ПОКАЯНИЕ, А НЕ УНИНИЕ

434 0

Автор: архимандрит Григориос Константину
Източник: pemptousia.com
Превод: Павел Стефанов

Започва Великият пост и Църквата е разпоредила на богослуженията в дните на този период да се четат текстове и песнопения от книгата Триод. Тази книга е взела името си от трите песнопения, тоест трите групи химни, които се пеят.

Според мнението на различни историци числото три е включено символично, като обозначаващо модела на Светата Троица: Отец, Син и Свети Дух. Нещо повече, той съответства на хармоничното прославяне на трите части на вселената: човечеството, ангелите и останалото творение. И така, ежедневно всички песнопения на трите песни на Великия пост изразяват пълното богословско съзнание на нашата Църква в цялата му широта и дълбочина. Когато слушаме тези химни и обръщаме внимание на тяхното значение, виждаме, че те се отнасят до сътворяването на вселената, както и до падението и възстановяването на човечеството и нашата природа. С други думи, те са литургични стимули, стремящи се да пробудят нашата съвест, като ни накарат да осъзнаем, че преживяваме различен църковен период, чиято цел е да ни доведе до крайната ни цел — възкресението.

Чрез своята боговдъхновена химнография и богослуженията си като цяло, Църквата желае и има за цел нашето прославяне в Христос. Светите отци казват, че Великият пост е време на покаяние, а не на униние. В химните за този период, които четем, чуваме постоянния припев: „Погледни към мене, защото съм в беда“. Това не води до униние, а до изцеление на душата под формата на по-голяма божествена светлина и радост.

Неслучайно в манастирите главната църква е в центъра на двора, за да покаже, че богослужението трябва да бъде в центъра на нашия живот. Великият пост служи за същата цел. Той поставя покайните служби в центъра на нашето ежедневие, за да можем да възприемаме техните божествени послания. Утренята, вечернята, великото повечерие, преждеосвещените литургии и неделните Василиеви литургии предлагат уникални благочестиви възможности за издигане на нашето духовно съзнание.

Църквата се стреми да ни изтръгне от сухия разум, нездравата духовност и фарисейската религиозност.

Друга характеристика на Великия пост е, че това е време, изпълнено с примерите на светци (хора като нас), които са особено близки до нас, като грешния митар и св. Мария Египетска, които викат към нас, че нямаме извинение да не станем свети; трябва само да погледнем множеството грешници, които са били помилвани и осветени.

Бог не ни иска сметка защо не сме забогатели или не сме постигнали академични, социални или професионални отличия, но Той ще иска да знае защо сме били лениви, когато сме имали време и възможности за покаяние.

Времето на Триода и Великия пост е най-прекрасният църковен период на покаяние и размисъл, преображение и обновление. Така че нека всеки, поотделно и лично, да оползотвори времето възможно най-добре, ако не поради друга причина, то поради това, че не можем да сме сигурни дали ще сме тук, за да го направим следващата година. Амин.