Автор: прот. Андрей Чиженко
Източник: www.vichuga-voskr.cerkov.ru
Превод: Пламена Вълчева
Покров Богородичен е любим празник за нас, православните християни.
Разбира се, ние го обичаме, защото той символизира Господнята любов и любовта на Пресвета Богородица към падналия човешки род. Дева Мария е разпростряла над всички своя майчински омофор и ни закриля. Както светият Ангел казал на блажения Андрей Юродиви (човека, който наблюдавал чудесното явяване на Покрова на Пресвета Богородица във Влахернския храм), Пречистата не е в рая, защото постоянно пребивава на земята и помага на своите страдащи чеда — на всички онези, които търсят помощта ѝ.
Покровът се разпростира не само по низходящата, но и по възходящата вертикала. Тоест той се изразява не само в благодатната закрила на Господ и на Божията майка тук, в земния свят. Макар че тази закрила е изключително важна. Покровът е също, бихме казали, и наша цел. Той изобразява небесния свят, който сме длъжни да достигнем. И земният живот на християнина трябва да се превърне в движение към този небесен свят.
А велико и полезно ръководство за нас би могло да бъде житието на блажения Андрей Юродиви. Можем да го прочетем например в изложението на свети Димитрий Ростовски или в авторския оригинал „Житие на свети Андрей Юродиви“, съставен от свещеник Никифор, клирик на Константинополския храм „Света София“.
Безспорно ние не можем да приемем върху себе си подвига на юродството в мярата, в която го е приел свети Андрей. Това не е дадено на всеки. Но можем да си изясним някои основоположни неща за духовната борба и за съвършенството. И можем да се упражняваме в тях, реализирайки ги в степента, на която сме способни.
В сънно видение на блажения Андрей се явил Самият Господ наш Иисус Христос и казал (цитирам житието): „Желаеш ли от цялата си душа да се трудиш за Мене?
Андрей отговорил:
— Желая, Господи!
Царят му дал да вкуси нещо много горчиво и при това му казал:
— Такъв е скръбният път на работещите за Мене в този свят.
След това Той дал на Андрей да вкуси нещо по-бяло от сняг и по-сладко от манна. Като го вкусил, Андрей се развеселил и забравил горчивината на първата храна. И Царят му казал:
— Такава е Моята храна за онези, които Ми служат и мъжествено претърпяват всичко докрай. И ти мъжествено извършй подвига, който си започнал: защото, след като понесеш немного страдания в този живот, ще пребиваваш вечно в безкрайния живот.
Като се събудил, Андрей размислял за това, че първата храна, която видял — горчивата, изобразява търпението в този свят, а втората — сладката — вечния живот”*.
Такъв е пътят на християнина. Търпение в скърбите в този свят. И блаженство в рая. Затова днес просим от Пресвета Богородица и от блажения Андрей Юродиви не само закрила в нашето земно странстване, но и ръководство, духовно водителство, за да влезем в царството небесно. За да не бъде животът ни безцелно блуждаене, ламтеж и услаждане. А да бъде насочен нагоре — натам, където ни очакват Пресвета Богородица, блаженият Андрей Юродиви и Самият любящ Небесен Отец.
Радвай се, Радосте наша, закриляй ни от всяко зло с честния твой омофор!
Свети блажени отче Андрее, моли Бога за нас!
*Жития на светиите, преведени на български език от църковнославянския текст на Чети-минеите на св. Димитрий Ростовски, www.pravoslavieto.com.
