ОЧИТЕ НА МОЕТО ДЕТЕ

897 0

Автор: Мелойски епископ Емилиан (Кутузис)

Превод: Пламена Вълчева

От светото Евангелие днес чухме, че една жена, болна от няколко години, се провряла през тълпата, когато Христос минавал наблизо, докоснала се до дрехата Му и оздравяла. Христос усетил, че от Него излязла сила, и попитал: „Кой се допря до Мене?”, а апостолите отговорили: „Народът Те обкръжава и притиска, а питаш: кой се допря до Мене?”. Христос обаче казал: „Усетих, че излезе сила от Мене”. Тази жена по някакъв начин успяла да приеме частица от Христовата благодат и се изцелила.

Този разказ от светото Евангелие ми напомни на друга подобна история от Стария Завет, когато Иаков цяла нощ се борил с Ангел Господен  —според отците на Църквата той се борил с Христос — и в края на тази борба Христос оставил Иаков да победи, а той поискал Божието благословение и го получил.

Въпросът е как можем да придобием Божията благодат, защото и в двата случая Божията благодат е била дадена не защото Бог е поискал да я даде — разбира се, Бог е благоволил да я даде, — тя е била дадена, защото  хората, за които току-що споменахме, в известен смисъл са я взели насила, поискали са я и са я получили.

Веднъж един човек — навярно някой младеж, някой послушник в манастира — попитал стареца Емилиан: „Ще ме благослови ли Бог?”. И отговорът на стареца Емилиан бил: „Заслужаваш благодатта, защото я поиска”. Това е интересен отговор. Означава ли това, че всеки, който  поиска благодатта, ще я получи? Какво всъщност означава това? Гордост ли е да поискаш Божията благодат? Мисля, че младият човек, който  попитал стареца Емилиан дали Бог ще го благослови и който получил отговора „Заслужаваш благодатта, защото я поиска”, никога не е смятал, че самият той заслужава нещо, никога не е имал някакви амбиции, никога не е преследвал лични цели, просто е обичал Бога и е искал да се доближи до Него. И навярно това е, което Бог казва на онези, които Го обичат и които изпразват себе си: „Заслужаваш това, което искаш, защото го искаш”.

И така, за да поемем Божията благодат като попивателна, трябва да имаме изначално понятие за Бога и изначално понятие за самите себе си. Нашите слабости например не са проблем, нашата представа за Бога, нашата представа за нас самите може да се окаже огромна пречка. Понякога сред нас има хора с нездрав православен етос. Ще ви дам няколко примера. Хора, които са свръхревностни и които представят Бога като някой, от когото трябва да се страхуваме. Друг пример. Хора, които са разпуснати и които не правят опит да променят живота си. Друг пример. Хора, които проявяват интерес към пророчества и към тълкувания на тези пророчества. И още един пример. Хора с лични цели, които манипулират наивните вярващи. Това са хора попивателни, които макар и проникнати от болка, са изсъхнали и вече не могат да попият каквото и да било божествено качество.

И така, ако поискаме нещо от Бога и ако душата ни е опразнена, Бог ще ни го даде. Моля ви, опитайте се да разберете това, което ще ви кажа. Дори хората с тревожност могат да поемат огромно количество Божествена благодат, стига да се смирят. Преди време когато бях игумен на манастир*, потърсих съвета на един атонски старец относно приемането на евентуални бъдещи послушници с тревожност. И той ми каза: „Не се страхувай от тяхната тревожност, стига да са смирени”. Тоест тревожността не е проблем в отношенията ни с хората. Проблемът в отношенията ни с хората е гордостта, нашето его. Това, което нерядко активира нашите страхове и безпокойство, е нашето его. Тревожността не ни дава право да контролираме живота на другите. Ако искаме Божието благословение, трябва да се изправим пред самите себе си и  да си признаем защо правим това, което правим. Нямаме право да задушаваме хората около себе си в името на нашата тревожност, в името на нашите слабости. Моля не забравяйте това.

И така, какво мога да направя, за да придобия Божията благодат? Един много прост въпрос. Има лесен начин: станете като дете. „Като дете? По какъв начин?”— ще попита някой. Огледайте се в очите на вашето дете, сякаш те са огледало, и ще откриете пътя към Бога. Толкова е лесно!

6 ноември 2022 г.

 *От 2005 до 2019 г. епископ Емилиан е игумен на манастира „Св. Йоан Предтеча” в Пърт, Западна Австралия.

 Източник: уеб приложение на Гръцката православна архиепископия в Австралия