Победата на една обречена жена

1877 0
jena

Автор: отец Ясен Шинев
енорийски свещеник в Старинен храм „Успение Богородично“ (Малка Богородица) и храм „Св. Атанасий“ — гр. Варна

Ние слушаме живото слово на светото Евангелие, но много рядко вникваме в него. Опияняваме се от външия блясък на изказа, прехласваме се в мимолетна проява на религиозен възторг, но не се задълбочаваме в същностния му смисъл. Неговата тайнственост и сакралност обикновено остават непознати за нас. Обичаме да го цитираме правилно или неправилно, но само за да защитим някоя своя лична теза или просто като несдържана проява на скрита гордост. А в него можем да открием не само закваската на новия живот, но и решението за всяка житейска ситуация. Защото в страниците му се таи силата на Христовото послание, предадено ни чрез евангелистите, и истинската, пречистена Премъдрост Божия, пречупена през нашия опит и съотносима към всяка лична съдба.

Срещата със словото на светото Евангелие винаги е откровение за онези, които са тръгнали по тесния път към Царството Божие. Когато прочетох думите, с които Спасителят се обръща към йерихонския слепец: „Прогледай! Твоята вяра те спаси.”(Лук. 18:42),  в съзнанието ми изникна образът на една страдаща жена. Един огнен пример за лична вяра, който ме порази.

Преди доста време кръстих тази жена в енорийския храм. Тя беше изградена личност — на около 40 години, с положение в обществото и завидно самочувствие. След около година дойде и ме потърси. Беше съкрушена и отчаяна от нещастието, което я бе сполетяло, и молеше за помощ. В двора на храма ми разказа следното: „След кръщението всичко вървеше прекрасно. Нещата ми потръгнаха във всяко отношение. Но по-важното беше, че се чувствах по-съвсем различен начин — бях озарена и просветлена. Наистина усетих Божията благодат, така както ми казахте тогава. Това наистина беше чудо. Усетих прилив на нови сили и някакво преобразяване. За мен това бе едно ново начало. Имам СПА център и там нещата се развиха по най-добрия начин.

Но преди около месец отидох на рутинни изследвания и разбрах, че имам сериозен здравословен проблем. При допълнителния преглед се оказа, че имам онкологично заболяване. Лекарят е мой дългогодишен приятел, затова го помолих да ми каже цялата истина. Той въздъхна и сподели, че ми остават от три до пет месеца живот. Предложи ми спешни мерки — трябваше веднага да се подложа на химиотерапия. Съгласих се. Бях съсипана и не можех да се опомня.

Когато мъжът ми научи за заболяването ми, рязко се промени, а на другия ден в тежък разговор ми каза, че няма за какво повече да живее с мен и че е решил да ме напусне. Събра багажа си и отиде в другия ни апартамент, като ме остави с 12-годишната ни дъщеря. Чувствах се ужасно, защото бяхме женени от 18 години, а сме заедно още от ученици.

Налагаше се да говоря с момичетата на работа. Освободих ги и закрих дейността на фирмата си. Но най-страшното се случи, когато отидох при роднините си. Аз съм от малко крайдунавско градче и там всичко много бързо се разчува. Роднините ми се събраха и започнаха да ме оплакват. Никой не се опита да ме утеши и да ми вдъхне надежда. Гледаха на мен като на обречена. Нещо по-лошо — казаха ми да направим със сестра ми делба на имотите, за да си уредя финансовите въпроси, докато съм още жива. Не намирам думи, с които да опиша отношението им към мен. Видях истинските им лица и останах ужасена. Тръгнах си разочарована и плаках няколко дни. Чувствах се предадена и използвана. Всички ме изоставиха. Сега идвам при Вас. Вие ме кръстихте, помогнете ми! Не ми се ходи на врачки, гледачки и астролози. Съмнявам се в тях. А и защо да ходя? Всичко зависи от Господ. Той е създал Вселената, Той е Баща на всеки човек. Той може всичко. Само Бог може да ми помогне. Нямам нужда от Негови сурогати. Затова съм в храма и търся помощ.”

Аз я изслушах и ù препоръчах лекарствата на светата Църква. Поговорих ù за изцеряващата Божия благодат и тайнствата на светото Православие. Тя се изповяда, причасти се, беше ù отслужен маслосвет (св. тайнство Елеосвещение). Започна редовно да ходи на неделните богослужения, преоткри светата Литургия и редовно си казваше домашните молитви. Нещо повече — четеше ежедневно акатиста на света Богородица. След известно време ми каза, че се мести в София, за да продължи лечението си там и така се разделихме. След една година ми се обади и се срещнахме в храма. Беше озарена и вдъхновена. Сподели ми следното:  „Няколко месеца след изповедта, причастието и маслосвета си направих нови изследвания. След прегледа ми казаха, че състоянието ми неочаквано се е подобрило. Лекарите бяха изненадани от добрите показатели. Беше свикан консилиум и целият екип потвърди внезапното подобрение. Попитаха ме как съм постигнала тези резултати. Разказах им всичко, като посочих, че съм се обърнала към тайнствата на Църквата. Последвалите редовни прегледи също потвърдиха оздравителния процес. Продължих да ходя на неделните богослужения и да си казвам молитвите.

