Автор: о. Спиридон Скутис
Подготвил: Константин Константинов
Искаме царството небесно без труд, болка и аскеза. Почитаме иконите на светците, но го правим по-скоро формално. В момента на поклонението обаче трябва да приемем не само светата личност, но и светия живот, който тя е извървяла на земята с крайна цел небето. Затова се опитваме чрез молитвата, аскезата и молебните канони да не подражаваме повърхностно на живота на светеца, а да го помолим да ни помогне, за да може кръстовете и язвите в живота ни да не станат наше унищожение, а благословение и път към небесното царство.
Често не искаме да чуем за пост, молитва, аскеза, изповед и богослужение. Искаме да влезем в царството небесно без усилия, пренебрегвайки факта, че светците са възлезли на небето с тихи молитви, болезнени викове и белези от рани. „Раните от мъченическата смърт на светеца са печатът на истината на Небето в света.” Трябва да дадем кръв, за да приемем дух. Но ние искаме да прекараме живота си добре, като често режем с триона на егоизма кръстовете и трудностите, които се появяват.
Чуваме и четем красиви неща за любовта. Обикновено се използва следната фраза: „Да имаш любов!”. Но да имаш нещо означава, че в даден момент може да го загубиш! Смисълът е да се превърнете в любов, за да можете да имате, но и за да можете да давате. Ако имаш вода в една кана, може да я разлееш и тя да се изгуби, но ако твоето същество стане извор на жива вода, тогава вече нищо не може да пресъхне. С ласки, философии и фалшиви прегръдки не можем да култивираме никаква добродетел в сърцата си.
Да обикнем аскезата, трудностите, болката, страданието. Не да искаме от Бога да ни ги отнеме, а да Го помолим да ни помогне да ги понесем и тези рани ще се превърнат в пасхален мед!
Ние сме слаби… Ще се огънем! Но няма да паднем!
Трудностите са стъпала. Ако разрушиш стъпалата, които водят нагоре, следващата стъпка е пропастта.
Как ще стане това? Как? След като ме боли! Плача! Не понасям трудностите! Какво мога да направя, след като минавам през мъчение?
Не можеш да направиш нищо само с човешки сили. Тъй като Господ няма да ви даде нищо повече от онова, което можете да понесете, не може да има място за страх.
Господ е тук не за да ни улесни, а за да преобрази живота ни.
Да превърне сълзите от болка в сълзи от радост. Да превърне трудността, която ме унищожава, в урок по добродетел и святост. Да преобрази раните от знаци на смъртта в печати на небето.
Точно както спортистът обича упражненията, защото желае слава и медал, така и ние трябва да обичаме трудностите и да ги възприемаме не като проклятие, а като благословение
Но вие пак ще ми кажете: „Как може да стане това?!”.
Погледнете икона на един светец и веднага ще разберете, че всичко е възможно, ако просто се помолите: „Господи, Иисусе Христе, помилуй ме!”. Нека това се превърне в наш начин на живот.
