Автор: дякон Ивайло Борисов
10 факта за големия духовник по случай 230 години от рождението му
Тази година се навършват 230 години от рождението на един бележит наш сънародник и радетел за висока култура и образование — йеромонах Неофит Рилски.
1.Къде е роден?
Бъдещият отец Неофит Рилски се ражда ок. 1793 година в гр. Банско. Или както го описва самият той — „село великое Банско — с вековни гори от рядкото дърво черна мура”. Светското му име е Никола Поппетров Бенин. Баща му е бил свещеник — поп Петър, като първоначално Никола учи в килийното училище при баща си.
2.Учи живопис
Знаем, че отец Неофит е бил разностранно надарена личност. Освен всичко друго е разбирал и от рисуване — изучава живопис в Рилския манастир при основателя на Банската резбарско-живописна школа Тома Вишанов-Молера. Научава тънкостите на иконописта и портретирането.
3.Къде приема монашески подстриг?
Както е видно и от името му, бъдещият отец приема монашеско пострижение в Рилския манастир през 1818 г. под името Неофит.
4.Учи и учителства в различни градове
Йеромонах Неофит получава високо образование в Мелник и във Велес. По-късно открива славяно-гръцко училище в Самоков и учителства в Габрово (където открива прочутото в историята на българското образование взаимно училище) и Копривщица. На различните места, където учителства, той оставя свои ученици-заместници.
5.Преподава в семинарията на о-в Халки
От 1848 до 1852 г. йеромонах Неофит е професор по славянски език във Висшето гръцко богословско училище на о-в Халки. Разбира се, честта да преподава в това висше училище, оказана му от престола на Вселенската патриаршия, не е случайна — отец Неофит е притежавал изключителни качества на педагог и книжовник.
6.Автор на различни съчинения
Отец Неофит Рилски е автор на оригинални и преводни религиозни съчинения и учебници: „Болгарска граматика“ (1835), „Взаимоучителни таблици“ (1835), „Краснописание“ (1837), „Новий завет“ (1840) — първият определено успешен превод на целия Нов Завет на новобългарски език. Ненапразно чешкият историк Константин Иречек нарича отец Неофит „патриарх на българските учители и книжовници”.
7.Специалист и по църковна музика
Трябва да отбележим, че в Рилския манастир в областта на църковната музика преди о. Неофит са работили немалко книжовници. Докато преподава на о-в Халки отец Неофит се запознава с тамошните музикоучители (между които е и Теодор Фокейски), благодарение на което българският духовник усъвършенства знанията си по музика. Музикалното творчество на йеромонах Неофит, ръководител на цялата музикално организирана дейност в манастира, е значително — той има както лични, така и преводни произведения.
8.Създава първия български глобус
Знаете ли, че високообразованият духовник създава и първия български глобус, който сега е част от музейната сбирка на манастира? Глобусът е изработен в Габрово през 1836 г.
9.Силен характер
Има достатъчно сведения, че отец Неофит е имал силен характер — разбира се, как би могло и да бъде другояче при такава сериозна и разностранна дейност. Това си личи обаче и от някои други негови прояви (в които бихме предположили, че прозира и известна доза самочувствие) — например отец Неофит не е можел да търпи, когато в църква се четяло погрешно. Той поправял четеца и го смъмрял с обичния си израз: „Отваряй си зъркалите, като четеш“. [1] Или пък например в острия тон (в неговото Описание болгарского священаго монастиря Рилского) по отношение на съвременника му музикоучителя хаджи Ангел Иванов Севлиевеца [2] заради някои пропуски в сборниците му.
10.Кога почива духовникът?
От 1860 до 1864 година отец Неофит е игумен на Рилския манастир, където почива на 4 януари 1881 г. на преклонна възраст — 88 години.
Отец Неофит Рилски е забележителна фигура, оставила дълбоки следи не само в аналите на Българската православна църква, но и по отношение на културно-просветното издигане на цялото ни отечество. В годината, през която честваме 230 години от рождението му, трябва да признаем, че неговите трудове и бдения, посветени на духовността, образованието и науката са ценен ориентир за нас, неговите последователи.
Бележки:
[1] Срв. Рилец, архим. Климент. Принос към биографията на о. Неофита Рилски. — Духовна култура, 1938, № 6, с. 180.
[2]Вж. Борисов, И. Петима от най-големите църковни музиканти-българи през ХIХ век (едногласна традиция), www.bogonosci.bg, 11 май 2022 г.
Литература:
Атанасов, А., Куюмджиева, С., Велинова, В., Узунова, Е., Мусакова, Е. Славянски музикални ръкописи в Рилския манастир, С., 2012.
Вълчанов, С. Библейското дело в България — история, традиции и значение, www.pravoslavieto.com.
Гергова, А. съст. Българска книга, Енциклопедия, София-Москва, 2004.
Касабов, А. Авторските песнопения на отец Неофит Рилски. – В: Рилският манастир — история, памет, духовност. Доклади от Международна научна конференция, 28 септември — 1 октомври 2017 г. Рилски манастир, 2018.
Куюмджиева, С. Музикалната дейност на Неофит Рилски. — Бълг. музика, 1981.
†Неврокопски митрополит Пимен. Отец йеромонах Неофит Рилски. С., 1984.
Петрова, Н. Пътуване към изворите, www.dveri.bg, 02.11.2006 г.
Чилингиров, С. Неофит Рилски, www.liternet.bg.
