Автор: архиепископ Виктор Коцаба
Източник: blogs.korrespondent.net
Превод: Пламена Вълчева
Църквата винаги е изпитвала известен недостиг на добри проповедници. По силата на различни обстоятелства не всеки човек владее словото в достатъчна степен. Този факт дава повод на някои хора да отхвърлят вярата. Няма кой да ми докаже съществуването на Бога, казват те. Тези „отрицатели” обаче всъщност не искат да повярват — затова търсят оправдания за своето неверие.
„И тъй, вярата иде от слушане, а слушането — от слово Божие”, казва апостол Павел (Рим. 10:17). Словото Божие обаче не е само писменият текст на Свещеното Писание, то е също и Словото, Което стана плът (Иоан. 1:14) и чрез Което бе сътворен нашият свят (вж. Бит. гл. 1). Това означава, че до вярата е възможно да се достигне както чрез размишление за въплъщението на Бога, така и чрез разглеждане на Неговите творения. „Тъй като онова, що може да се знае за Бога, тям е явно, понеже Бог им го откри. Защото онова, що е невидимо у Него, сиреч, вечната Му сила и Божеството, се вижда още от създание мира чрез разглеждане творенията; тъй че те са неизвиняеми” (Рим. 1:19-20), казва апостол Павел. Свети Йоан Златоуст, тълкувайки този откъс от Посланието до Римляни, пише: „Бог направил това, което повече от глас било в състояние да привлече вниманието им, а именно — Той поставил пред тях Своето творение, което чрез едното съзерцание на красотата на всичко видимо учело и мъдрия, и необразования, и скота, и варварина да възнася мислите си към Бога”. Именно по този път е достигнала до вярата в Бога света великомъченица Варвара, чиято памет днес нашата Църква чества.
Заточена в кула заради своята красота, тя съумяла, докато разглежда оттам видимия свят, да си зададе правилния въпрос: Кой е причината за мирозданието? Едва след като подложила на съмнение истинността на езическия светоглед и отхвърлила вярата в идолите, Варвара срещнала християни, които ѝ разказали за Христос.
Девойката загинала от ръцете на собствения си баща — безумния езичник Диоскор. Той лично отрязал главата на своята дъщеря, с което не само потвърдил думите на Спасителя, че родителите ще въстанат против чедата си (Марк. 13:12), но и доказал, че не е открил аргументи против християнството. Единственият аргумент била смъртта.
И до ден днешен всички, които се опитват да се борят с Истината, прибягват до този или до подобни на него „аргументи” — те не опровергават Истината, а искат да я унищожат, не осъзнавайки, че не е възможно Истината да бъде победена. Защото Истината е Самият Христос.
Бихме посъветвали онези, които все още не са станали християни, да се вгледат по-внимателно в обкръжаващия ги свят. Тогава и с тези все още неповярвали хора може да се случи онова, което се е случило със св. великомъченица Варвара. Или пък това, което се е случило с известния съветски учен, академик от РАН, сътрудник на Корольов в изучаването на космоса, лауреат на Ленинска премия и герой на социалистическия труд Борис Раушенбах, който написал книга за Светата Троица и обяснил това така: „До богословието ме доведоха споровете около християнската Троица. Като човек на науката, аз не разбирах триединството на Троицата и исках да опровергая този очевиден абсурд. Но… понятието за Троицата се оказа логически безупречно. Така че, докато размишлявах върху Троицата, аз в действителност се занимавах с математика.”
Думите на Раушенбах са не просто думи на един истински учен, който се опитва да намери отговори на поставените въпроси. Това са думи на човек, който се опитва да намери Истината и чрез нея да получи свобода (Иоан. 8:32). Свобода от смъртта.
2021
