а примерът на свещеникът е евангелие за миряните. Оттам, когато нашето поведение не кореспондира с учението на Църквата и отците на Църквата,  еретиците имат силно оръжие в ръцете си и прехвърлят вината за нашето поведение и християнско невежество в ръцете на енорийските свещеници. Най-използваните им трикове са тези, че свещениците не ни обръщат внимание, че не ни учат, че литургиите са на неразбираем за миряните език, че свещениците не са сред нас, хората и така нататък. Обвиняват ни в идолопоклонство, като се позовават на втората Божия заповед, която не забранява да имаме свещени изображения въобще, според тълкуванието на  св. равноап. Кирил Славянобългарски, а само е забрана за създаване на такива образи и предмети, на които хората да се кланят като на богове.  Както е казал най-големият защитник на православната вяра, св. Йоан Дамаскин: „Иконата се освещава чрез Божието име и чрез неговите приятели светиите и затова тя получава благодатта на Божествения Дух.” Но как могат тези буквояди да разберат това? Това строго и постоянно четене на Писанието и живеенето по буквата на закона, а не по духа на закона, ги превръща често  във фанатици. За да им дам определение, ще използвам думи на св. Григорий Богослов: „хора, бедни на благочестие, жалки в самия си блясък“, даващи отрова на християните, пречеща им „да бъдат научени от Господа“ (Ис. 54:13).

Според мен винаги можем да взимаме пример и да се учим от всеки човек, от всяка книга, от всеки филм, от всяка ситуация и да извличаме есенцията от тях. Считам, че част от протестантите притежават истинска християнска вяра и се стремят да полагат усилия за спасението на душата си. Те вършат много добри дела, стремят се да помагат по различни начини на нуждаещите се от материална подкрепа хора. В това отношение те биха могли да бъдат пример за нас, православните. Но голяма част от техните разбирания и тяхното изповедание са в противовес с истинското учение на св. апостоли. Става ми много мъчно, когато се запозная с някой млад човек, амбициозен, чистосърдечен и разбера, че е част от някоя протестантска група и се е отклонил встрани от православието. Във връзка с това, мисля, че върху плещите на нашите духовници лежи голям товар и отговорност — да сеят повече нивата, която им е поверена. Смятам също така, че ако не са били отците от моята епархия, може би и аз щях да се подлъжа от протестантска деноминация. Съветът, който бих искала да дам, е да се чете. Не само Светото Писание, но и духовна  литература.  Да познаваме историята на православието. Да се молим. Да посещаваме по-често Божия храм и да присъстваме на св. Литургия. Да взимаме св. Причастие. Да обичаме всички хора и да не ги съдим. Това, което аз взимам като пример от протестантите, е да не осъждам като тях хората, цитирайки им наизустени цитати от Библията, когато виждам, че поведението им не е правилно. Понякога познанието не е достатъчно. Както казва св. Тихон: „Знанието на точни догмати е дело на ума и е често безплодно, дръзко и гордо. Истинската вяра в Христа е в сърцето, и принася много плод. Тя е смирена, търпелива, изпълнена с любов, милосърдна, сьстрадателна, гладуваща и жадуваща за правда; тя стои далеч от световните съблазни и се прилепя единствено у Бога, всякога желае и се стреми към това, що е небесно и вечно; тя воюва със всеки грях, и за тази цел постоянно търси и измолва Божията помощ“.

Нека, както е казал св. ап. Петър, да растем „в благодат и познаване на Господа нашего и Спасителя Иисуса Христа. Нему слава и сега и в ден вечний. Амин.”