Подарявай цветя, а не гвоздеи

408 0

Автор: архим. Павел Пападопулос
Превод: Константин Константинов

В онзи момент, когато другият ти говори остро,  ще се обидиш. В онзи момент, сърцето ти ще се разбунтува спрямо него, жадувайки оправдание и отмъщение. В онзи момент изтласкай гнева далеч от сърцето си, от твоето същество. Прогони го далеч, без му да даваш възможност за действие.

Онзи момент е една възможност да замълчиш, да понесеш този кръст, който другият ти дава. Това е твоята възможност да се съразпнеш с Христос. Това е твоята възможност да съкрушиш егоизма, себелюбието, себеидола си. Една възможност да култивираш смирението и кротостта, незлобието и прошката. И ако не успееш, ако и ти отвориш устата си и говориш със злоба и страст, подражавайки на другия, тогава не оставяй времето да се търкулне, без да поправиш падението си. Не допускай да се отдалечиш от другия. Това е твоята възможност да забиеш дълбоко ножа на смирението и да умъртвиш твоята егоцентричност. Не съжалявай твоето аз, не се бой от твоето доброволно поражение.

Така ще победиш реално: втурни се и поискай прошка, втурни се без колебания и смачкай своето „право” и своето его. Извърви  пътя на христоподражателния живот. Самоунижи се, направи за смях демона, който храни твоя егоизъм. Потърси прошка, дори да не си виновен. Търсейки прошка, приемаш щедро Божията милост.

Какво благородство! Какво величие! Колко ценно е да бързаш, за да се смириш, колко превъзходно е да грабваш всяка възможност, за да развиеш кротостта, незлобието, прошката. По-голямо постижение не съществува.

Не казвай „Аз прощавам”, а  търси прошка (едното е напълно различно от другото). Невероятно полезно е да съкрушим егото си. Бог ни помага в този процес, допускайки различни ситуации в нашето всекидневие, за да се упражняваме духовно. От нашето произволение и разположение зависи дали ще се възползваме от всяко подобно обстоятелство, за да преминем от теорията към практиката. Направи го и ще видиш. Ще видиш в теб да изгряват мир и светлина. Ще видиш, че чрез смирението и доброволното самоунизяване една сладка радост ще залее сърцето ти.

Най-хубави са онези хора, които живеят готови да се съразпнат като злодеи с Христос, които се готови да се кръстят повторно върху кръста на принизяването и на неправдата. Хубави са, защото вече живеят, без да мислят за своето добро име, за своето знание, удобство, „право”, защото вече живеят като духове сред хората, предавайки посланието на Възкресението, което се ражда от Кръста. Посланието на спасението, което има за своя основа прошката, посланието на любовта, която е в свещен съюз със смирението.

Колкото и другият да ти желае злото, ти не му подражавай. Ти продължавай с доброто, продължавай да подаряваш цветя, а не гвоздеи. Особено на онези, които ти подаряват гвоздеи, ти подари своето сърце…