Покаяние

2285 0

Източник: www.orthodoxresource.co.uk
Превод: Людмила Грибнева

Болестта и лекарството

Без покаяние християнството е лицемерно, фарс, дори опасно. То изисква онова, което не ни принадлежи по право, опрощение без промяна на сърцето. То може да направи това само по един формален начин, тъй като подобно отношение се основава на първо място върху това, че няма какво да се опрощава. Следователно то се противопоставя на истината за нас самите и значението на това, което Бог е направил, прави и ще направи за нас. Както св. Йоан казва в първото си послание, глава 1:5-10:

И благовестието, което чухме от Него и ви възвестяваме, е това, че Бог е светлина, и в Него няма никаква тъмнина.
Ако кажем, че имаме общение с Него, а ходим в тъмнината, ние лъжем и не постъпваме по истината;
ако ли ходим в светлината, както и Той е в светлината, имаме общение един с други, и кръвта на Иисуса Христа, Неговия Син, ни очистя от всеки грях.
Ако кажем, че нямаме грях, себе си мамим, и истината не е в нас.
Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен, за да ни прости греховете и ни очисти от всяка неправда.
Ако кажем, че не сме съгрешили, правим Го лъжец, и словото Му не е в нас.

Не знам за вас, но аз по-скоро не бих нарекъл Господ „лъжец”. Както св. Павел казва в посланието си до римляните, глава 3:23

всички съгрешиха и са лишени от славата Божия …

Все пак, много хора просто не мислят за себе си по този начин. По техните собствени разбирания действията и мислите им не са нито добри, нито лоши, нито идеални, нито несъвършени. Доколкото за тези неща се мисли въобще, се разкрива душа, която просто я кара някак си, уверена, че е нормална и обикновена; нито има нужда от прошка от Бог, нито вярата за това, което идва с прошката. Грехът е това, което правят лошите хора. Той не ме засяга.

Няма абсолютно нищо, което друг човек може да направи в това отношение, освен да изясни на този човек, че никой, който е нечист няма да види Бог (Матей 5:8).  Очистването, опрощението, отсичането корена на греха, а не просто плевелите, които растат на повърхността на нещата; това идва единствено чрез покаянието и ние не можем да го направим вместо някой друг, нито дори да го доведем до положението да поиска да го направи за себе си. Само Бог може да обезпокои една душа достатъчно, че да провокира първите колебливи стъпки към покаянието. Ние бихме могли да помогнем за това като Негови слуги, но само доколкото ние, с цялото си смирение, се считаме за първи измежду грешниците, тъй като, както учи нашият Господ, ние не трябва да съдим. Само Бог може да направи дълбоката душевна хирургия, която е майката на истинското покаяние, когато душата започва, болезнено, бавно да се отваря за нови и нежелани истини за себе си, като встъпление към действителното опрощение и нов живот.

Най-често използваната дума за покаяние от Новия Завет е “метаноя.”  Тя означава едно „кръгом!”… прелом в манталитета ни, произлизащ от промяна в ума и сърцето и завръщане към Бог. Когато се разкайваме по този начин, ние придобиваме както себепознание, така и себевладеене с благодатта на Бог и сме поели по пътя на възстановяването. Обаче ако избягваме въпроса, затворим очи и запушим уши за истината, сме вече мъртви. Обърни се към Бог и живей; подобно може да е простото резюме на евангелското послание.

Какво трябва да направим

Ще стана и ще отида при баща си и ще му река: татко, съгреших против небето и пред тебе … (Лука 15:18)

Православната Църква има много практично, любящо и изцеляващо служение за всички вярващи … изповедта, великото изцеляващо тайнство. Ако и преди сте попадали на изповедта, дали като идея или на практика, можете би я свързвате със „списъци с грехове”, изкуствена или патологична вина, осъждение, формализъм и подобни неща. Нищо не може да е по-далеч от истината, когато става въпрос за православната практика за изповед пред (не „на”) свещеник. В молитвите си свещеникът казва:- “Аз съм само свидетел … “и той наистина е. Каещият се стои пред иконата на Господ и Неговия Кръст и сваля товара от душата си и го дава на Спасителя. Нашият Господ Иисус Христос само отвръща с безкрайна любов и милост и подсилва промяната на сърцето с благодатта си. Човекът излиза от изповед свободен мъж или жена. Свещеникът е там, за да улесни изповедта, като подтиква внимателно или може би поправя изкривените разбирания, но винаги позволявайки на човека да говори по-свободно и честно на Бог. Цялата православна духовна литература за изповедта говори за нея като за „лекарство” … но изобщо не по полу-законен начин. Отношенията на човека с Бог трябва да бъдат поправени, не само веднъж, но редовно, защото ние грешим непрекъснато, всъщност с прекалена готовност, че да нямаме нужда от изповед.

