ПОКРОВ НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА

375 0

Автор: св. Николай Велимирович

Източник: pravoslavie.ru

Превод: Пламена Вълчева

Светъл е празникът Покров на Пресвета Богородица! Той свидетелства за великата слава, с която е увенчана на небесата Пресветата Божия майка. В оня ден тя се явила в небесна слава и хората, като я видели, се зарадвали. Тя държала в ръцете си своя дивен покров, за да покаже, че защитава и покрива вярващите от всяко зло. Този празник ни носи двойна радост: едната е, че виждаме тази велика праведница и страдалница в живота увенчана с такава небесна слава, а другата — че пребивавайки на небесата, тя се грижи за християните, за наследниците на своя Син и Бог.

И ако тя ни радва със своята закрила, със своите явявания, както някога, така и сега, така и винаги, ние, братя, също трябва да я радваме. Ние също можем да донесем радост на Пресвета Богородица. „Как?”, ще попитате вие.

Ако вярваме в Божия Син, в Сина на Дева Мария, ние носим радост на Богородица.

Ако Го обичаме така, както тя ни обича, ние радваме Богородица.

Ако спазваме Христовите заповеди, с това ние радваме онази, която е родила Господа Христос.

Ако се каем за греховете си, тя се радва заедно с ангелите и с всички небесни Божии сили. Защото Господ е казал: „Казвам ви, че тъй и на небесата повече радост ще има за един каещ се грешник, нежели за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние.” (Лук. 15:7).

Но ако съгрешаваме и не се каем, ние оскърбяваме Пречистата Божия майка, оскърбяваме светлите Божии ангели и всички праведници на небесата. Каква полза тогава от празненството? Каква полза от молитвените събрания и духовните песнопения? Господ не гледа на уста, а на сърце, и когато дойде да съди света, няма да съди устата, а сърцето. Ако сърцата ни не са чисти, Той ще ни отхвърли; но ако намери сърцата ни чисти, изпълнени с милост и любов, ще ни приеме в Своето вечно царство. Затова старозаветният мъдрец е казал: „От всичко, що е за пазене, най-много пази сърцето си, защото от него са изворите на живота.” (Прит. 4:23). Ако сърцевината на едно дърво загние, колко дълго то ще живее? И човешкото сърце гние от греха и когато изгние, човекът се превръща в сянка и се влачи по земята, докато съвсем не изчезне.

Нека това не се случи с вас, братя мои; нека не се превръщате в сенки, а да останете Божии човеци; и ако сте Божии човеци, ще бъдете наследници на Божието царство.

А за това, че праведниците ще наследят царството Божие, ни свидетелства Пресвета Богородица със своето явяване в слава и светлина, със своя покров, с който покрива от зло всички, които прибягват към нея със сълзи, молитва и вяра. Тя се явила и се явява не заради самото свое явяване, а за да отвори духовните очи на невярващите и те да научат за вечния живот и за царството Небесно.

За да утеши скърбящите, за да знаят каква голяма радост ги очаква в бъдещия живот.

За да укрепи малките и немощните, за да могат да вървят с радост по земните пътища и да влязат в Царството.

За да ободри каещите се, за да не се препънат по пътя на покаянието, а да устоят и да се спасят.

За да изкупи с всяка капка от кръвта на своя Син спасението на безброй човешки души.

За да предпази от гибел, с всяка капка от кръвта на своя Син, хиляди човешки души, защото драгоценна е, братя, кръвта на Божия Син, пролята за човеците. Горко на онези, които пренебрегват тази драгоценна кръв — вечните мъки ще бъдат справедливата им отплата. Блажени сте вие, които почитате тази кръв и чрез нея се спасявате доброволно и съзнателно; наградата ви ще бъде вечния живот. Наистина драгоценна е кръвта на Сина на Дева Мария. Всички хора от началото на света до неговия край, макар да са толкова многобройни, колкото тревите по земята и песъчинките в морето, могат да се спасят чрез тази кръв. Ала уви, не всички ще се спасят, а само онези, които желаят това, а тези, които не желаят, ще бъдат отхвърлени, защото са презрели цената, с която са откупени.

Не презирайте никого, братя, няма на земята човек, за когото Синът на Пречистата Дева да не е пролял Своята драгоценна кръв. Ако някой презре кръвта, с която е бил откупен, той сам ще бъде отговорен за своята гибел, ала и никой от вас да не става причина за гибелта на другия. А ако презрете някого, то вие презирате кръвта, която Христос е пролял за неговото спасение. Старайте се да вразумявате грешника, да го утвърждавате във вярата и ако успеете, ще намерите брат и сънаследник в царството Христово. Хвалете праведника, поправяйте грешника, ободрявайте каещия се. Но както калната вода не може да избели мръсното платно, така и грешникът не може да очисти друг грешник, докато не очисти себе си. Затова Господ предупреждава: „Изцери се сам!”. Ако искате да поправите другите, поправете себе си и след това ревнувайте за тях. Това е законът Христов.

По този начин ще зарадвате Пресветата Богомайка, която ни радва непрестанно. И ни пази от зло, и се моли за нас на Бога, и ни прегръща, както майка прегръща чедата си, и гори от желание всички да се спасят и да влязат в Царството на нейния Син. На нашия Бог да бъде слава и хвала, а на вас — мир, здраве, радост и благословение во веки веков. Амин.