Поменаването на имена на светата Литургия

1808 0

Автор: отец Ясен Шинев
енорийски свещеник в Старинен храм „Успение Богородично“ (Малка Богородица) и храм Св.Атанасий“, гр. Варна

В летописа на Киево-Печeрската лавра има един особено интересен случай. Пред откритите мощи на св. Теодосий Черниговски свещеникът, който се грижeл за тях,  уморен задрямал и видял пред себе си светитeля, който му казал: „Благодаря ти, че се грижиш за мен. Още те моля, когато служиш литургия, да поменаваш моите роднини.” И веднага след това изрекъл имената им— Никита йерей и Мария. Свещеникът останал изумен и го попитал: „Защо, светителю, ме молиш за това и искаш от мен молитви, след като сам предстоиш пред небесния престол и подаваш на хората Божията милост?“. А свети Теодосий отговорил: „Да, това е така, но литургичното приношение е по-силно от моята молитва.“ Това звучи като истинско откровение „свише“ не само защото поразява със своята чистосърдечност, но и защото засяга една много чувствителна област на пастирското служение, а именно поменаването на имената на светата Литургия. Това е поглед към литургичното служение и мистичното богословие на светото Православие, пряко свързано с практиката на енорийските свещеници.

За една част от миряните това е някакво формално действие, „нещо, което трябва да се извърши“, някакъв остатък от миналото и затова те не му отдават голямо значение. Поради тази причина  малцина се опитват да вникнат в тази практика и да видят нещата в цялата им дълбочина и молитвен релеф.

За нас, чедата на Православната църква, молитвата сама по себе си е феномен, основен камък в изграждането на нашето лично благочестие, и върху нея ние градим своя индивидуален духовен ритъм. Светите отци, тези истински терапевти на Духа, наричат молитвата „майка на всички добродетели“. Но всички те, а и ние сме длъжни да признаем, че тя има различна тежест в съкровения мистичен опит на всеки един от нас и в общото богослужение и особено при отслужването на светата Литургия като център на живота на православния човек. Защото поменаването на имената има съвсем друга тежест и отражение пред небесните сили.

В хода на светата Литургия имена се поменават два пъти — на светата проскомодия и на светия престол. От изключително значение е тяхното поменаване в първата част на литургията, на светия жертвеник, когато служещият свещеник отделя частици от просфората, които впоследствие изсипва в светия Потир, в който е Честната Кръв на Спасителя Христос. Това има изключителна сила като застъпничество и според литургиката и учението на светите отци носи най-голяма мистична тежест.

В руската литургична практика има една особеност, а именно — богомолецът дава на свещенослужителя имената на своите роднини и една малка просфора със свещи, вино или елей и казва: „Батюшка, помени ме на проскомидията“. В живота на боговидците и праведниците има много случаи на видения и свидетелства „свише“, че това носи необикновена благославяща, преобразяваща и изцеряваща благодат на онези, които биват поменати.

Голяма сила има и поменаването на имената на светия престол, когато в последованието на сугубата ектения свещеникът с издигнати ръце изрича имената на починалите и живите. В мистичната практика на светото Православие е възприето като богооткровена истина, че ангели възнасят имената  на поменатите пред престола на Вседържителя Христос.

Всички думи, които свещеникът изрича в олтара, имат съкровен смисъл, защото чрез него действа Светият Дух. А той е само проводник на Божията воля и посланик на висшите небесни сили. Като свещеник и човек той може да е недостоен, нехаен и потънал в грехове или просто да е пристъпил към служението си недостатъчно подготвен от гледна точка на задължителната обредност, но ако е каноничен и върху него няма наложено запрещение да служи, той има благодат.

Четенето на имената по време на молебни канони, акатисти и духовни последования има голямо значение в духовния живот на православния, но на земята  няма по-силна и въздействаща молитва от литургичното поменаване. Затова и за всички — вярващи и невярващи, утвърдени и неутвърдени във вярата — това има друг, по-висш смисъл.

Особено значение има записването на имена за света четиридесетница — последование от четиридесет литургии,  отслужени непосредствено една след друга. В историята на светото Православие и обикновената енорийска практика има множество случаи на изцерение по застъпничеството на родители за техните деца или просто на вярващи за невярващи, които дори нямат знание, че някой е сторил това като проява на добра воля. Такова  преобразяващо въздействие се е получило дори без лична изповед, причастие и отслужване на тайнството Елеосвещение (Маслосвет). Това последование е толкова силно, че дори има случаи на обръщане на невярващи към чудото на вярата и събуждане на жаждата за напредване в духовния живот.

Съвременните старци и боговидци св. Паисий Светогорец и старецът Клеопа, както и опитните руски духовници и църковни писатели Воробьов, Смирнов и А. Чиженко обръщат особено внимание на това в своите наставления и статии.

Светата Литургия е центърът на духовния живот на всеки православен и ключът към православната концепция за вселената. Тя е възпоменаване на цялата история на светата Църква и на живота на нашия Господ Иисус Христос. В същността си тя е благодарствена служба от всички нас, които сме в земната и войнстваща Църква към онези, които са в небесната и тържествуващата Църква. Тя е „светая-светих“ за отношението ни към себе си, околните, миналото, настоящето и бъдещето. В нея и само в нея се извършва тайнството на светата Евхаристия, нестихваща, победоносна и възхваляваща Светата Троица. Тя е едно от чудесата и може би най-великото чудо в творението.

Звучи необикновено, но никоя лична молитва, дори и на най-големия праведник и даровит молитвеник, не може да има такава въздействаща сила. Поради това и онези, които редовно и съзнателно участват в светата Литургия и я преживяват като тайнство и лично откровение във връзката си с Христос, са много по-озарени, вдъхновени и благодатни. Те следват много по-висш духовен ритъм и преминават от сила в сила и от благодат в благодат. Всички силни енории имат завишен литургичен ритъм и туптят с пулса на светата Евхаристия.

Затова и записването на имена за поменаване на светата Литургия има огромен вътрешен и духовен смисъл. Това означава, че е повече от препоръчително православните християни да записват имена за поменаване в последованието на Божествената литургия. Подобно поменаване  има особена преобразяваща, обновяваща и изцеряваща сила не само за духовния живот на човека, но и за неговото физическо и психическо състояние в чисто терапевтичен план.