ОТЕЦ НЕОФИТ РИЛСКИ

614 0

Автор: дякон Ивайло Борисов

10  факта за големия духовник по случай 230 години от рождението му

Тази година се навършват 230 години от рождението на един бележит наш сънародник и радетел за висока култура и образование — йеромонах Неофит Рилски.

1.Къде е роден?

Бъдещият отец Неофит Рилски се ражда ок. 1793 година в гр. Банско. Или както го описва самият той — „село великое Банско — с вековни гори от рядкото дърво черна мура”. Светското му име е Никола Поппетров Бенин. Баща му е бил свещеник — поп Петър, като първоначално Никола учи в килийното училище при баща си.

2.Учи живопис

Знаем, че отец Неофит е бил разностранно надарена личност. Освен всичко друго е разбирал и от рисуване — изучава живопис в Рилския манастир при основателя на Банската резбарско-живописна школа Тома Вишанов-Молера. Научава тънкостите на иконописта и портретирането.

3.Къде приема монашески подстриг?

Както е видно и от името му, бъдещият отец приема монашеско пострижение в Рилския манастир през 1818 г. под името Неофит.

4.Учи и учителства в различни градове

Йеромонах Неофит получава високо образование в Мелник и във Велес. По-късно открива славяно-гръцко училище в Самоков и учителства в Габрово (където открива прочутото в историята на българското образование взаимно училище) и Копривщица. На различните места, където учителства, той оставя свои ученици-заместници.

5.Преподава в семинарията на о-в Халки

От 1848 до 1852 г. йеромонах Неофит е професор по славянски език във Висшето гръцко богословско училище на о-в Халки. Разбира се, честта да преподава в това висше училище, оказана му от престола на Вселенската патриаршия, не е случайна — отец Неофит е притежавал изключителни качества на педагог и книжовник.

6.Автор на различни съчинения

Отец Неофит Рилски е автор на оригинални и преводни религиозни съчинения и учебници: „Болгарска граматика“ (1835), „Взаимоучителни таблици“ (1835), „Краснописание“ (1837), „Новий завет“ (1840) — първият определено успешен превод на целия Нов Завет на новобългарски език. Ненапразно чешкият историк Константин Иречек нарича отец Неофит „патриарх на българските учители и книжовници”.

7.Специалист и по църковна музика

Трябва да отбележим, че в Рилския манастир в областта на църковната музика преди о. Неофит са работили немалко книжовници. Докато преподава на о-в Халки отец Неофит се запознава с тамошните музикоучители (между които е и Теодор Фокейски), благодарение на което българският духовник усъвършенства знанията си по музика. Музикалното творчество на йеромонах Неофит, ръководител на цялата музикално организирана дейност в манастира, е значително — той има както лични, така и преводни произведения.

8.Създава първия български глобус

Знаете ли, че високообразованият духовник създава и първия български глобус, който сега е част от музейната сбирка на манастира? Глобусът е изработен в Габрово през 1836 г.

9.Силен характер

Има достатъчно сведения, че отец Неофит е имал силен характер — разбира се, как би могло и да бъде другояче при такава сериозна и разностранна дейност. Това си личи обаче и от някои други негови прояви (в които бихме предположили, че прозира и известна доза самочувствие) — например отец Неофит не е можел да търпи, когато в църква се четяло погрешно. Той поправял четеца и го смъмрял с обичния си израз: „Отваряй си зъркалите, като четеш“. [1] Или пък например в острия тон (в неговото Описание болгарского священаго монастиря Рилского) по отношение на съвременника му музикоучителя хаджи Ангел Иванов Севлиевеца [2] заради някои пропуски в сборниците му.

10.Кога почива духовникът?

От 1860 до 1864 година отец Неофит е игумен на Рилския манастир, където почива на 4 януари 1881 г. на преклонна възраст — 88 години.

Отец Неофит Рилски е забележителна фигура, оставила дълбоки следи не само в аналите на Българската православна църква, но и по отношение на културно-просветното издигане на цялото ни отечество. В годината, през която честваме 230 години от рождението му, трябва да признаем, че неговите трудове и бдения, посветени на духовността, образованието и науката са ценен ориентир за нас, неговите последователи.

Бележки:

[1] Срв. Рилец, архим. Климент. Принос към биографията на о. Неофита Рилски. — Духовна култура, 1938, № 6, с. 180.

[2]Вж. Борисов, И. Петима от най-големите църковни музиканти-българи през ХIХ век (едногласна традиция), www.bogonosci.bg, 11 май 2022 г.

Литература:

Атанасов, А., Куюмджиева, С., Велинова, В., Узунова, Е., Мусакова, Е. Славянски музикални ръкописи в Рилския манастир, С., 2012.

Вълчанов, С. Библейското дело в България история, традиции и значение, www.pravoslavieto.com.

Гергова, А. съст. Българска книга, Енциклопедия, София-Москва, 2004.

Касабов, А. Авторските песнопения на отец Неофит Рилски. – В: Рилският манастир — история, памет, духовност. Доклади от Международна научна конференция, 28 септември — 1 октомври 2017 г. Рилски манастир, 2018.

Куюмджиева, С. Музикалната дейност на Неофит Рилски. — Бълг. музика, 1981.

†Неврокопски митрополит ПименОтец йеромонах Неофит Рилски. С., 1984.

Петрова, Н. Пътуване към изворите, www.dveri.bg, 02.11.2006 г.

Чилингиров, С. Неофит Рилски, www.liternet.bg.