ПОБЕДНАТА СИЛА НА ЦЪРКВАТА

315 0

Автор: свещ. Йоанис Фортомас

Източник: orthochristian.com

Превод: Пламена Вълчева

След печалните дни на първата седмица от Великия пост ни озарява светло тържество.  „Ден на веселие възсия във време на печал и със своята светлина разпръсна неговия мрак” (Утреня, първа събота). Вече предвкусваме победата, която християните придобиват чрез съблюдаването на поста. Днешният ден е повод за празнуване. Днес възпоменаваме чудото с коливото, което св. Теодор Тирон извършил по време на управлението на император Юлиан Отстъпник. През първата седмица на Великия пост, заедно с военачалниците на Константинопол, нечестивият император намислил да поръси храната на тържището с кръв от идолски жертви и по този начин да оскверни християните, които щели да нарушат поста в първата великопостна събота. Св. Теодор се явил насън на Константинополския архиепископ Евдоксий и го предупредил, че  християните трябва да ядат коливо вместо тази храна. Христовата вяра възтържествувала над  императора-езичник и до ден днешен ние възпоменаваме това чудо в първата събота на Великия пост като победа на православието. Всъщност този празник служи като въведение към по-големия триумф или победа на православието, който отбелязваме утре, на Неделя Православна: победата на Църквата над онези, които отхвърляли почитанието на светите икони.

Как православието може да продължи и в наши дни да бъде победоносно? Чрез усилията на всеки един от нас. Църквата не е здания и учреждения, комисии и конференции. Църквата е  „род избран, царствено свещенство, народ свет, люди придобити” да живеят Христовия живот в света. Ние сме призвани да вложим Христос в сърцата си, да участваме в Неговите страдания и да станем свидетели на Неговото Възкресение. На бдението в събота вечер пеем:  „Като видяхме Христовото Възкресение…”. Ала колко от нас вникват в смисъла на тези дръзновени слова? Колко от нас живеят с и чрез Възкресението? И колко от нас живеят така, сякаш Възкресението никога не се е случило? Може би някои се трудят напразно? Може би без правилно разположение на духа и ние ще преминем суетно Великия пост и целия си християнски живот? И тогава за нас ще се сбъднат древните псаломски слова:  „Той погуби дните им в суета и годините им в смутове”.

Нека по молитвите на св. Теодор избегнем тази страшна участ. Нека украсим сърцата си с Христовата вяра —  както  направил св. Теодор. Ние го величаем, защото е  „приел Христовата вяра като щит в сърцето си”. Нека бъдем осъзнати християни, които постъпват не според човешките закони, а според върховния закон на Бога. Това не означава, че християните не трябва да се подчиняват на светските закони. Християните трябва да се подчиняват на светските власти, защото всяка власт е от Бога, както учи св. апостол Павел. Ала Божият закон надвишава човешките закони, а човешките закони следва да отразяват вечните евангелски истини. Ето защо християните в Константинопол не били задължени да съблюдават всяка заповед на императора-отстъпник; ето защо в крайна сметка Бог свалил гореспоменатия император от престола, като допуснал той да загине в битка с персите. И пак поради същата причина в Стария Завет Бог лишил Саул от правото да управлява.

Вярата служи като вечно свидетелство за вечната Истина, която е Богочовекът Христос. Той е Цар и Господ и „всичко покорява под нозете Си”. Той побеждава всеки враг. Последният враг, който бива победен, е смъртта — тази последна граница или бариера пред човека, която поставя предел на физическата реалност. Разпален в православната вяра,  св. Теодор унищожил лъжеученията и безбожните идоли. Той с право бил наречен Теодор, т.е. божествен дар за Църквата, защото с живота си потвърдил Евангелието и с вярата си преместил планини. Не трябва ли и ние през този Велик пост да се потрудим да придобием вярата, която имал св. Теодор? Това може да се случи само ако вътрешно и съкровено се покаем пред Оногова, Който познава тайните на човешките сърца. И когато придобием истинско покаяние и изобилни плодове на вярата в живота си, ние също ще станем плодоносни зеленеещи се маслини в дома на нашия Бог.