Автор: свещ. Филип Лемастърс
Източник: blogs.ancientfaith.com
Превод: Павел Стефанов
Днес празнуваме един голям църковен празник, който говори открито за духовните предизвикателства, пред които всички ние се изправяме ежедневно. Защото днес празнуваме Сретение Господне, четиридесетия ден след раждането на Христос, когато Той е представен в Йерусалимския храм. Пресвета Богородица и св. праведен Йосиф завели там Младенеца съгласно старозаветния Закон, принасяйки в дар като бедно семейство двойка гургулици или две гълъбчета. По вдъхновение от Светия Дух светият старец Симеон Богоприимец провъзгласил, че този Младенец е спасение „за всички народи, светлина за просвета на езичниците и слава на Твоя народ Израиля“. Възрастната пророчица св. Анна също Го разпознала като изпълнение на Божиите обещания.
Днешното четиво от Посланието на св. ап. Павел до Евреите ни напомня, че Този, Който бил въведен в храма на този ден, е Великият Първосвещеник, доброволно предал Себе Си на кръстна смърт и унищожил силата на греха и смъртта чрез Своето славно възкресение. Христос направил това, за да можем да влезем в небесния храм и да участваме по благодат във вечното общение със Светата Троица. Свещеничеството и жертвите на Стария Завет предизобразяват изпълнението им от Христос. Саможертвата и свещеничеството на Спасителя са вечни, защото Той се застъпва за нас, бидейки отдясно на Отца.
През всеки един ден от нашия живот, във всичко, което мислим, казваме и правим, ние имаме възможността да се съединим по-пълно с Христос като Велик Първосвещеник. Той ще ни благослови и изцери, когато Му се отдаваме в святост. Той отдаде Себе Си напълно, без никакви условия, и единствените ограничения за обновяване на нашите души са онези, които ние упорито поддържаме. Христос ни призовава да Му се отдадем напълно, без каквито и да е условия, когато влизаме в небесния храм чрез общение с Него. Всичко, което трябва да оставим след себе си, е онова, което не може да бъде благословено за нашето спасение, което не може да бъде съединено със Спасителя в святост. С други думи, трябва да оставим греховете си.
Със сигурност всички ние сме се заблуждавали по един или друг начин за това кои сме всъщност. Толкова е лесно да дефинираме себе си чрез нашите объркани желания, чрез греховете, в които падаме отново и отново, или чрез светските неща, които имат много по-общо със земните царства, отколкото с царството небесно. Толкова е изкушаващо да мислим, че всичко, с което печелим похвалата на другите и обслужваме своя егоцентризъм, може все пак да е истинско. Вместо да се опитваме да създадем фалшив бог по свой собствен образ, Христос ни призовава да прегърнем твърдата истина, че ще станем по-истинни, като се уподобим повече на Него. Той принесе Себе Си на Кръста, за да победи силата на смъртта, платката за греха. Колкото повече Му се отдаваме, като умираме за силата на греха в живота си чрез покаянието, толкова повече ще се обновяваме по Негов образ и подобие.
Не трябва да ограничаваме нашето празнуване на Сретение Господне в храма само до припомняне на едно отдавнашно събитие, защото отбелязваме празниците на Църквата, като навлизаме във вечните истини, които празнуваме в тях. Не можем истински да отпразнуваме този празник, без да се съчетаем по-пълно с Агнеца Божий, Който е и наш Велик Първосвещеник. Нашето празнуване трябва да се простира отвъд тази служба до начина, по който живеем всеки ден, особено като се отдаваме напълно на Него за по-съвършено участие още отсега в живота на царството небесно. Както с почти всичко друго, това е процес, пътуване, пренасочване на нашия живот към Бога, което не става в един миг.
Пресвета Богородица се подготвила да стане живия Храм Господен по уникален начин, като буквално израснала в Йерусалимския храм. Отдавайки се на молитва и съвършена чистота в продължение на години, Тя придобила духовната яснота да каже „Ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти” (Лук. 1:38) в отговор на изненадващото послание на Архангел Гавриил, че Тя ще стане Майка на Спасителя, оставайки завинаги Дева. Св. праведен Йосиф приел това необичайно по онова време призвание (да бъде Обручник на Пресвета Дева Мария) в напреднала възраст и дори рискувал живота си, като завел семейството в Египет, за да избегне убийствения заговор на Ирод.
Когато Пресвета Богородица и свети праведен Йосиф завели Младенеца Иисус в храма четиридесет дни след раждането Му, свети Симеон разпознал Христос и провъзгласил: „Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром; защото очите ми видяха Твоето спасение, що си приготвил пред лицето на всички народи, — светлина за просвета на езичниците, и слава на Твоя народ Израиля.” (Лук. 2:29-32). Св. Симеон Богоприимец бил стар и праведен човек и Светият Дух му открил, че няма да умре, докато не види Спасителя. Той със сигурност не придобил духовната си сила без усилия, а чрез дълъг живот на вяра и праведност. Същото важи и за възрастната пророчица св. Анна, вдовица на осемдесет и четири години, която „не се отделяше от храма, служейки Богу с пост и молитва денем и нощем“ (Лук. 2:37).
Тези, които завели младия Спасител в Храма в съответствие със старозаветния Закон, и онези, които Го разпознали там — всички те са хора, които са отдали живота си на Бога. Те били от различен пол, възраст и произход, което показва, че не външните обстоятелства в живота ни определят къде стоим пред Господа. Всички могат да влязат в небесния храм чрез Нашия Велик Първосвещеник, понеже в Него подобни различия стават духовно незначими. Това, което е от решаващо значение, е да се стараем да се съединим с Него, носейки Неговия образ и подобие.
Борбата за това никога не свършва. Със сигурност пътищата на Пресвета Богородица и св. Йосиф, св. Симеон и св. Анна Пророчица не са протекли така, както те са очаквали. Всички те се изправили пред много предизвикателства и скърби. Както св. Симеон предрекъл на Пресвета Богородица: „и на сама тебе меч ще прониже душата“ (Лук. 2:35), защото Тя щяла да види Сина си отхвърлен и разпнат. Разбира се нашите изкушения са различни от изкушенията на тези велики светци, но трябва да ги използваме по същия начин. А именно, ние трябва да ги прегърнем като възможности да отдадем дори най-слабите и болезнени измерения на нашия живот на Христос за изцеление и обновление. Това не означава, че всички наши проблеми ще изчезнат, но че ще можем да ги използваме като възможности за по-голямо участие в небесния храм чрез нашия Велик Първосвещеник.
Когато се съединим възможно най-пълно с Него, докато се борим срещу изкушенията, ще опознаем по-добре както собствената си слабост, така и Неговата благодатна сила. Постъпвайки така, ние ще придобием духовната яснота да отхвърлим повърхностните изкривявания на християнството, фокусиращи се върху емоциите или светския успех от всякакъв вид. Нашият Спасител победи смъртта чрез Своя Кръст и празен гроб. Като отдаваме себе си на Него в послушание, ние ставаме причастници на Неговата велика победа над греха и смъртта. Нека празнуваме Неговото представяне в храма днес, като се съчетаем с нашия Велик Първосвещеник в святост и оползотворим всичките си подвизи за наше спасение.
