Превод: Валентин Вутев
Днес Църквата празнува Въздвижението на Светия Кръст Господен. На 14 септември отдаваме почит на въздигането на безценния и животворящ Христов Кръст. Празникът е установен в памет на откриването на истинския Кръст на нашия Господ Иисус Христос през 326 г. в Йерусалим от св. Елена, майката на император Константин.
Макар и единствен по рода си образ, кръстът бил средоточие на противоречия. Днес той е смятан за най-отличителния религиозен символ на света, олицетворяващ Божията любов, прошка и изкупление. В римско време обаче символизирал страдание и смърт. Смъртта чрез разпъване на кръст била толкова жестока, че на нея подлагали само робите и престъпниците. След Христовото Възкресение кръстът се превърнал във велик знак на Божията любов и на човешкото спасение.
Много пъти сме чували думите на прочутия древногръцки физик и математик Архимед: „Дайте ми място, на което да застана, и ще преместя Земята“. Това място ни го дава вярата и то е в подножието на Христовия Кръст. Оттук ние сме способни да преместим не само земята, но и небесата. Чрез силата на Кръста портите на ада били разрушени, а бесовете – обезоръжени.
Живеем във време, когато консуматорското мислене доминира във всеки аспект от живота. Ние сме подвластни на стремежа си към по-богат избор, към повече придобивки и смятаме, че това ще ни направи свободни и щастливи. Дори се ядосваме, когато това ни убягва. Какво се случва, когато подобна нагласа влезе в съприкосновение с Христовия Кръст? За да оцелее, тя създава свой собствен вариант на християнството, в който Кръстът е изместен от центъра на нашия живот. И по този начин в мирогледа на християните неизменно се настанява консуматорското мислене. В резултат на това, сред мнозина битува схващането, че спасението на душите ни и Царството Божие ни принадлежат без да са нужни някакви усилия от наша страна. Затова и Свещеното Писание често се възприема като договор между Бога и човека: наличието на вяра е достатъчно условие Господ да ни даде сигурност и благополучие. С други думи, Той не очаква от нас да се борим или да бъдем смирени: Той ще ни даде успешен и процъфтяващ живот единствено в знак на Своето благоволение към нас; в знак на нашето избраничество.
Ала Христос не се е въплътил, за да можем да живеем спокойно — без болести и в материално благополучие. Христос не е дошъл, за да можем да водим един безгрижен живот. Христос не е възлязъл на кръста, за да освободи хората от собствения им кръст. Христос идва, за да имат живот, и да имат в изобилие (Иоан 10:10). Тук не става въпрос за едно материално подсигурено съществувание, пропито с всички земни удоволствия, които можем да си представим. Истинският живот, на който ни учи Христос и който Самият Той е следвал, е ясно описан в Евангелието: Тогава Иисус рече на учениците Си: ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва (Мат. 16:24).
Показателна в това отношение е една случка със св. Амвросий Медиолански и неговия дякон. Веднъж те се отправили на дълъг път. Когато дошло време за нощуване, те отседнали в дома на един земеделец. Земеделецът и неговата жена се радвали да посрещнат своя епископ и приготвили богато угощение. С напредването на вечерта св. Амвросий се позаинтересувал от здравето на домакина. „Отлично е, нямам никакви оплаквания“— отговорил земеделецът. „А жена ти как е?“ — попитал епископът. „Тя също е в отлично здраве.“ „А децата?“ „Всичките са добре — казал той — и са много схватливи.“ Тогава св. Амвросий попитал: „А как върви стопанство?“ „О, чудесно! — отвърнал земеделецът — Имам толкова богата реколта, че ще ми е нужен нов хамбар.“ В този момент св. Амвросий се изправил и казал на дякона: „Хайде, да тръгваме. Господ никога не е посещавал този дом.“
Кръстът не просто символизира християнската вяра — той е същността на християнството. Всеки православен християнин носи на гърдите си кръст и рядко го сваля. Когато става дума за размирен човек, една старинна руска поговорка казва: „Той се държи така, сякаш няма кръст.“
В основата на автентичното християнство стои тайната на Христовия Кръст и Възкресение. Денят на Въздвижението на Честния Кръст ни припомня Господните страдания и величието на Божествената жертва. Чрез Своята кръстна смърт Господ е споделил човешкия дял. Затова всеки път, когато сме изправени пред неизбежните житейски тегоби и преминаваме през своята лична Голгота, Той върви редом с нас всред нашите страдания.
Ние откриваме Христос именно чрез своя кръст и да следваме Спасителя без да го носим би било невъзможно. Тежестта му е толкова сладостна, когато я споделяме с Него, и толкова непосилна, когато трябва да я носим сами.
