ОТНОШЕНИЕТО НА ЦЪРКВАТА КЪМ ЗАБРАНАТА НА АБОРТИТЕ СЪС ЗАКОН

2056 0

Автор: дякон Николай Лавренов

Превод: Татяна Филева

Източник: www.pravoslavie.ru

Как трябва да постъпи християнинът, когато знае, че нечий живот се намира в опасност, че искат да убият някого без вина? Нима не трябва да се опита да направи каквото е възможно, за да го спаси?

Уви, в съвременното руско общество се е наложило друго мнение. Тези, които по принцип разбират, че абортът е убийство и че животът на човека започва от момента на зачатието, отказват да го защитават.

1. „Решението жената да задържи детето трябва да се взема доброволно, а не под натиск от страна на някого” – смятат някои свещеници и миряни.

 

Раят на земята е невъзможен, но законите не позволяват светът да се превърне в ад

Подобни твърдения представляват ярък пример за изкривената логика на постабортното мислене. Защита на свободата да се убива, вместо свободата да се живее: дайте право на самите жени спокойно да решават дали да убиват децата си, или не. „Какъв абсурд и подмяна на понятията! Освен това и опит за заиграване със свещеното понятие свобода на волята. Свободата на волята е най-великият дар на Твореца, Божият образ в човека, защитен от всякакво посегателство и нахлуване. Никой не може да реши вместо човека как да постъпи: добре или лошо.

Но ако човек, злоупотребявайки със свободата, иска да убива и да гради своето щастие върху чуждата кръв, обществото трябва да спре злодея и да защити неговата жертва. Цялото зло, разбира се, не може да бъде спряно; раят на земята след грехопадението е невъзможен, но законодателните норми поне не позволяват светът да се превърне в ад.

Когато светителят Николай Мирликийски узнал, че градоначалникът е осъдил на смърт трима невинни, той отишъл и спрял ръката на палача. Според логиката на много противници на забраната на абортите, той трябвало само да се моли или търпеливо да разубеждава убиеца. Светителят Николай защитил правото на невинните жертви, а не на техния палач.

Необходим е последователен, непротиворечив подход по отношение на убийствата: или пълна свобода да се убива безнаказано, или пълна законодателна забрана.

Обществото никога няма да приеме първия вариант, тъй като всеки се грижи за своите интереси, за защитата на своето право на живот. И желанията на убийците навярно ще се окажат по-слаби. По-важното е да защитим своето право на живот, отколкото правото на убийство. Но когато става дума за неродените деца, тази логика по някаква причина не работи: всеки притежава „изключителното право” да убие своето дете преди раждането, тоест съществуват изключителни родителски права на убийство на неродените деца. При това, ако някой страничен човек убие моето неродено дете, аз мога да го дам под съд. Това е като правото на убийство на своя роб в древността. Допустимо ли е християните да подкрепят езическата правова практика?

2. „Църквата не бива да изисква и забранява нищо, още по-малко – да диктува на държавата”.

В подобни изказвания се проявява неразбиране на основната функция на държавата и необходимостта християнинът да заяви своята гражданска позиция.

Послушна на Бога във всичко, Светата Църква през всички времена е извършвала молитви за управниците: „И тъй, моля преди всичко да се правят просби, молитви, молби, благодарение за всички човеци, за царе и за всички, които са на власт, за да прекарваме тих и мирен живот в пълно благочестие и чистота” (1 Тим. 2:1-2).

Властта остава власт и ние й се покоряваме, молим се за нея, изпълняваме воинския си дълг и плащаме данъци, защото държавата изпълнява своята главна функция – а именно да защитава човешкия живот и да наказва престъпниците.

„И тъй, подчинявайте се на всяко човешко началство, заради Господа: било на цар, като на върховна власт, било на управници, като на пращани от него за наказание на злосторници и за похвала на добротворци. Защото такава е волята Божия – с добротворство да обуздаваме невежеството на безумните човеци, като свободни, не като употребяващи свободата за було на злобата, а като раби Божии (1 Петр. 2:13-16).

