ПЛОДОВЕ ОТ ХРИСТОВОТО ВЪЗКРЕСЕНИЕ

4047 0

Източник: www.fatheralexander.org
Превод: Павел Стефанов

Както в Адама всички умират, тъй и в Христа всички ще оживеят” (1 Кор. 15:22). Тези Апостолски думи обясняват не само физическото възкресение на хората, но на първо място духовното възраждане. Както смъртта може да бъде физическа или духовна (когато душата губи Божествената благодат), така и възкресението може да бъде физическо (когато душата се връща в своето тяло) и духовно (когато душата придобива Божията благодат). Духовната смърт на Адам, произтичаща от загубата на общение с Бога, предшества неговата физическа смърт. Смъртта, поради нравственото увреждане, е преминала от Адам в цялото човечество. Възкресението на Христос представлява началото на нашето духовно възкресение, пробуждането на духовния копнеж в нас към нашето нравствено възраждане.

Говорейки за това духовно възкресение на вярващите нашият Господ казва: “Истина, истина ви казвам: иде час, и дошъл е вече, когато мъртвите ще чуят гласа на Сина Божий и, като чуят, ще оживеят” (Йоан 5:25) , Това е именно “първото” възкресение, което описва Книгата Откровение (Откр. 20:5). Това означава, че хората, след като са повярвали в Сина Божий, са отново родени в тайнството св. Кръщение и стават способни да водят духовен живот. Божията благодат става активна в тях и им помага да постигнат съвършенство. Ето защо Апостолите утешаваха християните, като им напомняха, че те, за разлика от невярващите, са вече възкресени с Христос (Кол. 3:1).

Духовното възкресение в този живот трябва да служи като основа за физическото възкресение, което ще дойде чрез силата на Всемогъщия Бог в последния ден от този свят. Оттогава, душите на всички мъртви ще се върнат в телата си и всички хора ще оживеят, без значение къде и как всеки човек е умрял. Господ е предсказал всеобщото възкресение, казвайки: “Недейте се чуди на това; защото иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа на Сина Божий и ще излязат: които са правили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане” (Йоан 5:28-29). На този ден външният вид на всеки човек ще отрази неговото вътрешно състояние: някои от възкресените ще бъдат светли и радостни, а други ще се появяват грозни и отвратителни като ходещи мъртъвци.

Човек трябва да прави разлика между всеобщото възкресение, което ще се случи в края на света, и частните възкресения, които Господ Иисус Христос и Неговите ученици извършвали по време на целия им живот. Примери за това са възкресенията на дъщеря на Иаир, сина на Наиновата вдовица, на четиридневния Лазар, и така нататък – всички са били случаи на временно пробуждане от смъртта. Както е известно, няколко години по-късно всички тези възкресени отново починали, както всички останали хора. Обаче, по време на всеобщото възкресение, всички хора ще възкръснат от мъртвите, за да живеят с техните възкресени тела завинаги. Възкресението на мъртвите в последния ден на света ще бъде всеобщо и едновременно, както за праведните, така и за грешниците. Тогава всички мъртви “ще излязат: които са правили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане” (Йоан 5:29).

От Писанията трябва да се заключи, че видът на възкръсналите праведници ще бъде различен от този на възкръсналите грешници. Възкръсналите тела ще бъдат по същество същите, които са принадлежали на душите си в този земен живот. Както казва Апостолът: “защото това тленното трябва да се облече в нетление, а това смъртното – да се облече в безсмъртие” (1 Кор 15:53.). Но в същото време, те ще се преобразени. Телата на праведниците ще бъдат нетленни и безсмъртни. Те ще бъдат напълно свободни от слабост и от немощите на настоящия живот; те ще бъдат духовни, небесни, подобни на тялото на възкръсналия Христос. Животът след възкресението ще бъде като живота на ангелите. Както за грешниците, телата им също ще възкръснат в нова форма, но докато приемайки нетленното и духовно естество, в същото време те ще изразят в себе си състоянието на душите си.

Честването на Великден се отбелязва от православните християни така радостно, защото по време на Пасхалните дни те чувстват, повече от всеки друг път, възраждащата сила на Христовото възкресение, силата, която е изхвърлила княза на тъмнината, освободила душите от бездната на ада, отворила вратите на рая, победила оковите на смъртта, и изляла нов живот в душите на вярващите.

Показателно е, че по време на Великден пасхалната радост, в по-голяма или по-малка степен, се усеща от толкова много хора – не само тези с дълбоката вяра, но също така и тези, които са духовно хладни и стоят настрана от Бога. На този ден цялото творение се радва на победата на живота над смъртта.a