ПЕТДЕСЕТНИЦА[1]
Рожденият ден на Църквата
На петдесетият ден след Възкресение Христово апостолите били заедно на молитва. Тогава Господ им изпратил обещания Утешител, Духът на истината: „А Утешителят, Дух Светий, Когото Отец ще изпрати в Мое име, Той ще ви научи на всичко и ще ви напомни всичко, що съм ви говорил“[2].
И наистина, от небето се чул шум, като от вятър, и Светият Дух слязъл върху учениците във вид на огнени езици и ги изпълнил с даровете Си, един от които е способността да говорят на чужди езици. Първоначално всички чужденци, които се били събрали в Йерусалим, се чудели какво става и как така всеки разбира говора на апостолите на собствения си език. Свети апостол Петър започнал да им обяснява за изпълнението на пророчествата, че Иисус е трябвало да пострада за греховете на човечеството и след това да възкръсне, че Той е Господ и Христос. Говорил им също за възнесението на Христа и за изпращането на Светия Дух. Хората приели думите му и се зачудили какво да правят. „А Петър им рече: покайте се, и всеки от вас да се кръсти в името на Иисуса Христа, за прошка на греховете; и ще приемете дара на Светаго Духа. Защото за вас е обещанието, за вашите деца и за всички далечни, които би призовал Господ, Бог наш.“ [3]
На този ден около 3 000 души повярвали в Господ Иисус Христос и се кръстили. След това постоянно спазвали учението на апостолите, молели се и се причастявали с животворящите тайни на Тялото и Кръвта Христови.
Това е рожденият ден на Църквата, на който Бог сключил нов завет с новия Си народ – Църквата Христова. Тя приела благодатта на Светия Дух, но не чрез закона, както е било в Стария Завет, а пряко и непосредствено чрез огъня на Петдесетница. Това събитие не е отминало, а действа непрекъснато. Ние също сме във времето на Петдесетница и получаваме даровете на Светия Дух, които се изливат щедро върху всички хора още от първите дни на Църквата.
На този ден се отбелязва краят на дните след Възкресение Христово и се поставя началото на броенето на неделите (първа, втора… неделя след Петдесетница), чак до Неделя Месопустна на следващия Велик пост.
На Петдесетница, в края на тържествената литургия, свещениците раздават на миряните в храма осветени листа от орех. Те са с леко заострена форма и символизират слизането на Светия Дух под формата на огнени езици. На следващия ден – понеделник, Църквата е установила празника на Светия Дух, заради величието на Пресветия и Животворящ Дух, Единосъщен с Бог Отец и Синът Божий. Чрез Него ни се дарява всяка мъдрост, живот, движение, Той е източникът на всичко живо.
Кога и как получаваме Светия Дух?
Отвоворът на този въпрос, както и как точно Светият Дух живее в нас, си остава тайна. Знаем, че благата на Духа са в Църквата и ги получаваме в изобилие чрез тайнствата Кръщение, Миропомазване и Евхаристия. Чрез тях Светият Дух ни обновява и освещава, превръща ни в синове на Бога и разпалва в сърцата ни за стремеж към Бога. От нас зависи дали ще поддъжаме този стремеж, или ще го оставим да изгасне.
Сам Господ Иисус Христос ни учи да се молим за дара на Светия Дух. Има и една конкретна молитва, която отправяме пряко и лично към Светия Дух, като третото лице на Света Троица. С нея Го викаме, молим Го да бъде в нас, да ни води към Царството небесно, да изрие сълзите ни, да превърне скърбите ни в радост, и да ни изпълни с Божията любов:
„Царю Небесни, Утешителю,
Душе на истината,
Който си навсякъде и всичко изпълваш,
Съкровище на благата и Подателю на живота,
дойди и се всели в нас
и ни очисти от всяка сквернота,
и спаси, Благий, нашите души.“
Тази молитва е взета от песнопенията за Петдесетница и я казваме с другите си молитви по няколко пъти на ден: след събуждане, преди учение, преди началото на всяка важна работа, с вечерните молитви, преди сън.
Иконата за Петдесетница
Дванадесетте апостоли на иконата образуват апостолския събор, или основата на Църквата, върху която тя е изградена. Главата й е Христос. В горната част на арката, между двама от апостолите, е оставено празно място – то е мястото, което Господ Иисус Христос ще заеме при второто Си пришествие.
Светият Дух не може да бъде видян, но е показан чрез пламъците от небето. Апостолите са спокойни и подредени, в съвършен мир помежду си, защото са съединени в Светия Дух чрез чудото на огнените езици. Дарът е приет лично от всеки апостол – всеки от тях говорел на различен език. Така, апостолите вече можели да споделят и предават благовестието за възкръсналия Христос, и да просветляват грешниците от всички народи.
Царят с парчето плат в ръце е образ на всички народи, които са готови да приемат учението на Христос. Това е символ и на цялата вселена, защото Светият Дух е за всички хора, не само за апостолите. Слизането на Светия Дух е изключително събитие, цялото творение се преобразява от просветляващите лъчи, които Бог изпраща.
[1] Преведено от гръцки „петдесетница“ означава „петдесетият ден“
[2] Евангелието от Йоан, глава 14, стих 26.
[3] В глава 2 от Деяния на светите апостоли се разказва за Петдесетница
Адаптация и илюстрации: Л. Грибнева, Мария и Денко Иванови
Източници: “Нов Завет“, Света гора, Атон, Славянобългарски манастир „Св ВМЧК Георги Зограф“, 2006 г
„ Въплътилият се Бог“, издателство „Омофор“, София, 2007, стр. 379-396
