ПЕТИМА ОТ НАЙ-ГОЛЕМИТЕ ЦЪРКОВНИ МУЗИКАНТИ-БЪЛГАРИ ПРЕЗ ХIХ ВЕК (ЕДНОГЛАСНА ТРАДИЦИЯ)

366 0

Автор: Ивайло Борисов

Знаем, че ХIХ век е доста благодатен за църковната музика — тогава се осъществява невмената реформа (от тримата цариградски музикоучители — Хурмузий, Хрисант и Григорий), посредством която са фиксирани графично както много от старите композиции, така и са създадени нови такива, обслужващи богослужението. Ние, българите, оценяваме значението на новото реформирано писмо, като почти веднага след реформата от 1814 г. тя е въведена в Рилския манастир, където преподава непосредствен ученик на тримата цариградчани — монахът Йосаф Рилски. [1]

Гласът на рилския монах обаче не остава самотен — през целия ХIХ век църковната едногласна музика (многогласната църковна музика тепърва навлиза у нас [2]) намира сред българите-църковни музиканти своите достойни апостоли, които я разпространяват из нашите земи. Тук ще изброим петима от тях.

1. Николай Триандафилов Сливенец

Сведенията за живота на Николай Триандафилов са оскъдни. Той е роден ок. 1805 г. в гр. Сливен в съседство с църквата „Св. Никола”. Учи музика в родния си град, пее в катедралната църква „Св. Димитър”. През 1826 г. Николай и семейството му се преселват във Влашко. Там става монах. Предполага се, че постъпва в някой румънски манастир, след което следите му се губят.

Николай Триандафилов е съставител и издател на общо четири книги — три църковнопевчески сборника и едно музикално-теоретическо ръководство: „Воскресник нов”, издаден през 1847 г. в Букурещ; „Цветособрание” (в два тома), издадено през 1847 г. в Букурещ; „Гледало ради словено-болгарската нине новонапечатана псалтика”, издадено в Букурещ през 1848 г.; „Кратка ирмология“, издадена през 1849 г. в Букурещ. Издаденият от Николай Триандафилов учебник, така нареченото „Гледало”, е първият български печатан учебник по църковна музика. [3] Музикалнотеоретичният текст на „Гледалото” е почти буквален превод на „Въведение в теорията и практиката на църковната музика“ на Хрисант Мадитски.

В сборниците на Триандафилов намират място и творби от най-известните гръцки църковни музикотворци като Хурмузий Хартофилакс, Петър Ефески и др. Николай Триандафилов Сливенец трасира пътя за издаване на сборници на роден език с едногласни църковнопевчески композиции и създава българска терминологична система в областта на невмената нотация, която ползваме и до днес. 

В гр. Сливен се организира фестивал на източно-православната църковна музика, носещ името на Николай Триандафилов Сливенец.

 2. Хаджи Ангел Иванов Севлиевеца

Хаджи Ангел Иванов е роден през 1809 г. в тракийското село Карареизово, дн. Болярци, Пловдивско. Когато Ангел е 12-годишен, баща му го завежда в Бачковския манастир. В светата обител Ангел получава и първите си уроци по църковно пеене и богослужебен ред, научава и гръцки език.

През 1824 г. манастирското управление го изпраща да учи в Богословското училище на о-в Халки. След като го завършва, манастирът му отпуска и стипендия да следва в Богословския факултет на Атинския университет.

Във връзка с горната информация трябва да отбележим, че преподавателят по църковна музика от Търновския университет д-р Даниел Йорданов счита за невъзможно хаджи Ангел да е учил в Халкинската семинария и в Атинския университет, които са открити едва след посоченото време на обучението му. Според него е вероятно хаджи Ангел да е учил в някоя манастирска духовна школа на Константинополската патриаршия в Кесария или Константинопол или в някое гръцко училище. [4]

По-късно Ангел Иванов напуска Атина и заминава за Йерусалим, където постъпва като послушник в руски манастир. [5] Група поклонници от Севлиево случайно чуват прекрасния глас на Ангел Иванов по време на богослужение и го канят за учител в севлиевското килийно училище и за певец в една от градските църкви. След известно време той приема поканата. През 1835 г. хаджи Ангел се жени, става член на най-богатата севлиевска фамилия и придобива чрез брака значително състояние. За да издържа семейството си, се захваща с търговия. Към църковното певчество се връща след 20 години, като до края на земния си път пее в храма „Св. прор. Илия”. Хаджи Ангел Иванов Севлиевеца почива през 1880 г.

