ПОДГОТОВКА ЗА СВЕТО ПРИЧАСТИЕ И ВАЖНОСТТА НА ПРИЧАСТИЕТО

24295 0

Източник: www.fatheralexander.org
Превод: Павел Стефанов

Когато мислим за величието на Светото Причастие възниква естествен въпрос в нашия ум: достойни ли сме да приемем Христос в нас? Древните отци на Църквата никога не са считали, че християнинът трябва да се въздържа от приемането на Причастие поради това, че се чувства недостоен. Един от най-древните християнски документи, Дидах, казва: “Ако някой е свят, нека да пристъпи [за причастие]; ако той не е такъв, нека да се покае и да пристъпи”. Ние трябва да осъзнаем, че никога няма да станем достойни да приемем Иисус Христос. Причастието не е въпрос на достойнство, а на Божията милост. То не е награда, а Божествен дар! Подходящо е за нас, за да чувстваме своето недостойнство, така че винаги да бъдем смирени и благодарни на Бога.

Все пак е необходима и сериозна подготовка за участието в Евхаристията, защото тя ни помага да придобием правилно отношение към това велико Тайнство. Св. Ап. Павел пише: “Но нека човек да изпитва себе си, и тогава да яде от хляба и да пие от чашата” (1 Кор. 11:28). Ето някои конкретни съвети за тези, които желаят да пристъпят към Причастие:

  1. Самоизпитването е нещо, което трябва да се упражнява редовно от всеки християнин, така както той се моли всеки ден и чете Божието слово, и то става особено важно преди човек да се приближи към светата Чаша, за да приеме Причастие. Целта на самоизпитването е да ни доведе до осъзнаване на нашите недостатъци. Това осъзнаване ни води към покаяние и подобрение.
  2. На сутринта, преди да отидем на Литургия, за да приемем Св. Причастие, не трябва да ядем и пием нищо. Преди Причастие трябва да има въздържание от месо и млечни продукти в сряда и петък. По време на постен период човек трябва да се въздържа от тези продукти през всичките дни. Обаче това, което трябва да запомним е, че няма строга връзка между поста и Причастието. Ние никога не трябва да позволяваме прекаленото акцентиране върху поста да се превърне в стена, отделяща ни от Христос, който желае да ни обнови. Светите отци подчертават, че истинският пост е да се въздържаме от греха и злото.
  3. Православният молитвеник съдържа някои много важни молитви, съставени от Светите отци, които са предназначени да се четат преди и след Причастие. Всички тези прекрасни молитви съдържат плачът на смирение, недостойнство, и покаяние, както е изразено от тази просба: “…Не съм достоен, Владико Господи, да влезеш под покрива на душата ми. Но понеже Ти като човеколюбец искаш да живееш в мене, дръзновено пристъпвам. Заповядваш да разтворя вратите, които Ти Самия създаде, и да влезеш със свойственото Ти човеколюбие, да влезеш и да просветиш помрачената ми мисъл. Вярвам, че Ти ще направиш това...”. Тези молитви ни дават правилната нагласа за приемането на Причастие.
  4. Покаяние. Човек трябва да се обърне към Господ Иисус Христос с просба за милост и прошка. Именно искрената вяра и покаянието, а не формалното спазване на правилата, ни правят достойни за често причастяване. Въпреки, че не е необходимо да отиваме на Изповед преди всяко Причастие, ако се причастяваме редовно все пак е необходимо да търсим прошка чрез молитва. Нашият духовен отец-изповедник ще реши колко често трябва да се изповядваме.
  5. Преди Причастие трябва да потърсим прошка от тези, които сме наранили и оскърбили. Ние трябва да се приближим към Светата трапеза “със страх Божий, с вяра и с ЛЮБОВ”. Ние сме длъжни да споделяме с другите прощаващата любов, която получаваме от Иисус Христос. Любовта е единственото нещо, за което трябва да се молим, преди да пристъпим към Светата трапеза. Не трябва да носим в себе си вражда, или злоба, или разногласия, когато отиваме за Причастие. Трябва да се каем за липсата ни на любов. По този начин, ние се подготвяме за Причастие чрез самоизпитване, пост, молитва, покаяние и прошка.

Най-удивителното нещо за човека е, че той е създаден, за да съдържа Бога, да Го има в себе си. Това е чудото на чудесата! Всеки един от нас е създаден, за да бъде храм Божий, златен потир, скиния на Божието присъствие. Безкрайно великият Бог, който се разкри в Иисус Христос като велик Бог на любовта, чака да се настани в нас. Той стои пред вратата на нашата душа и хлопа докато не чуем гласа Му и Неговото хлопане и отворим и Му позволим да влезе, за да вечеря с нас в небесното угощение (Откр. 3:20). Той няма да се откаже да хлопа, докато не влезе в сърцето ни и го направи Свой престол.

Важността на Евхаристията

Тайнството на Евхаристията (което означава благодарение), известно също като Свето Причастие, заема централно място в Православната църква. Докато в други тайнства веществата, като например вода или масло, са само осветени, в Светото Причастие веществата на Тайнството – хляба и виното, не са само осветени, но всъщност са претворени в Тялото и Кръвта на нашия Господ Иисус Христос. В резултат на това, когато един християнин получава Светото Причастие, той получава самият Господ Иисус Христос и се съединява с Него. Тази тайна е толкова велика, че не е възможно да се обясни как това се случва, и човек може само да каже с благодарност: “Благодаря Ти, Господи”.

Само Православната Църква спазва Апостолската традиция, която се придържа към вярата, че Причастието е истинското Тяло и истинската Кръв на Господ Иисус Христос. Повечето съвременни инославни християни считат, че Причастието е само като ритуал за възпоменание на Тайната вечеря.

Всеки православен християнин трябва да бъде благодарен на Бога за това благодеяние, дадено му в Светото Причастие, и трябва да участва в това Тайнство колкото е възможно по-често за опрощаване на греховете си, за изцелението на душата и тялото и за вечен живот.