ОЩЕ НЕЩО ЗА СПОМЕНАВАНЕТО НА ИМЕНА НА СВ. ЛИТУРГИЯ

4560 0

Автор: свещ. Ивайло Борисов

„Всяко споменаване на едно име е зов към Бога за тая душа.“ – Видински митрополит Дометиан (†2017)

Случвало ли ви се е да попаднете в компанията на известни и талантливи хора, респектиращи със своята авторитетност и харизма?

Обикновено при досега ни с такива хора изпитваме някаква неловкост и страхопочитание. Внимаваме какво говорим, как се държим, опитваме се да бъдем на висотата на нашия събеседник и да кажем нещо, с което да блеснем.

Знаем, че в първата част на св. Литургия, т.нар. проскомидия или предложение, ние правим подготовка на даровете — хляба и виното, за да може по време на богослужението те да бъдат осветени и да станат тяло и кръв на Нашия Бог. Дарове, с които да се причастим, да станем причастни на Христос.

Върху дискоса, около централното място на Агнеца Божий Христос, духовникът поставя извадени от литургичния хляб, наречен просфора, частици — за св. Богородица, св. Йоан Кръстител, различните категории светци, за духовната и светската власт, като поменава и имена на живи и покойни православни християни.

Частици, които към края на св. Литургия служещият духовник, след като се е причастил, изсипва в св. чаша с думите: „По молитвите на Твоите светии измий, Господи, с Твоята честна кръв греховете на тези, които бяха поменати тук”.

Така, образно казано, имената на тези, за които се молим, попадат в най-елитната в духовно отношение компания — на всички светии, просияли през вековете със своите трудове, бдения, творения, и ние, недостойните, по великата Божия милост се сродяваме с духовни гиганти. Гиганти, повдигащи и нашия духовен ръст.

Мисля, че това не е никак маловажно.

Не бива да спираме да споменаваме имената на близките ни православни християни по време на литургията, защото по този начин ги лишаваме от една прекрасна сияйна среда.

И още веднъж осъзнаваме каква е силата на името на всеки един от нас. Бог познава всеки един от нас, знае нашите имена, Той ни зове по име (вж. Иоан. 10:3). Знаем, че още в Стария Завет, както и при други древни култури, съществува тясна връзка между душата и името на даден човек. Личността на човека с нейните особености и сила в известен смисъл присъства в името му. [1]

Една частица хляб, една просфорна трошица, съединена с името ни, по някакъв тайнствен и непостижим за разума ни начин изобразява самите нас. И ние се молим и се надяваме, че както тази трошица е бяла и чиста, така и Бог ще бъде благосклонен към нас и ще прости греховете ни и ще ни помилва.

Тук обаче откриваме и един урок по смирение — ние сме толкова малки, толкова незначителни, колкото е малка тази трошичка. Лесно можем да бъдем разпилени от житейския вятър, да ни стъпчат. Съединени обаче с останалите дребни частици, причислени към другите, ставаме хляб. Ставаме част от Този, Който е хлябът на живота (вж. Иоан. 6:35).

Дай ни, Господи, да бъдем част от този хляб, от насъщния хляб, чрез който и други да намират насищане. Дано нашите таланти и способности, макар и нищожни пред величието Ти, бъдат преумножени от Тебе, Който рече на апостолите, а чрез тях и на нас: „Дайте им вие да ядат” (срв. Марк. 6: 34-44).

„Кажи ми кои са ти приятели, за да ти кажа кой си ти.“ Тази поговорка по някакъв начин засяга и на нас, които сме част от Църквата Христова. А в нея имаме възможност, освен да сме близо до Твореца на всичко видимо и невидимо, и да се сродим с най-издигнатите в нравствено и духовно отношение хора — Божиите угодници.

Нека отбележим, че това също би ни помогнало да намерим пътя към спомената вече и позабравена християнска добродетел на смирението. „Колкото повече научавате за собствения си ръст — пише поетът Бродски, толкова по-смирен и състрадателен ставате спрямо себеподобните си, спрямо тези прашинки, кръжащи в слънчевия лъч или замрели неподвижно върху масата ви.” [2]

И наистина, колко малки и незначителни можем да бъдем в компанията на тези, в които Бог е чуден, дивен (Пс. 67:37). Помени ни, Господи, когато дойдеш в Царството Си. А Ти и сега идваш в него, когато сме в храма и отслужваме Божествената литургия. От нас обаче зависи да запишем нашите имена и тези на нашите ближни като негови поданици…

Бележки:

[1] Епископ Калистос Уеър. Силата на името, www.pravoslavie.bg, 24.10.2005 г.

[2] Цит. по Бродски, Й. Възхвала на скуката В: Бродски, Й. За скръбта и разума. С., 2003.