В течение на няколко години хаджи Ангел превежда всички песнопения за църковните служби от годишния богослужебен кръг. Издал е следните книги: „Ковчег цветосъбрания“ (издадена в Цариград през 1857 г.), „Въскресник“ (Цариград, 1859), „Славник“ (Цариград, 1864) „Стихирар“ (триод и пентикостар – Цариград, 1868), „Минейник“ с подобните от 8-те гласа (Цариград, 1869) и „Ирмологий“ (Цариград, 1870). Преобладаващата част от песнопенията в тях са негови и на Рилската певческа школа преводи от гръцки език. [6]

Петър Динев казва за хаджи Ангел Иванов Севлиевеца, че е „основателят на българското псалтикийно църковно пение и че неговите последователи, които са издавали свои псалтикии, са се ползвали почти буквално от произведенията му“.  [7]

3. Никола Златарски

Даскал Никола Златарски е роден през 1822 г. в Златарица, Търновско. Първият му учител по пеене е неговият баща поп Васил. Усъвършенства пеенето си в метоха на Рилския манастир в Търново. Учи в еленското училище, през 1838 г. отива в Търново, учи и в гръцкото училище. В Търново е протопсалт при гръцката митрополия, където пее на гръцки, но след преминаването на църквите под българско управление, започва да пее свободно на църковнославянски в храм „Св. Никола“. През 1843 г. учи взаимоучителната метода в Габрово и става учител в първото българско взаимно училище в Търново. През 1858 г. Златарски е избран за секретар на Търновската градска община и на постоянния съвет при митрополията. Той е един от първенците в града, като участва и в борбата за независима Църква.

Съвременниците му го наричали „сладкопевец“, „сладкогласен църковен певец“, „мусикословеснейши“. Този представител на Великотърновската църковнопевческа школа [8] и борец за независима българска църква умира в края на 1875 г. [9] Един от синовете на даскал Никола е големият историк-медиевист проф. Васил Николов Златарски.

По думите на музиколога проф. Стефан Хърков: „Негови музикални творби са изписвани в ръкописи от Рилския и Хилендарския манастир — факт, свидетелстващ за високо признание”. [10] Ученик на Никола Златарски е Давид Тулешков, също изявен църковен певец. [11] Никола Златарски бил композитор и на светски песни.

 4. Архимандрит Галактион Хилендарец

Архимандрит Галактион е роден през 1830 г. в с. Кремен, Неврокопско. Учи в родното си село и в Неврокоп (дн. Гоце Делчев). По-късно става монах в Хилендарския манастир. Като дякон в Хилендар е изпратен да учи в семинарията в Белград, където се сближава с български емигранти-революционери. След като завършва семинарията, се завръща в Света гора.От Хилендарския манастир тръгват монаси таксидиоти, които обикалят българските земи, за да събират помощи за светата обител. Същевременно те са разпространители на християнството и родолюбивите идеи сред поробеното население.През 1865 г. от Хилендар архимандрит Галактион заминава в гр. Елена, където остава до края на живота си и пее в църквата „Успение Пресвятия Богородици”.  [12] Архимандрит Галактион Хилендарец почива на 20 декември 1894 г.

Макар о. Галактион Хилендарец да не е оставил църковно-певческо печатно наследство, неговото име е свързано с едно българско църковно-музикално богатство — еленския напев. Този напев, според думите на Динев, е „благозвучен, приятен за слушане и произвежда умилително въздействие върху богомолците.”  [13]

Едно от най-красивите еленски песнопения е „Ангел вопияше” на глас пети. То е записано през 1912 г., след като е изпълнено от ефимерия при Софийската духовна семинария свещеник Константин Дъновски, по молба на преподавателя по източно пеене Манасий Поптеодоров. [14] През 2013 г. Софийският свещенически хор с диригент протойерей (сега ставрофорен иконом) Кирил Попов в чест на 100-годишнината от рождението на Доростолския митрополит Иларион  [15] (†2009 г.) издаде компактдиск със заглавие „Православни еленски църковни напеви“.

 5. Йоан Хармосин Генадиев

Иван Генадиев е роден ок. 1830 г. в Охрид. Баща му е свещеник, който по-късно овдовява и приема монашество под името Генадий (впоследствие става Велешки митрополит ). Иван Генадиев учи в гръцки училища в Охрид, Битоля и Цариград. Следва в историко-филологическия факултет на Атинския университет. Работи като учител и секретар на Деркоския митрополит Герасим, а от 1866 г. до 1867 г. при баща си в Дебър. В свободното си време Генадиев преподава църковно пеене на манастирските ученици в Кичево. Генадиев участва в църковно-националните борби. В 1869 г. издава в Цариград псалтикийния сборник „Пасхалия“ — сборник с песнопения от Светлата седмица. От 1870 г. е секретар на баща си във Велес. Тази служба изпълнява три години. След 1874 г. става учител по история и църковно пеене в Пловдив. По това време е и главен певец в катедралната църква „Св. Богородица“. След Освобождението до края на живота си работи като секретар в Пловдивската митрополия. През 1887 г. Иван Генадиев издава книгата „Брачник; Книга за Сродствата и други отношения на Бракът“. Умира на 13 март 1890 г. [16] На него е кръстена Професионалната гимназия по механизация на селското стопанство в гр. Златарица.Генадиев е известен още с името Йоан Хармосин Охридски — така се е подписал в издадената от него „Пасхалия“. Част от нея е и песнопението „Достойно есть“ на глас пети — едно красиво песнопение, което редовно присъства в богослужебната ни църковно-певческа практика и е известно под името на съчинителя си — Охридско.