Случиха се и други, по-малки чудеса. Мъжът ми изненадващо се обади и поиска да се видим. Разплака се и се извини за поведението си към мен и детето. Аз му простих. Поиска да заживеем отново заедно, но аз вече бях изстинала към него, а и Бог ми изпрати друг човек, който да е до мен и да ме подкрепя в пътя ми. Възстанових дейността на фирмата си в София и всичко отново потръгна. Роднините ми научиха, че съм добре и останаха изумени. Посетих ги, но се държах дистанцирано. Вътрешно обаче им бях простила.

Всеки ден благодаря на Бога за помощта Му. Чувствам се обновена и преобразена. Живея нов, благодатен живот. Израснах много и започнах да разбирам по друг начин всичко около себе си. Животът е едно чудо и искам да го изживея истински и пълноценно като православна християнка. Дойдох да благодаря и на Вас!”.

Дивен е Бог в Своите светии! Велико откровение е светото Православие! По неизказан начин то преподава тайните на Бога и прогласява славата Му. Прав е св. Паисий Светогорец, който казва, че всичко в него е пречистено. Не само носи рецептата за вечния живот и сочи най-прекия път към Царството Божие, но и излъчва изцеряващата Божия благодат към всеки, който се е обърнал към неговото учение. И с всяка своя дума животвори, животвори, животвори! Подкрепя всяка личност, особено онази, която пречупва гребена на гордостта си и коленичи пред Бога. Тогава излива изцеряваща благодат на своите слова. Спасителят изисква свидетелство на вярата, което е чисто и истинско. Той помага на всички, но най-вече на хората, които са решили да се борят за чудото на живота. На тях Бог открива Своите тайни и посочва нови пътища за развитие. Той не само има план за всеки човек, но и дълбок и мощен Промисъл, който пронизва битието ни и ни води напред.

Колко често си мислим, че всичко зависи само от Бога! А дали е така? Някак си удобно забравяме, че спасението е общо, богочовешко дело — Бог изисква и очаква нашето живо участие в него. Това е съкровен акт, среща на Бога с личността в най-дълбокия и неизказан смисъл на думата там, в гънките на търсещата душа. Бог е предоставил на човека един велик дар и едно велико бреме — свободната воля, и очаква да я употребим за спасение и за слава Божия. Никого не насилва и не заплашва. В неизчерпаемата Си любов Бог дава знаци на всеки, който искрено Го търси по пътя към Царството Небесно.

Затова не бива да казваме, че всичко е предопределено и да се осланяме на това. Бог е дал Своята благодат на всеки, който се е кръстил и е тръгнал съзнателно след Него, но очаква да извървим своята част от пътя. Своята неповторима via sacra. Запалил е огън в сърцата ни, но от нас зависи дали ще го разгорим, за да се превърне в пламък, или ще го оставим да тлее в огнището на нашия малък свят.

Тази жена не е имала обикновена вяра — защото всеки от нас, „изгонените от рая”,  вярва по някакъв смътен и абстрактен начин — а вяра жива, действена и огнена. Вяра, която преобразява и чудотвори. И с нея тя е победила. Вярата ù е била знамето, с което е спечелила победата чрез и в Бога. Защото тази победа е и на Бога. Това е човешко и Божие тържество за слава на светата Църква. Никой не е обречен, нито осъден на забрава и на погибел. Защото няма ситуация, от която Бог не може да ни избави. Няма такива здрави окови, които да не могат да бъдат строшени от Неговата сила и мощ. Пътят към Небето е открит за всеки, който иска да полети с крилата на ангелите Божии.

Затова нека не униваме! Изпитанията и болестите, които Бог ни изпраща, не са прокоба и присъда над нас. Те са подкана, за да Го доближим; въжета, които са спуснати към нас, за да се изкачим към Неговия спасителен кораб. Светото Писание изрича онова, което ние често забравяме, а именно, че: „Господ наказва, когото обича; бичува всеки син, когото приема” (Евр. 12:6). По този начин Той иска да ни превърне в Свои истински синове, в избраници и участници в Царството Божие. Амин.