Автор: о. Спиридон Скутис
Превод: Константин Константинов
Не променяме нещата, ако ние самите не желаем да се променим, защото и ние сме част от тях. Не правя водосвет, за да изчезне някакво неопределено зло, когато аз самият не искам да се променя. Търся Божията благодат, за да ми помогне да стана друг човек. Тогава и светът ще се промени. Едно птиче пролет не прави, не носи пролетта, гласи пословицата, но е способно да донесе посланието на промяната. Божията благодат е една протегната за помощ ръка, когато искам да се променя, в противен случай нищо не се получава. Божията благодат действа в съгласие с човека. Призовавам Христос не като съдия, тиранин и магьосник, а като Баща, Учител, Пътеводител, Лекар и Спасител.
Със св. Тайнства започва едно пътуване. Ние си мислим, че нещо свършва, а то едва тогава започва. При кръщението обличаме военни дрехи и тръгваме на война — с нашето аз, с лукавия, със света, с тлението, с всичко. Но винаги наш пътеводител става Онзи, при Чието призоваване всеки се покланя, изцелява и става победител. Пресладкият Жених!
Искаме всичко да се промени за доброто на света, а не за доброто на спасението ни, без и малкото си пръстче да помръднем. Това, че нещо е полезно по светски, не означава, че ще ни отвори вратите на царството небесно, защото тази светска полза при погрешно употребление може да ни доведе до погибел. Чудото, освещението, преобразяването на човека всъщност е едно съчетание, при което са нужни двама. Единият е Бог, а другият е човекът. Христос и човекът. Христос е Бог, Който има и човешка воля и ние отиваме да придобием и да постигнем чрез аскезата Неговата свята воля. Чрез аскезата преобръщам нещата с помощта на произволението, за да променя насоката, за да се покая, за да смени умът ми своята крайна цел. Тогава всичко се изменя.
Когато искам Бога по начина, по който желае моят егоизъм, тогава нашето бракосъчетание никога няма да процъфти. Но когато искам Бога така, както Той иска — чрез пътя на послушанието, тогава бракът ни не само се осъществява, но и достига небето, увенчан със светостта, за да засияе по цялата твърд на вселената. Християнинът се движи чрез аскезата. Какво означава това? Че никога не е доволен от себе си. Чувства се последен и това преживяване го прави пръв. Всеки ден става едно ново стъпало и една нова възможност за аскеза и промяна. Движа се означава, че се променям. Променям се постоянно. Едно движение напред в отношенията с личността на Жениха.
Промяната и преобразяването идват с постоянната връзка с Бога, а не със случайната ревност, породена от светски причини и удобство. Отиваме на изповед и казваме, че искаме да се променят онези, които ни дразнят, но за нашата роля не споменаваме нито дума. Христос остава просто едно философско име в живота ни, една външна религиозна форма за пред света, която се изразява във фануропитата, петохлебието и „Христос воскресе!”.
В крайна сметка на кое място поставяме Христос в живота си? Заема ли Той някакво място изобщо? Може би мястото на магьосник, за да ме излекува, ако се разболея? Или на духа от бутилката, за да изпълнява желанията ми? Или на съдията, за да поразява онези, които ме нараняват?
Кога ще поискаме да поставим Христос на царски престол в сърцето си? Кога ще стане Алфата и Омегата на живота ни? Кога ще стане моят Учител, Баща, Лекар, Пътеводител, Спасител? Кога ще стане средоточие на всяко решение в живота ми?
В крайна сметка това е предвкусването на ада — когато Христос не заема мястото, което заслужава в живота ни и когато ние не искаме да се променим. Ад за християнина е, когато всеки нов ден остава все същият или когато бъде по-лош от предишния. Докато Рай е постоянното покаяние, което откриват пред нас изцелението, освещението и царството небесно…
Започни промените отсега, брате, за да започнеш да предвкусваш Рая, в който вече си поканен.