Живели във век, през който народното чувство се е възпитавало и толерирало, нашите будни възрожденци и църковни музиканти пленяват съзнанието ни със своята отдаденост на високи чувства и идеали. Това, че много от тях познавали модерния тогава гръцки език, не им попречило да се стремят към разпространение на родното, към достигане на свобода за своето Отечество, която да е не само политическа, но и духовна. Тяхната любов към църковната музика и класическите ѝ образци е подета от наследниците им във вече свободна България.

Бележки:

[1] Срв. Куюмджиева, С. Йоасаф Рилски. — Бълг. музикознание, 3-4/2007

[2] Първият многогласен църковен хор в България е основан през 1868 г. в гр. Свищов от образования музикант Янко Мустаков.

[3] Срв. Хърков, Ст. За печатните църковнопевчески сборници от ХІХ в. и тяхната роля в музикалнокултурната практика на Възраждането. — Музикални хоризонти, 17-18, 1988.

[4] Срв. Йорданов, Д. Хаджи Ангел Иванов Севлиевец — биографични неясноти. Слово и образ, В. Т., 3/2011, с. 51–54.

[5] Според д-р Даниел Йорданов хаджи Ангел е пребивавал в гръцки, а не в руски манастир в Йерусалим, защото по това време в Йерусалим няма никакво представителство на Руската църква.

[6] Вж. Игнатов, Л. 200 години от рождението на Ангел Иванов Севлиевеца, www.bg-patriarshia.bg, 30.12.2009 г.

[7] Динев, П. х. Ангел Ив. Севлиевец. Църковнопевческата дейност на Хаджи Анг. Иванов Севлиевеца (Най-бележит църковен певец, музиколог и съчинител на псалтикийни творби през възрожденската епоха).[С., 1942.], с. 2.

[8] Понятието „църковнопевческа школа“ е въведено в българската музикална наука от музиколога Петър Динев. В края на 50-те и началото на 60-те години на 20 в. Динев публикува редица статии в „Църковен вестник”, в които описва различни наши църковно-певчески школи (еленска, великотърновска, солунска и т.н.), като ни оставя и биографични данни на техни известни представители. Срв. Хърков, Ст. Църковнопевчески школи — средища на българското църковно пеене през Възраждането — В: Българско музикознание, 3-4, 2007, с. 210-219.

[9] Срв. Динев, П.  Църковнопевчески школи през възрожденската епоха. Великотърновска школа. // „Църк. вестник”, № 38, 1959, с. 6-8;  Енциклопедия България, т. 2, Г-З, БАН, С., 1981, с. 734; Мечкова, К. Търновският музикоучител Никола Златарски — В: Музикални хоризонти, 17-18, 1988, с. 31-36.

[10] Хърков, Ст. Църковнопевчески школи — средища на българското църковно пеене през Възраждането. Бълг. музикознание, 2007, 3-4, с. , с. 213.

[11] Вж. Борисов, И. 100 години от кончината на търновския музикоучител Давид Тулешков, www.pravoslavie.bg, 28.01.2018 г.

[12] Срв. Динев, П. Църковнопевчески школи през възрожденската епоха. Еленска школа. // „Църк. вестник”, № 41, 1959, с. 10; Енциклопедия България, т. 2, Г-З, БАН, С.,1981, с. 21.

[13] Динев, П. Пос. съч.

[14] Вж. Борисов, И. 80 години от кончината на музикоучителя Манасий Поптеодоров, www.pravoslavie.bg, 14.10.2018 г.

[15] Митрополит Иларион Доростолски (1913-2009) е роден в гр. Елена и е познавал и практикувал отлично Еленския църковен напев.

[16] Срв. Динев, П. Църковно-певческото творчество на Иоан Харм. Охридски.// Църк. вестник, №28, 18 юли 1959; Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни…: Енциклопедия. Аврамова, Р., Василева, В., Давчева, Д., Даскалова, Кр., Димитрова, Д., Еленкова, В., Куюмджиева, М. Съст. Генчев, Н. Даскалова, К. С. , 1988, с. 135; Попов, К. свещ. Развитие на църковнопевческото дело по времето на екзарх Йосиф І (източна традиция). ДК, кн. 5, 2004.