Автор: архим. Павел Пападопулос
Превод: Константин Константинов
Преди да решиш да извършиш това, което мислиш, седни и се помоли.
Молитвата винаги трябва да предшества делата ни. Особено когато решението, което ще вземем, е следствие от нашата нервност и смут. Особено тогава не бързай да се противиш, защото може да извършиш нещо необратимо, за което след това горчиво ще се каеш.
Ако си се скарал с някого, ако чувстваш сърцето ти да се движи срещу него, ако чувстваш да се поражда в душата ти смут, омраза, отмъщение, спри. Не върши нищо. Седни и за малко се помоли. Падни на колене някъде встрани и се помоли за теб, за другия човек, който може да е сгрешил.
„Господи, помилуй мене, грешния. Господи помилуй и раба Си/рабинята Си”.
Остани там, в молитвата, колкото е нужно, за да може това твое първо бурно съпротивително движение да изчезне. Това иска дяволът: да те накара да се възпротивиш бързо, но не с благоразумие и с правилно съждение, а когато си изпълнен със смут.
Не прави услуга на демоните и се помоли, за да не допуснеш един миг на гняв и раздразнителност да развали връзката ти. Помоли се и след това мълчи, за да чуеш Бог да те увещава, да те утешава, да те умиротворява.
Помоли се, за да предотвратиш злата дума, която е готова да излезе от устата ти. Помоли се, за да не вземеш телефона и да изпратиш някой есемес, който ще нарани другия непоправимо. Помоли се, за да не направиш нещо, което реално не желаеш, в момент, когато си подвластен на гнева и раздразнението. Помоли се преди всяко твое действие, преди всяка твоя дума. Особено когато трябва да извършиш или да кажеш нещо след кавга, след някакъв сблъсък.
И навярно след молитвата ще видиш, че „светът не е загинал” от това, което е станало между теб и другия. И навярно ще намериш сили да му простиш, без първо да го наругаеш. И навярно ще се просветлиш и ще видиш, че това е възможност да се смириш, да претърпиш и така да замълчиш заради любовта.
Затова не бързай да се възпротивяваш. Побързай да вземеш броеницата и да се помолиш.
***
Тази сладост, която почувства, когато коленичи и се помоли. Отдавна не беше оставала сама с Бога. Почувства радост. Припóмни си какво означава да те докосва за малко Неговата компания, Неговата благодат.
Затова ти казвам да не оставяш молитвата. Бог ти даде тази сладост, за да ти припомни какво пропускаше толкова време.
Работите и грижите никога не свършват. Свършва обаче времето на живота ни. На един живот, който сме призвани да оползотворим богоугодно. Призвани сме да се фокусираме върху значимите неща и да оставим встрани незначителните.
И повярвай ми, най-значима е молитвата. Защото чрез молитвата човекът придобива мир, утешава се, просветлява се, очиства се.
Посвети няколко минути на Господа Бога твоего, посвети няколко мига всеки ден на Него. Затвори очите си и отвори сърцето си за Неговата милост. Смирено и просто се помоли. И така безшумно ще дойде Неговата милувка.
Неочаквано и нежно диханието ти ще се оживотвори, погледът ти ще се просветли, тялото ти ще отмори. Тази среща с Бога, макар и за няколко минути на ден, е благотворна. Знаеш го, разбираш го, чувстваш го.
Затова няма да се опитвам повече да те убеждавам с думи. Онези, които са го преживели, знаят; тези, които са положили усилие, го познават; тези, които се молят, го чувстват. Чувстват тази сладост в сърцето, която ухае на небе, която просветлява нашия мрак, която изтрива сълзите ни, която стопля сърцето ни, за да продължим борбата във всекидневието. Почувствал си го и ти. Не пропилявай това, което ти дава молитвата, не принизявай срещата, която Господ иска с теб.