Не всичко се изчерпва с изповедта, когато става въпрос за покаяние. Покаянието трябва да бъде разглеждано в контекста на по-широко духовно ръководство. Ние се нуждаем от подобно ръководство, защото понякога се самозаблуждаваме чрез греха и тогава не успяваме да мислим или да действаме по най-добрия за нас и околните ни начин. В правните среди има една пословица, датираща от векове:-“Който сам си е адвокат има за клиент глупак.”  Същото важи и в духовния живот. Православните християни имат (ако могат) духовни бащи и майки, които ще предоставят подобни добри съвети, основани на способността им да слушат паството си, собствените си сърца и Бог. Често, очевидно, е по-трудно да се открие подобен човек в не-православните общества, но винаги си заслужава усилието, ако подобен човек може да бъде открит.

Основен принцип

Покаянието е пътят към живота, свободата и Бог. Знанието за това как да се каем идва от опит и добър съвет.

Основен въпрос

Как се виждам в присъствието на Бог?  Как виждам Бог пред себе си?

Източници
1.  Цитати от църковните отци по въпроса за покаянието

  1. Псалм 50

Тази молитва, позната още просто като „Помилуй ме” трябва да бъде запаметена от всеки християнин и казвана преди изповед, преди причастие, преди влизане в храма, преди служба и в други случаи, според нуждата.

Помилуй ме, Боже, по голямата Си милост, и по многото Си щедрости изглади беззаконията ми. Много пъти ме умий от моето беззаконие и очисти ме от моя грях, защото беззаконията си съзнавам, и моят грях е винаги пред мене.
Пред Тебе, пред Тебе едничкия съгреших и лошо пред Твоите очи извърших; тъй че Ти си прав в Твоята присъда и чист в Твоя съд.
Ето, в беззаконие съм заченат, и в грях ме роди майка ми.
Ето, Ти обикна истината в сърцето, и вътре в мене ми яви мъдростта (Си).
Поръси ме с исоп, и ще бъда чист; умий ме, и ще бъда по-бял от сняг.
Дай ми да чуя радост и веселие, и ще се зарадват костите, от Тебе съкрушени.
Отвърни лицето Си от греховете ми и изглади всичките ми беззакония.
Сърце чисто създай в мене, Боже, и правия дух обнови вътре в мене.
Не ме отхвърляй от лицето Си и Светия Твой Дух не отнимай от мене.
Върни ми радостта на Твоето спасение и с властния Дух ме утвърди.
Беззаконните ще науча на Твоите пътища, и нечестивите към Тебе ще се обърнат.
Избави ме от кръвнина, Боже, Боже на моето спасение, и езикът ми ще възхвали Твоята правда.

Господи, отвори устните ми, и устата ми ще възвестят Твоята хвала; защото, да би искал жертва, аз бих Ти дал; но към всесъжения не благоволиш. Жертва Богу е дух съкрушен; сърце съкрушено и смирено Ти, Боже, не ще презреш. Стори добро (Господи) на Сион по Твоето благоволение; въздигни стените иерусалимски; тогава ще Ти бъдат угодни жертви на правдата, възношение и всесъжение; тогава на Твоя олтар ще възложат телци.

  1. Молитва на св. Ефрем Сирин

Тази молитва е за употреба специално през Великия пост, но може да бъде използвана и по всяко друго време.

Господи и Владико на моя живот! Дух на суета, леност, властолюбие и празнословие не ми давай!
(поклон*)

Но дух на целомъдрие, смиреномъдрие, търпение и любов – дарувай на Твоя раб. (поклон)

Да, Господи Царю: дарувай ми да виждам моите прегрешения и да не осъждам брата си, защото си благословен во веки веков!
(поклон)

О, Господи, очисти ме грешния (12 пъти, с колкото е възможно повече поклони, след това отново цялата молитва от начало до край, завършвайки с един голям коленопреклонен поклон)

* това е акт на смирeние в молитвата,  коленопреклонен поклон, когато челото достига до земята