Подвиг и участие в Светата Евхаристия

2848 0

Автор: протопрезвитер Василиос И. Калиакманис
Източник: www.imnst.gr
Превод: Мартин Ганев

Православното християнско богослужение има кинотичен, колективен и еклисиологичен характер. Християните се освещават, участвайки в живота на Църквата, т.е. в Τялото на Живия Христос. Участието обаче в Светите тайнства и църковността трябва да става съзнателно и с чисто сърце, а не несъзнателно и страстно. Колективността не отменя личната отговорност. Поначало всеки принася старателно пред Бога, особено в общото богослужение, своите дарове на благодарственост: просфора, вино, олио, свещичка и тамян. Паралалено с това обаче той донася и личната си духовна борба, а не злобата и страстите, които загнездвайки се в сърцето, начупват общението в Христа и охлаждат любовта.

Следователно участието в църковното Тяло предполага “жертвата” на страстите и страстните помисли чрез покаянието, тъй като в общата молитва се култивира етос на “сърце съкрушено” и самоизповедно разположение. Ако волята на християнина не бива лекувана с подвига и съзнателното покаяние, тогава индивидуалистичните страсти, бидейки болести на душата, придобиват по-големи измерения и разяждат църковното Тяло. Човешкото разположение значително допринася за единството и общението ни с Христа и ближните. “Защото това единство става  не без нашето съгласие”, както ни учи свети Йоан Дамаскин.

Житието на преподобната Мария Египетска, която Църквата чества на 1 април и в  V-тата неделя от Великия пост, представлява образец за съчетаване на подвижническото изтощение с предпоставка участието ни в Божествената Евхаристия. Известно е, че това житие, станало любимо четиво на монаси и миряни, е вдъхновило и подбудило мнозина нехайни по пътя на добродетелта и освещението. Запазеният през вековете голям брой ръкописи и кодекси показва огромния интерес на църковното изпълнение към личността на преподобната Мария.

В Синаксара се споменава следното: “Преподобната наша Майка Мария била от Египет. Тя била на 12 години, когато отхвърлила родители си и се отправила за Александрия, водейки там разпътен живот цели 17 години. Веднъж тя била подбудена от любопитство поради многото поклонници замиващи за Йерусалим и заминала с тях за празника Въздвижение на Светия Кръст. В деня на празника поискала да влезе в храма, но почувствала невидима сила да я възпира три и четири пъти, докато множеството народ влизало безпрепятствено”.

Тогава сърцето ѝ било докоснато от спасителното слово: – “че тинята на нейните дела затварят входа”. Ридаейки и въздишайки от дълбината на сърцето си, тя призовала помощта на Богородица и влязла в храма безпрепятствено, за да се поклони на Светия Кръст. В страх и екстаз тя взела великото решение да повери живота си на Богородица, казвайки: “Поведи ме, сега, където ме призовеш, като ме напътстваш според твоята воля и научиш как да извърша спасението си по пътя на покаянието”. Така тя заминала за пустинята отвъд река Йордан, където живяла преблажено  четиридесет и седем години, без да види човек.

Преподобната Мария започнала подвижническия си живот с причастието на животворящите Тайнства в храма на свети Йоан Предтеча край река Йордан, докато впоследствие с благодатта на Светото Кръщение, тя култивирала и приела небесните дарби. Една година преди нейната кончина я срещнал авва Зосима, на когото изповядала подробно нейния бурен живот. Той се удостоил да я причасти с Божествените Тайни, а на следваща година я погребал с помощта на дивия лъв. Към края на Светата и Велика Четиридесетница Църквата ни представя много мъдро този отличен пример за покаяние в лицето на преподобната Мария, показвайки ни в същото време и действителните плодове на поста, бодърстването, молитвата и подвига.

Въпросът, който се поставя, обаче е следният: какво може да предложи великолепното житие на преподобна Мария в нашата епоха, в която властва суматоха, беззаконие, развала, обърканост, дори и в кръговете на религиозните хора, социална криза и обичайна легализация на многообразния грях и аморалност? Изначално става ясно, че грехът отчуждава и обезценява човека. Въпреки това обаче той има нищожна сила пред силното желание за покаяние. Когато покаянието е цялостно, откровено и от все сърце, то води до очистване и божествено просветление. То премахва препятствията за общението с Бога и ближните. То е предпоставка за Божественото причастие, което представлява кулминация в общението и любовта между хората.