ПЕТА НЕДЕЛЯ НА ВЕЛИКИЯ ПОСТ – СВ. МАРИЯ ЕГИПЕТСКА

2832 0

 Ботьо Димитров

„А Иисус им каза:
чашата, която Аз пия ще пиете
и с кръщението, с което
Аз се кръщавам ще се кръстите“

Братя и сестри,

C наближаването на Възкресението християните вървиме по пътя на Христовите страсти. Заедно с Христос отиваме първо до Голгота, после до празния гроб.

По време на поста, през този период на себеотрицание и покаяние, човешката душа страда и плачейки говори с думите на св. Андрей Критски: Съгреших – викам и аз като блудницата, единствен аз съгреших пред Тебе! Спасителю, приеми като миро и моите покайни сълзи!

Затова и днес Църквата ни припомня за великата Божия угодница св. Мария Египетска.

Тя израснала в богато семейство. И както много често става, тя се увлякла по греха и станала разпътна жена. Но от голяма грешница и блудница на Александрия и Египет, след близо 50-годишно разкаяние в пустинята, станала най-светият човек на Изтока.

Един ден, тя поискала да се поклони на Кръста Господен, частица, от който се намирала в един от храмовете. И не мислейки за своята греховност, не мислейки за това, че нейният живот няма нищо общо с този Бог на чистотата и любовта, на Който тя искала да се поклони, тя дръзновено поискала да влезе в храма. Но някаква сила я спирала.

Всеки път, когато тя се приближавала до вратите, тя била отхвърляна. Изпаднала в ужас, тя се обърнала към Майката Божия за помощ – и била допусната в храма. Но от храма тя не се върнала към предишния позорен живот. Обещала, че вече няма да греши с тялото си и ще се отрече от света. Оттеглила се в пустинята и там прекарала в неописуем подвиг, в съвършена самота, целия си живот до смъртта.

Тя не е възмездила с дела на покаяние греховете си, не се е докоснала още до пустинните скърби и постническите подвизи, едва ден е минал откак е оставила скверното житие, а вече не се отнема от нея, истинно каещата се, Господнята чаша. Въпреки че Мария Египетска е вършила много грехове и всички я познавали като крайно безпътна жена, тя приела причастие.

Без укрепването на св. Мария Египетска със светите Дарове, нямаше да е възможна победата й в жестоката борба, която по-късно тя води в Йорданската пустиня.

Малцина обаче, ще бъдат онези, които няма да осъдят този духовник, който е позволил на една безпътна жена да се доближи до светото Причастие, но дори и Господ е бил укоряван от фарисея Симон, че е позволил на една грешница да се докосне до Него.

Защо грешницата бе оставена не само безбоязнено, но дори смело да стои на мястото на апостолите и девствениците и да докосва Христовите нозе, като онази блудница? Заради Божията милост, дадена след покаянието на грешника.

В живота на Мария Египетска има още едно важно нещо за нас. Старецът Зосима вижда пред себе си светица. За това говори цялото многообразие на чудесните явления, които я съпровождат. И поради нейното най-голямо смирение, и нейното знание за бъдещето и миналото – няма ни най-малки съмнения, че тя е една от големите светии. Какво още й трябва? Пътят на нейния земен живот дошъл към края си и тя можела спокойно да се пресели в небесните обители.

Въпреки че тя достигнала висшата точка на обожението, която е възможна в земния свят, на нея не й достигало най-важното и главно тайнство, без което могли да се окажат напразни всички нейни духовни подвизи. Това е тайнството Причастие. И нейната среща с преподобния старец Зосима била, за да пристъпи към светите Христови Тайни.

Братя и сестри,

Ето колко важно и значимо е тайнството Евхаристия. Каквито и подвизи да сме извършили, каквито и висоти да сме достигнали в нашия духовен живот, без Причастието с Тялото и Кръвта Христови всичко това е непълно.

Днес често наблягаме на това, че св. Мария Египетска се е причастила след 47 години суров живот в пустинята. Забравяме обаче за първото й причастяване (което получава веднага след решението й да промени живота си) и споменаваме само второто, получено от Зосима, преди да умре.

Животът на св. Мария Египетска ни дава пример как може да се измери разстоянието от ада до рая.
Оттам, откъдето си паднал най-ниско, до невъобразимите висоти на рая.

Всички ние сме призвани да вървим и да достигнем Небесния Йерусалим!