„Всяка душа да се подчинява на върховните власти, защото няма власт, която да не е от Бога; и каквито власти има, те са от Бога наредени. Затова, който се противи на властта, противи се на Божията наредба. А ония, които се противят, ще навлекат върху си осъждане. Защото началниците не са страшни за добрите дела, а за лошите. Искаш ли пък да се не боиш от властта, прави добро, и ще получиш похвала от нея; защото началникът е Божий служител, теб за добро. Ако пък правиш зло, бой се, защото той ненапразно носи меч: той е Божий служител и отмъщава с гняв оногова, който прави зло. Затова трябва да се подчиняваме, и то не само поради страх от неговия гняв, но и по съвест. Затова и данък плащате; защото те са Божии служители, и с това именно служене са постоянно заети” (Рим. 13:1-6).

Ако убиеца не го спира страхът Божи, нека го спре поне страхът от наказание

Според Божия замисъл, ако убиеца не го спира страхът Божи и съвестта, нека го спре поне страхът от наказание.

Бог заповядва да се наказва убиецът: „Който пролее човешка кръв, и неговата кръв ще се пролее от човешка ръка; защото човек е създаден по образ Божий” (Бит. 9:6).

За убийство се полага наказание: „Който удари човек, тъй че той умре, да бъде предаден на смърт” (Изх. 21:12); „Който убие човек, да бъде умъртвен” (Лев. 24:17).

Добре е властта да се грижи за хората с увреждания, пенсионерите, многодетните семейства, за образованието и здравеопазването на гражданите, да строи пътища. Това прави чест на управниците. Прекрасно е, ако държавата насърчава разпространението на православната вяра или поне не възпрепятства Христовата Църква в това дело. Но ако не прави нищо от това или дори повдига гонения срещу Църквата, то и в този случай за християнина остава задължението да се покорява на властта, да се моли за нея, да плаща данъци.

„И тъй, владетели на народите, ако ви се услаждат престоли и скиптри, почетете премъдростта, за да царувате довека” (Прем. 6:21).

3. „У нас, все едно, нищо няма да стане, няма да забранят абортите”.

„Кога кажа на беззаконника: „бездруго ще умреш!”, а ти го не вразумяваш и не говориш, за да предпазиш беззаконника от беззаконния му път, та да бъде жив, – тоя беззаконник ще умре в беззаконието си, но кръвта му Аз ще подиря от твоите ръце. Но ако ти си вразумявал беззаконника, а той не се е отвърнал от беззаконието си и от беззаконния си път, той ще умре в беззаконието си, а ти ще спасиш душата си” (Иез. 3:18-19).
Значи, ако християните не подкрепят необходимостта от забрана на абортите, то върху тях пада отговорността за равнодушното бездействие:
„Заровият син Ахан не самичък ли извърши престъпление, като взе от заклетото, а гневът падна върху цялото общество Израилево? Не само той умря за беззаконието си” (Нав. 22:20).

Само преди сто години никъде в света не е имало законна възможност за безнаказано извършване на аборт, затова съвременната порочна практика е сравнително нова.

4. „Със забрана нищо няма да се реши, трябва да се борим с идеологията”.

Със сатанинската идеология трябва да се борим, но абортите трябва незабавно да бъдат забранени. Тук причините и следствията могат да сменят местата си. Внедряването на зверската идеология предшествало легализацията на абортите през 1920 г. в СССР, а след това почти по целия свят, но сега наличието на „законно” право на убийство на неудобни хора вече работи срещу самата идеология.

Безнаказаността на убийците развращава цялото общество

Помнете, безнаказаността на убийците развращава цялото общество! Докато съществува правото на законно убийство, не можеш да победиш системата, трябва да се направи всичко възможно за забраната на абортите със закон.

И така, от духовна гледна точка, главната задача на държавата е да защитава човешкия живот. Ето защо тя трябва да изпълнява две функции – справедливост и опазване на реда. Правото на убийство на беззащитно дете очевидно не съответства на тези принципи. Затова е немислимо да съществува възможността за безнаказано убийство на човека в държава, повечето граждани, на която са православни християни (или поне се смятат за такива).

Държава, в която съществува законна възможност човек да бъде убит безнаказано, е престъпна. И при това ако от нас, православните християни, не зависи нищо, то ние нямаме и вина за това престъпление. Но ако можем да изискваме забрана на абортите и не правим това, тогава сме виновни. Тогава кръвта на невинно убитите младенци лежи и върху нас, защото не сме ги спасили от ръцете на убийците.

Много ми се иска православните християни и клирици от всички степени на църковната йерархия да не възпрепятстват, а всякак да съдействат на инициативата за събиране на подписи за забрана на абортите.

Да спрем абортите!