„Закона няма да премине,
докато всичко не се сбъдне.”
Братя и сестри,
Св. Ев. Матей в своето Евангелие казва: „Вие сте светлината на света.” (Мат. 5:14). Тези думи са били изречени от устата му преди повече от две хиляди години. Но те са едно послание към нас. Послание, преминало през вековете и останало незасегнато и непроменено от Времето. Послание, подплатено с вяра, с надежда. Надежда за нас, че ние сме тази светлина на света. Но кои „ние”? Ние, вярващите в Христа Спасителя!
Защото ако не вярваме в Него, ако нямаме надежда, че Той е наш Спасител, то тогава сами се осъждаме на гибел. И като ярък пример могат да се дадат думите на праведния Иов: „Нима доброто ще приемаме от Бога, а злото да не понасяме?” (Иов.2:10).
Въпрос, който всеки би трябвало да си зададе, за да намери отговора. А отговорът е простичък: „Всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен.” (Иоан.3:16).
Изпълнен с вяра и надежда в Господ, „Във всичко това Иов не съгреши с устата си.” (Иов.2:10). И той – Иов – е просиял. Като слънце на небосклона, което никога няма да угасне. Като светлина на света…
Всички ние, които вярваме в Иисус Христос, малко или повече носим тази светлина в себе си. И всички ние – малко или повече – сме тези, които да не съгрешаваме с устата си.
И ето я утехата в надеждата към Бог!
Св. Ев. Иоан пише: „В Него имаше живот, и животът беше светлината на човеците. И светлината в мрака свети, и мракът я не обзе.” (Иоан.1:4—5).
Обаче…
Светът е коварно място. В него дебнат хиляди изкушения, които да спрат постоянното движение на вярата. Да забавят нейната безгранична мощ и чудодейна сила. Да обезверят човека. И светът е това, което ни подтиква към едно или друго деяние, като оправдание на думите на Св. Ап. Павел: „Защото не доброто, което искам, правя, а злото, което не искам, него върша.” (Рим.7:19).
Да. Но светът, веднъж победен от Господа нашего Иисуса Христа, може да бъде победен отново. От всеки един от нас. Който вярва, че Христос е дошъл като негов Спасител. И вече светът не е мъртвата материя като градове, като апартаменти (в които живеем), като телевизори (на които гледаме света… но така – отстрани!) и всичко друго, що е бездушно, а светът – това сме ние. Тези, които се молим. Тези, които вярваме!
Ето я светлината, която е в нас.
Христос.
„Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене.” (Гал.2:20).
За мене. Като личност, като конкретност. Като индивидуалност. Не някакво общо, абстрактно понятие, а съвсем точно казано – за мене! Защото, кой ако не аз, вярвам в Иисуса Христа? А тези слова, когато всеки един от нас (и събралите се тук сега, и другите хора навън, в света, които вярват в Спасителя) каже, то той ги казва от свое име. Лично. Както е и Символът на Вярата. Който започва с думите: „Вярвам в Един Бог Отец, Вседържител…”. Виждаме личното изказване отново – аз вярвам. И аз вярвам с надежда, че Господ Иисус Христос е моята опора – и в добро, и в лошо.
В Псалтира е казано: „Възляза ли на небето — Ти си там; сляза ли в преизподнята — и там си Ти. Взема ли крилете на зората и се преселя на край—море, — и там Твоята ръка ще ме поведе, и Твоята десница ще ме удържи.” (Пс.138.10). Т.е. каквото и да ми се случи, имам надежда, че Бог няма да ме остави. Мене.
Ето я надеждата!
Братя и сестри,
„Не мислете, че съм дошъл да наруша закона или пророците: не да наруша съм дошъл, а да изпълня.” (Мат.5:17). Думи, които прочитаме в Евангелието от Матея.
Думи, изпълнени с надежда. Думи, които като че ни сочат и преминават през независимо колкото са ежедневните ни маски, за да докоснат като нажежено желязо душата ни. А именно: „Който изпълни и поучи, той велик ще се нарече в царството небесно.” (Мат. 5:19).
Имаме Закона, имаме Бог, имаме и вярата в Него.
Нека изпълнявайки закона вярваме в Бог.
Тогава наистина ще можем да разберем, че Св. Ев. Матей говори на нас, лично: „Вие сте светлината на света.” (Мат. 5:14). А ние, когато изпълняваме Заповедите на Господ Иисус Христос, наистина сме светлината на света.
Амин.
