ПЕТДЕСЕТНИЦА

612 0

Автор: архим. Захария Захару

Източник: pemptousia.com

Превод: Пламена Вълчева

След Христовото Възнесение апостолите живеели в голямо напрежение, в очакване на обещанието на Отца, което щяло да възпламени сърцата им, като постоянствали „в хлеболомението и в молитвите“ (Деян. 2:42). Десет дни те преживявали болезнената загуба на своя любим Учител. При все това те  преобразили скръбта си в огнена молитва, която ги укрепила и  направила възприемчиви към дара на Утешителя, Който щял да изригне в тях като познание на Бога в деня Петдесетница и да ги упъти „на всяка истина“ (Иоан. 16:13) на непорочната Христова любов. Целта на  петдесетдневния период и по-специално на последните десет дни от него е да раздвижи в нас тази апостолска напрегнатост, да разпали желанието ни за дара на Петдесетница, така че и ние да почерпим от огнения пламък на Духа, който ще ни даде възможност да призоваваме името на Господ Иисус Христос „с неизказани въздишки“ (Рим. 8:26) и ще укрепи нашата природа така, че тя да възприеме пълнотата на божествената любов. Защото предвечната цел, поради която бил сътворен човекът, е той да стане причастник на Светия Дух, в Него да прославя Бога и на свой ред да бъде прославен.

Петдесетница е последният и завършителен празник, който възпълва цикъла на божествената икономия, т.е. делото, което Христос извършил за спасението на света. Възвишената тайна на този празник се проявява чрез дара на апостолското разширяване на сърцето.

Днес делото на човешкото спасение, извършено от Отец, Син и Дух Свети, достига своята пълнота. Днес приключва очакването на обещанието на Отца. Днес Светият Дух слиза във вид на огнени езици над всеки от учениците. Те получават дара на Утешителя и се превръщат в уникална ипостас пред Бога.

Когато просветляващият и освежаващ пламък на Утешителя докосне сърцето, той действа по двояк начин. Поглъща нечистотата на греха, но в същото време озарява сърцето с истинско познание на Бога, съгрявайки го с огъня на божествената любов. По този начин в него изчезва всяка заблуда, засвидетелства се божествеността на Спасителя Христос и в дълбините му се отпечатва Неговият свят образ. Топлината на Христовата любов разширява сърцето, за да може то да побере небето и земята. За човека, в чието сърце е заченат Дух Свети, става присъща молитвата:  „Господи, спаси и просвети всички”.

Дарът на Светия Дух припомня и възвестява думите на Господ Иисус Христос, Неговата истина, която развързва връзките на страстите и на света (вж. Иоан. 8:32). Само когато Царят на всяко благо се установи в сърцето, ние ставаме способни да познаем истинската духовна свобода.

Всеки християнин има потенциала да повтори деня Петдесетница в своя живот. Той обаче не може да постигне това, ако не копнее за живата вода, с която Господ ни е надарил и ако не възлезе в горницата на сърцето си, продължавайки с търпение да призовава името на Господ Иисус Христос  и да очаква Неговото пришествие. Дарът на Петдесетница дава възможност на човека достойно да призовава името Господне, което съдържа в себе си благодатта на спасението.