Автор: Величка Николова
Източник: „Неочаквано щастлив живот”
Смърт очакваше апостол Павел в Ерусалим. Не само непокръстените юдеи, но и повечето християни измежду ревнителите на Моисеевия закон бяха недоволни от него. Няма прошка за измяна на юдейството! А този Павел, някога именуван Савел от Тарс, по някаква странна приумица премина към християните. Той, който преди ги гонеше и притежаваше специално писмо да се разправя с тях както намери за добре. И по възможност — по-жестоко. Сега проповядвал с пълна сила за Отца и Сина и Светия Дух, обръщал езичниците в християни и то, без да ги задължава да изпълняват стария закон на Моисея. Недоволството беше явно и се говореше за това по домовете, площадите и синагогите.
Към Петдесетница апостолът пристигна.
Не се криеше, знаеше какво ще стане. Когато идеше от Милет, преминавайки през Кесария, пророк Агав му извести, че го очакват окови и тежки изпитания. Какво можеше да каже на това Павел от Тарс? Да се върне? Да избяга и се скрие?
Нали говореше за безсмъртието на човешката душа, за това, че достойната смърт за Спасителя е праведна, нежели дългия и самодоволен живот. „По-добре е да бъда вързан и да умра за Господа Иисуса” — това беше решението му, това беше и на устата му. Неговите ученици, които го убеждаваха да не отива в Ерусалим, млъкнаха.
Сега, от няколко дни, се молеше в синагогата заедно с четирима новопокръстени елини. Тълпата негови противници отвън всеки ден растеше и се разяряваше. На седмия ден го извлякоха вън и се запрепираха — как по-мъчително да го убият. Защото, крещяха те, досега такова чудо не се е виждало — да въвежда елини в юдейски храм.
Започнаха да го бият.
Началникът на римската стража го спаси. Изведе го из тълпата и заповяда да го оковат във двойни вериги. Вероятно е някакъв отчаян и презрян разбойник, за да се отнасят така към него набожните юдеи. И какво е направил точно?
Тълпата му отговори с рев и истерични крясъци. Така и не разбра римлянинът нищо от онова, що му викаха. Защото едни казваха едно, други — друго.
Тогава Павел от Тарс помоли хилядника да му бъде позволено да говори към народа. И им заговори с вяра и възторг как е мъчил и гонил самият той християните, как пазил дрехите на юдеите, докато те убивали с камъни архидякон Стефан, как по пътя за Дамаск такава сияйна светлина го приковала към земята, че той ослепял. И чул Глас: „Савле, Савле, защо ме гониш? Мъчно е за тебе да риташ срещу ръжен!” И му заповядал Гласът да се кръсти и да умие греховете си, като отиде в Дамаск при Анания — мъж праведен и благочестив християнин. И понеже Савел не виждал нищо, спътниците му го повели като малко дете. По време на пътуването страх Божий живеел в него, а също съзрявала готовност да служи на Живия Бог. Прогледнал, след като се кръстил в Светия Дух в името на Господа Иисуса Христа. И го нарекли Павел. И Господ му заповядал да проповядва между езичниците.
Тук, при тези думи, утихналата тълпа закрещя с пълна сила: „Дайте ни го да го довършим! Такъв отстъпник да не живее!”
Тогава хилядникът се уплаши да не стане саморазправа. Защото Рим трябваше да раздава правосъдие, а не покорените от него хора. И затвориха Павел в крепостта.
На другия ден, още не съмнало, повече от четиридесет юдеи се събраха в дома на старейшината. Дадоха фанатична клетва — да не хапнат ни троха хляб, да не пият ни глътка вода, докато не убият Павел от Тарс. Уговориха се със старейшините и първосвещениците как да стане засадата. Щяха да си послужат с лъжа и хитрост пред римските власти, за да изпълнят клетвата.
Началникът на римската стража бе уведомен от един стотник за всичко това. Той разпореди тайно — да качат Павел на кон и да го изпратят в Кесария. Да го придружават двеста войници, седемдесет конници и още двеста стрелци. Трябваше да носят писмо до управителя Феликс. В писмото пишеше, че юдеите искат да убият този човек — Павел, но след разпита, изпратилият това писмо Клавдий Лисий, не намира у него вина, достойна за смърт.
Когато пристигнаха в Кесария, управителят Феликс беше слисан от силата, която се излъчваше от този слаб физически, измъчен, недоспал човек. Това не беше някакъв лукав и дързък престъпник, това беше един силен дух, когото Сам Господ подкрепяше през всичките тежки изпитания, за да благовести словото Му. Пред Феликс и пред жена му, юдейката Друзила, Павел повтори всичко за себе си и за новото учение. Въздържание от наслади, покаяние, правда, милост и любов към всички — това бяха нови, непознати думи и словосъчетания за римлянина. След разговора, той отпрати Павел, но не можа да спи, нито да намери покой.
Същото стана и с новия прокуратор на Кесария — Фест, а след него и цар Агрипа и жена му Вереника. Две години Апостолът преживя окован във вериги преди да бъде изпратен в Рим. Цар Агрипа искаше да го слуша и казваше: „Още малко и ще ме убедиш и аз да стана християнин”.
Най-после го изпратиха в Рим, за да бъде съден от Кесаря като римски гражданин. В придружаващото го писмо, връчено на хилядника, пишеше, че този човек може да бъде освободен, понеже няма вина. Юдеите искали смъртта му, тъй като той — Павел от Тарс, твърдял за някой си Иисус, когото те самите разпнали, че бил жив.
Това пишеше в писмото до Кесаря. Все пак го изпратиха под строг надзор, вероятно, за да не избяга или да не бъде убит от юдеите.
Беше шейсетата година от рождението на Господ Иисус Христос на земята.
