Автор: Зоран Калев
„Ето, стоя пред вратата и хлопам: ако някой чуе гласа ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него и той с мене.“ (Откровение 3:20)
Братя и сестри,
Колко чудесна е срещата с Господ Иисус Христос! Колко е чудесна благодатта на пречистването, която започва да действа в нас и във всяко наше дихание, щом с цялата си душа ние поискаме да общуваме с Христос! Днес в евангелското четиво чухме разказа за една спасителна среща – Христос, Който е в град Йерихон и Който привлича към себе си богатия човек Закхей.
Закхей много иска да види Христос, но заради голямата тълпа той се покатерва на смоковница. Христос поглежда нагоре към него и го призовава: “…слез по-скоро, защото днес трябва да бъда у дома ти” (Лука.19:5). Закхей изпълнява заръката, слиза долу и приема с радост Христос.
Христос е Човеколюбец, Той е Спасител, Той идва, за да спаси човеците, които са погинали в греха. И в този момент, когато гледа към Закхей, Той го приканва да слезе и да го посрещне искрено. Закхей е началник на митарите и не изпъква като най-добродетелния човек, дори ония които стоят до Христос, започват да роптаят, че Христос иска да общува с него.
Но Закхей вече е усетил нуждата от духовен живот, усеща я, докато се качва по дървото и това не е просто любопиство – това е копнежът по Бога, който всеки един от нас чувства, защото Сам Бог така ни е създал, за да може Неговата благодат да ни преобърне и да създаде чисти сърца вътре в нас. Срещата на Закхей с Христос ни показва, че ние можем да имаме спасителна среща с Бога само ако побързаме да слезем. Това означава да се покаем и да паднем смирено в молитва пред Господа. Закхей среща погледа на Христос и веднага е променен – богатият човек иска да се отплати за всичките си земни прегрешения и дългове.
Братя и сестри, видяхме, че спасението дойде в дома на Закхей – това е благоволението на Божия помазаник, Който със Своята саможертва прави така, че ние да се родим отново, да се родим за един нов, богоугоден живот. Христос желае да отседне в дома на всеки един от нас. Христос, като въплъщение на съвършеното добро, иска да ни помогне да следваме Неговия пример.
Затова, нека сме будни и нека побързаме да приемем Бога с радост! С готовност да вършим не само изкачвания, но и слизания, осъзнавайки нашата собствена греховност, молейки за прошка, с “дух съкрушен” (Пс.50). Милосърдието на Бога няма как да се изчерпи, Бог няма да изостави никого от нас, но първо ние трябва да Го потърсим по собствена воля. Амин!
