ОТСИЧАНЕ ГЛАВАТА НА СВЕТИ ЙОАН КРЪСТИТЕЛ. ИРОД, ИРОДИАДА, САЛОМИЯ: КОЙ Е ВИНОВЕН? РАЗМИСЛИ ЗА ПРАЗНИКА

2181 0

IMG_1005Автор: Йона, епископ Обуховски,

прот. Александър Авдюгин

Превод: Татяна Филева

Източник: www.pravmir.ru

Трима души – Ирод, Иродиада и Саломия – станали виновници за неговата смърт. Всеки от тях имал възможност да предотврати тази смърт, но нито един не го направил.

В този ден бил лишен от живот великият подвижник и праведник, проповедникът, много почитан от народа. При това неговият живот бил прекъснат по стечение на абсурдни, на пръв поглед, обстоятелства: Саломия, дъщеря на незаконната жена на Ирод, Иродиада, поискала главата на Кръстителя на блюдо, като възнаграждение за своя танц на пира…

Трима души – Ирод, Иродиада и Саломия – станали виновници за неговата смърт. Всеки от тях имал възможност да предотврати тази смърт, но нито един не го направил.

Кой от тях е по-виновен? Именно в контекста на така поставения въпрос ние предложихме на нашите постоянни коментатори – Йона, епископ Обуховски, и протойерей Александър Авдюгин да споделят своите размисли.

Епископ Йона (Черепанов): „За всички нас това е повод още веднъж да се замислим за това колко пъти, в угода на общественото мнение, сме отстъпвали от своята вяра”.

Всеки празник на Православната Църква винаги е дълбоко поучителен за православния човек, стремящ се към духовно израстване, към съвършенство. В това, което се случило преди много години в двореца на Ирод, също има много поуки.

Какво трябва да вземем за себе си от това събитие?

Например това, че често е по-добре да пожертваме своята репутация – или професионална, или някаква друга, но да останем верни на Христос. Все пак хората често, когато се намират пред съдбоносен избор – с Христос ли са, или със света, който лежи в злото – или поради малодушие, или по силата на инерцията, избират света. Подобни случаи са много, и навярно, всеки човек се е сблъсквал с такава ситуация.

Знаем, че Ирод се отнасял с голямо уважение към Йоан Предтеча и винаги го слушал с голямо внимание. Но опиянен, той така се увлякъл от танца на дъщерята на Иродиада, Саломия, че обещал да й даде всичко, каквото пожелане, дори до половината царство. Младата девица отишла при майка си, и тя я подучила да иска на блюдо главата на Йоан Предтеча.

Когато Ирод чул такава „молба”, мисля, веднага се отрезвил, дошъл на себе си, но… Постъпил „съвсем по хлапашки:” „Хлапакът каза – хлапакът направи”. Той не се отрекъл от думите си в угода на своята гордост и на царската си репутация, и в крайна сметка, умъртвил праведника, за когото Сам Христос е казал: „между родените от жени не се е явил по-голям от него” (Мат. 11:11).

Действително, на какво само не са способни хората в угода на общественото мнение, в угода на околните, чието мнение уважават, дори ако тези хора нямат никакво отношение нито към вярата, нито към Църквата, а просто се намират близо до тях!

Така и в тази ситуация: не бива за пореден път да осъждаме Ирод, ето, той е такъв и такъв, постъпил е така и така. Този празник е за назидание на всички. Той е повод да се замислим: а ние готови ли сме да пожертваме своята репутация заради Христос? И колко пъти в своя живот сме отстъпвали от вярата си в угода на общественото мнение…

 

***

Кой от тримата е по-виновен? Мисля, че всички са еднакво виновни. Но най-виновен е обединилият ги в едно грях. Този грях съединил първо Ирод и Иродиада в незаконно съжителство, а след това получил продължение на пира чрез постъпката на Саломия.

Винаги става така: отстъпил веднъж и нямайки желание да се измени, продължавайки да води греховен живот, упорствайки в своята заблуда, човек стига дотам, че извършва още по-голям грях.

 

***

Протойерей Александър Авдюгин: „Там, където връзката се основава на греха и страданието на другия, не може да произлезе нищо добро”.

Гордостта на Ирод и основаната на похотта злоба на Иродиада родили това, че на дъщерята Саломия било все едно какво ще поиска, стига само да изпълни желанието на майката. Там, където връзката се основава на греха и страданието на другия, не може да произлезе нищо добро. На нея навярно никой никога не е показвал и разказвал какво е грехът и че най-висшето в света е Божият образ – човекът.

Вина имат и Ирод, и Иродиада. И ето, такова съчетание, може да се каже, на мъжкия и женския грях във висшето общество, основано на неправдата, на богатството, на властта, на буйството на страстите – задължително създава такива изпълнителки, каквато била Саломия, които в своя грях също ще бъдат безгранични. Заради всяко желание те са способни да извършат всяко престъпление, всеки грях.

Какъв може да бъде изводът от това? Всяко неправедно придобито богатство, всяка неправедно придобита длъжност (без значение малка, или голяма) ще водят след себе си прогресивно увеличаване на греха. Колкото по-нагоре се издигаш, толкова по-трудно ще ти бъде да го отхвърлиш, и толкова повече ще грешиш. Могат да се посочат много примери. Единственият изход тук е да се спреш.

Грехът предполага все по-голям разрив между вътрешното състояние на човека и неговото външно действие. До какво може да доведе това днес? Човек става изцяло двуличен: може да има прекрасно образование, поведение, маниери, а отвътре да е гнил, способен на всяка мерзка постъпка, на всяка гадост, напълно несъвместима с понятието човек като образ Божи.