Отговорността на Църквата, пастира и пасома за опазване на енорията от сектантска пропаганда

2390 0

Автор: Войден Божков

В евагелието по Матей (24:11) Господ Иисус Христос предупреждава християните: „много лъжепророци ще се подигнат и ще прелъстят мнозина”. Неслучайно Бог, предсказвайки на апостолите за идващите времена, обръща специално внимание именно на „лъжепророците” и „лъжехристите”. Знаейки отвека бъднините на човечеството, Господ предупреждава да се пазим от всякакви лъжеучения, защото те не са от Него.

Този Божий завет бил пазен в Св.Църква още от древност. В кн. „Деяния на св.Апостоли”(20:29-30) св.ап.Павел предупреждава ефеските презвитери: „аз зная, че след заминаването ми ще се втурнат помежду ви люти вълци, които няма да щадят стадото; па и от вас самите ще се дигнат мъже, които ще говорят изопачено, за да увличат учениците след себе си.” Неслучайно лъжеучителите и проповедниците на ереси били оприличавани с вълците, защото също както тях, лъжепроповедниците „криейки се в овчи кожи” влизали в христовото стадо и сеели смут и раздори. От тук виждаме, че и в последствие историческия път на Св.Православяща Бога Църква неминуемо преминал през борби с много ереси, секти, лъжеучения, които ту възниквали върху християнска почва, ту прониквали от чужди за нея среди…

Църквата и „другите”…

През 2000-годишната си история св.Църква се е изправяла не пред едно изпитание. Във всеки исторически период проблемите са били факт, защото те до голяма степен са продиктувани от духа на времето, а то както знаем, е относително и изменчиво. Но тъй като св.Църква има за Глава неизменяемия Господ Иисус Христос, който е един и същ „вчера, и днес, и вовеки”(Евр.13:8), то и за това тя отстоява Божиите истини, завещани ни преди хилядолетия.

Божието слово не е човешко творение, което в едни времена е актуално и модерно, а в други не, затова и всеки един опит, да се измени и нагоди към вкусовете и вижданията на когото и да било, представлява богоборство и отстъпление от „Извора на Живота”- Бог.

Но освен ересите и лъжеученията възникнали на християнска почва, борбата на Църквата, като цяло и пастира в частност, се простира на малко по-голям спектър. Днес в 21-ви век Богочовешкият мистически организъм е изправен пред заплахата на сектите. Тази опасност също не е нова, Църквата е изправена пред нея още от древност, когато различни учения под формата на секти са се опитвали да сеят смут в нея. Следователно може да се каже, че проблемът със сектите е стар, но продължава да бъде изключително опасен, както за Църквата, така и за обществото. Преди обаче да разгледаме подробно борбата на Църквата, пастира и пасома срещу сектите, нека първо да разясним самото понятие за секта.

Същина на сектантството…

На въпроса „що е секта?” има много отговори, дадени ни от св.отци и учители на Църквата, както и от някои богослови, но като цяло можем да кажем, че секта е: „Общество, което се отделило от Църквата под чуждо влияние и има свои идеали за святост и спасение.” Като пример за разясняване на това определение можем да приведем следния факт – разликата между разкол, ерес и секта. Разколниците се отчуждават от църковното ръководство(т.е.йерархията), еретиците от догматическото учение на Църквата, а сектантите от религиозно-нравственото й учение. Причините, за възникването и обособяването на сектите, са вътрешни и външни.

Вътрешни причини:

1- Неблагоразумна ревност за спасение, която води до нови пътища и средства за спасение. (Рим.10:2-3)
2- Горделивост, която поражда разпри и раздори. (1Кор.8:2)
3- Увличане по измамлива философия. (Кол.2:4)
4- Страсти, които водят до надценяване на собствените възможности. (Яков1:3-19)
5- Лукавия, който е „баща на лъжата”. (Йоан 8:43-45)

Външни причини:

1-Исторически
2-Социални
3-Културни
4-Църковно-административни
5-Творческо-църковни форми на живота и пр.

Преди всичко образуването на сектантското мислене до голяма степен може да се определи от неудовлетвореност в църковния живот, когато става въпрос за бивш член на св.Църква или луташ се човек, „търсещ истината”. Важен факт е , че сектите са привлекателни за не малка част от обществото, защото те крият някаква „алтернатива за вечен живот и духовно усъвършенстване”, рекламирано по-доста интересен за хората начин.

Борба на св.Църква, христовия пастир и обикновения християнин със сектите…

Тъй като начините за образуване на секти се обуславят от вътрешни и външни причини, така и борбата с тях се основава върху отстраняването на тези причини. В кн.Деяния на св.Апостоли (2:42) пише: „Членовете на Църквата Христова постоянстваха в учението на Апостолите, в общуването и хлебопреломяването, и в молитвите”. С други думи чрез тези библейски слова св.Апостоли ни дават живия пример за борба със сектите, тоест:

1- Членовете на Църквата трябва да са много добре запознати с Христовото учение.
2- Христовите раби трябва не само формално да изпълняват първото условие, а живо и дейностно, защото само така те ще са християни в истинския смисъл на думата.
3- За да бъдат изпълнени първите две условия е нужно редовно приемане на св.Животворящи Христови Тайни, та връзката на творението със Създателя да е постоянна, цялостна и актуална.
4- Последно и също толкова важно условие за предпазване на църковното паство от каквито и да било лъжеучения (секти) е редовното пребиваване в молитва, защото тя представлява мистична реалност, чрез която душата „живее, съзерцавайки Божието присъствие”.

