ПОКАЯНИЕТО НЕ Е МАСКА

437 0

Автор: о. Спиридон Скутис

Превод: Константин Константинов

Велика е връзката между Бога и човека. От момента на нашето кръщение стъпваме в един велик брак. От страна на Бога има всичко: утеха, разрушаване на смъртта, отваряне на Рая, вечност… От наша  страна има колебания: сега Те искам, сега не.  Но Бог е там със Своята предизвикателна любов и се втурва да те прегърне, но ти се отвръщаш от Него и бягаш…

Бог се намира навсякъде, но ти не Го виждаш, защо душевните ти очи са  замъглени от греха. Той е там и чака… Чака да отидеш  при Него, както ап. Петър по морските вълни, но с вяра и доверие, и с ръката Си е готов да те задържи, ако започнеш да потъваш. Чака, не иска да се намесва в свободата ти, ако не Го искаш.  Много пъти се крие там, където не си и представяш. Не че трябва да направиш нещо, за да Го откриеш. Той ти се открива, но ти не Го виждаш, защото не искаш. Говори ни чрез мълчанието и по различни начини: „лъх от тих вятър (и там е Господ)“ (3 Царств. 19:11-12).

Потърси Го и ще Го намериш, не Го отхвърляй. Колкото повече се отдалечаваш от Него, толкова повече Той се отдалечава от теб от любов. Не разбираш любовта Му, защото не си осъзнал, че Той е на Кръста заради теб.  Дори ти да беше единственият човек на земята,  Той щеше да направи същото, защото любовта Му стига докрай.

Спри да Му крещиш, спри да Го гониш, докато хлопа на вратата ти, спри да бягаш.  Той чака…  Направи малко място, остави Го да постави  част от пъзела на живота ти на правилното място. След като Той е създал твоя образ. Дай Му място и време да го направи. Това отдаване се нарича доверие дори и да идва от безсилие. „Вярвам, Господи! помогни на неверието ми“ (Марк. 9:24).

За да стане всичко това, трябва да Го чуеш, когато ти говори, Той постоянно ти говори, години наред. Чуй Го. Но защо не Го чуваме? Защото много пъти вътрешно  се настройваме по погрешен начин…

Правим грешки. Опитваме се много пъти да станем външно „свети“, но вътрешно, в сърцето си не сме човеци.  Сякаш преминаваме от основното училище в университета. Как ще застанем пред иконата на Господа или на света Богородица  по време на Акатиста, когато не можем да изслушам детето си или да се поправим, борейки се с грешките си по отношение на нашия човек? Да не се опитваме да демонстрираме една святост-витрина, а да  завоюваме светостта с болка, с борба и аскеза, за да се развие в нас „битието“. Тогава ще говорим за истинско преобразяване.  Покаянието не е маска, която слагаш, когато ти е удобно, а преобразяване на личността чрез Божията благодат.

Духовният човек си личи не по някакви нагласени състояния, а по малките, всекидневни, прости и спонтанни неща. Народът мъдро е казал, че добрият капитан си проличава в бурята, воинът — във войната, а спортистът — в  състезанието. Това се вижда от „диагнозите“, които децата и внуците поставят на поведението на своите майки и баби извън храма. „Отче, може да виждаш майка ми всяка неделя на църква, може да я виждаш да прави поклони и дарения, но трябва да видиш поведението ù вкъщи“. Децата са най-добрите съдници, защото имат чистия и разобличителен поглед на любовта. Децата ни съдят и ще съдят света, защото имат в себе си Рая и тази картина искат да виждат въплътена във всеки от нас.

Смятаме, че всичко при нас е наред заради външните ни обноски, но това е огромна заблуда. С желанието си да бъдем одобрени от обществото, с познатото „Какво ще кажат хората?“ нищо не постигаме, все едно че дълбаем дупка в морето. Загубени състояния, загубено време. Все едно сме строили върху пясък.

Външният резултат ще бъде или изцеление, или  демоничен обрат в зависимост от вътрешния източник.  За мръсната вода, която тече от чешмата,  е виновен замърсеният извор. Ако сърцето е инертно и нечисто, това ще се прояви навсякъде: в помислите, в желанията, но и в делата.

Да не мислим, че нашата вътрешност, помисли, желания не  заслужават внимание, понеже не ги проявяваме навън или ги крием. Нужно е внимание. Трезвение, молитва и аскеза. Във всички сфери! На онтологично равнище. Да ходим често  на изповед и всеки път да дълбаем навътре, за да влезем по-надълбоко, до дъното на сърцето ни и на битието ни. Само тогава ще очистим мътните води, за да съзрем Жениха…