ОСТРОВЪТ НА ТИШИНАТА

620 0

Автор: игумения Александра (Исареску)

Източник: „Life Transfigured”

Превод: Пламена Вълчева

Островът на мира и тишината е жадувано място както във физически, така и в духовен план в този свят на смут и безпорядък.

Малцина някога намират това убежище или се научават да го търсят. Някои предприемат околосветски пътешествия, други изкачват високи върхове или плават в далечни морета. Във всеки случай хората се делят на две категории: такива, които се опитват да избягат от нещо и такива, които се опитват да намерят нещо. Мнозина биха се затруднили да определят какво точно е това нещо. Движението само по себе си не ни задоволява. Да бягаш е напразно усилие, защото не можеш да оставиш зад себе си нито своето аз, нито настойчивия Божи призив. За това говори цар Давид: „Къде да отида от Твоя Дух, и от Твоето лице къде да побягна? Възляза ли на небето — Ти си там; сляза ли в преизподнята — и там си Ти.  Взема ли крилете на зората и се преселя на край-море, — и там Твоята ръка ще ме поведе” (Пс. 139: 7-10).

Без съмнение безпокойството ни се дължи на необяснимия глад за Бога, който не може да бъде заглушен. Често заменяме духовното търсене с вълнуващи приключения; далечните хоризонти ни примамват да открием онова, което всъщност се намира в собствената ни душа — Бог.

Онези, които търсят уединение, най-лесно ще преодолеят своята несигурност, защото ако се стремим да се покланяме на Бога „с дух и с истина”, смущаващото въздействие на света все по-слабо ще замъглява погледа ни. Колкото по-красиво и спокойно място намерим, толкова по-близо ще бъдем до острова на мира и тишината.

На малцина е съдено да открият този съвършен остров; повечето от нас остават притиснати между четирите стени на ежедневието. На онези, които са възпрепятствани от това, бих искала да разкажа за острова, който намерих. Днес мога да стигна до него за съвсем кратко време, но ми бе нужен цял живот, за да го открия и ще ми отнеме остатъка от живота, за да го изследвам и опозная.

Моят остров е място на абсолютна тишина — там даже мислите са безшумни. Там няма сенки, там е пълно със светлина и те обгръща любов, а хоризонтът е безкраен. Този свят е толкова необятен, че аз съм само една точица в него, ала не се чувствам объркана — там Господ ме държи в дланта Си.

1957 г.

 Игумения Александра (в света принцеса Илеана Румънска) е най-малката дъщеря на румънския крал Фердинанд I и на съпругата му Мария Единбургска. Родена е в Букурещ на 5 януари 1909 г. През 1931 г. се омъжва за ерцхерцог Антон фон Хабсбург. Семейството им се установява в замъка Зонберг край Виена, където в рамките на едно десетилетие се раждат шестте им деца. В края на войната се преместват в Румъния. По нейна инициатива в близост до замъка Бран е построена болница в помощ на местното население и на пострадалите войници. В следващите години принцеса Илеана служи в болницата като милосърдна сестра. През 1947 г. семейството ù е принудено да напусне Румъния. Започва нелекият им живот в изгнание — първо в Швейцария, след това в Аржентина. През 1951 г. принцеса Илеана  получава виза за САЩ с цел лечение и се установява в Бостън с четирите си по-малки деца. В средата на 50-те, след края на брака си с Антон фон Хабсбург, се омъжва за д-р Стефан Исареску. През 1961 г. с благословението на митрополит Антоний Блум постъпва в манастира „Покров на Пресвета Богородица” в Бюси, Франция. През 1967 г. приема монашество с името Александра и основава манастира „Преображение Господне” в Елууд Сити, Пенсилвания (Румънска епископия, Православна църква в Америка) — първия англоезичен женски манастир в САЩ. През 1990 г. посещава родината си и гробовете на родителите си за първи път от 43 години. Умира от сърдечен удар на 21 януари 1991 г. скоро след завръщането си от Румъния. Игумения Александра е автор на две автобиографични книги, на сборник с беседи за светите ангели и на брошури с размисли за Символа на вярата, Господнята молитва  и др.