Ето така, ако имаме на лице тези четири условия всяка една христова енория ще стои единно и непоклатимо върху христовата основа на Църквата и никакви превратности на времето не биха я поклатили.
Толкова може да се каже като цяло за борбата на Църквата или пастира относно опазване на паството, т.е. противодействието на сектите в Църквата. Но какво остава тогава за борбата на христовите пастири извън Богочовешкия организъм ?

Важно е да се знае, че днес живеем в общество, на което един от основните принципи е плурализма на мнения, идеи и пр. Имайки предвид този факт, христовия пастир знае, че борбата със сектите извън паството е още по-трудна. Защото ако в енорията христовият служител може да използва своето социално пространство и авторитет като основно оръжие против влиянията на сектите, то извън нея този подход е изключително труден и се нуждае от голяма гъвкавост и активност. Проблемът относно борбата срещу сектите се засилва и от факта, че днес повечето страни (в Европа например) са секуларизирани от Църквата, т.е. признават съществуването на различните деноминации, но нямат официална религия – пр. в Р. България православието е „традиционна религия”, но не и официална.

Вземайки предвид тези, както и още много други факти, които допълнително възпрепятстват борбата на пастира срещу сектите, съвсем логично се достига до следните заключения:

1- Борбата със сектите е трудна, защото до голяма степен държавите, колкото и да претендират за демократичност (тези в Европа например), не отстояват демократичните права на своите граждани относно психическото и дори материалното им здраве, защото съвременните общества до голяма степен обезпечават и дори покровителстват разпространението на сектите.

2- Борбата със сектите е изключително трудоемка, защото те се обезпечават финансово от чуждестранни организации. По този начин тяхната пропаганда се подпомага и получава голяма гласност в обществото.
Тези, както и още други печални факти показват изключително трудното положение на Църквата и христовите пастири днес в борбата им със сектите…

Виждайки трагичната картина на нашето съвремие, ние христовите раби, няма как да не бъдем съпричастни на тези проблеми, които касаят както Църквата като цяло, така и всеки един неин член по отделно. За това е нужно единството на Църквата да бъде още по-силно. А това би се осъществило само чрез единомислие и пълно единение на пастира и пасомите в едно с Бога. Ако това важно условие се изпълни, то всички дейности на енорията биха били изключително силни…, защото тя трябва да бъде онзи „магнит на обществото, който привлича хората към Бога” – има ли силна енория, ще има и силен притегателен център, към който да гравитира всеки един човек. Т.е. чрез осъзната вяра и деен живот в Бога, всеки един член на Църквата Христова ще е полезен и за себе си, и за тези около него!

Размишлявайки относно проблемът за сектите, няма как да не ни направят впечатление личните ни допири с това опасно явление. В тази връзка бих желал да споделя следната случка в моя живот…

Не отдавна в родната ми енория се осъществи именно такъв допир или сблъсък със сектантската пропаганда… На един „Гергьовден”, празник известен със своята популярност сред целия български народ, а и не само…, на площада, в родния ми град, бяха „накацали като грабливи птици” сектанти – „свидетелите на Йехова” и постоянно се опитваха да привлекат към себе си изпълнените с недоумение случайни минувачи. При тази гледка на духовно опустошение аз се смутих и реших да осъществя разговор с тях. Представителите на въпросната секта бяха чужденци, белег ясно показващ техния произход и финансиране от чужбина. Въпросните сектанти бяха млади хора със спретнат външен вид… Външно „добри благовестници, но от вътре грабители и хищници” както е писано за такива – „вълци в овчи кожи”(Матей 7:15)… Също така тези „йеховисти” имаха много луксозни списания, чрез които рекламираха своите сектантски лъжеучения. След проведения разговор с тях осъзнах, че до голяма степен представителите на въпросната секта са млади хора, същевременно неподготвени в отстояването на своите виждания, защото в диспута си с тях те се увериха в несъстоятелността на своите виждания… По-голямата част от тях не знаеха добре български език, факт, който също може би ги възпрепятстваше в пропагандирането сред широките маси на народа. В последствие оведомих енорийския си свещеник и той предприе решителни действия спрямо тях… След време, когато въпросните сектанти пак се появиха в града, нашият христов пастир взе решителни мерки и съвместно с местните власти успешно противодейства на по-сетнешни сектантски прояви.

От впечатленията ми относно цялата тази неотдавнашна случка заключих, че отстояването на Христовото благовестие е дълг не само на христовия пастир и Църквата като цяло, а и на всеки един пасом, който трябва много добре осъзнато да знае в какво и в Кой вярва, та да бъде истински пълноценно творение божие, създадено, за да бъде „бог по благодат”.

Привеждайки този пример искам да споделя, че животът на всеки един православящ Бога християнин е пряко свързан с живота, който реализира активно в мистичното тяло на Църквата – само чрез единение между пастир и пасоми в Христа всяко едно дяволско лукавство ще бъде неутрализирано, защото Бог е всемогъщ, крепък и силен, Той победи смъртта и греха, Той победи дявола…

От всичко казано до тук смятам, че поуките относно борбата със сектите са на лице. Тези изводи не са важни само за пастирите, Църквата и нейния административен апарат, а и за всеки един неин член. Да воюваш с „поднебесните духове на злобата”(Еф.6:12) и техните слуги не е лесно, но и самата борба не се осъществява частно и индивидуално… Това е двухилядолетна битка, която Църквата води и ще продължава да води… Чрез единението в Спасителя Христос, членовете на Светата Православяща Бога Църква са причастни на нейното единство и по този начин те са укрепени във вярата, за да пребивават непоколебимо в Бога. Само така всяко едно лукаво въздействие ще бъде неутрализирано, а Божията Църква ще продължава да бъде кораба, който, преминавайки през бурите на житейското море, безпрепятствено ще стигне до вечното пристанище на Царството Божие.Амин.