ПОМНЕНЕТО НА СМЪРТТА

1885 0
svetlina

Автор: св. Игнатий Брянчанинов
Източник: orthodoxinfo.com
Превод: Павел Стефанов

Човек трябва да помни всеки ден и по няколко пъти на ден, че той е изправен пред неизбежна смърт, и в крайна сметка той трябва да достигне дори до непрестанното помнене на смъртта.

Нашият ум е толкова помрачен от падението, че ако ние не принудим себе си да помним смъртта, можем напълно да забравим за нея. Когато ние забравяме за смъртта, тогава започваме да живеем на земята все едно сме безсмъртни и ние жертваме цялото си време на земята, без да се грижим най-малко или за страшния преход към вечността, или за нашата съдба във вечността. Тогава ние смело и властно престъпваме заповедите на Христос; тогава извършваме всички гнусни грехове; тогава изоставяме не само непрестанната молитва, но даже и молитвите, определени като правило – ние започваме да презираме това важно и необходимо занимание, като че ли то е от малко значение и малко необходимо. Забравяйки физическата смърт, ние умираме духовно.

От друга страна, този, който често си спомня за смъртта на тялото възкръсва от духовната смърт (Еф. 2:1-6), (Кол. 3:1), (Рим. 8:11, 36), (Ев. 11:13-16), (2 Кор. 4:10). Той живее на земята като странник в странноприемница или като затворник в затвора, постоянно очаквайки да бъде призован на съд или за екзекуция. Пред очите му портите на вечността са винаги отворени. Той постоянно гледа в тази посока с духовното безпокойство, с дълбока скръб и размишление. Той постоянно се пита и чуди какво ще го оправдае на Страшния Христов съд и каква ще бъде неговата присъда. Тази присъда определя съдбата на човек за цяла вечност. Нито земна красота, нито земно удоволствие могат да отвлекат неговото внимание или любов. Той не осъжда никого, защото помни, че на Страшния съд ще му бъде определена такава присъда, каквато той е определял тук на своите ближни. Той прощава всичко на всички, така че и той да може да получи прошка и да наследи вечен живот. Той е снизходителен към всички, той е милостив с това снизхождение и може да намери милост за себе си. Той посреща и прегръща с радост всяка беда или изпитание, което идва на него като вид наказание за неговите грехове, което го освобождава от наказанието във вечността. Ако му дойде мисъл да се гордее с някоя добродетел, веднага споменът за смъртта възстава срещу тази мисъл, посрамя я и я прогонва далеч.

Какво значение може да има нашата добродетел на Страшния съд? Каква стойност може да има нашата добродетел в очите на Бога, за Който дори и Небесата са нечисти в Неговите очи? (Йов 15:15). Твърдо запомни това: „Аз ще умра, ще умра със сигурност! Моите бащи и праотци са умрели; няма човек, живеещ вечно на земята. И съдбата, която е постигнала всички, ще постигне и мен”. Не пропилявай времето си, дадено ти за покаяние. Не приковавай твоите очи към земята, на която си временно, на която си странник, на която по милостта на Бога ти е дадена възможност да промениш ума си и да принесеш покаяние, за да избегнеш ада и вечните мъки в него. Използвай краткия период на твоето пребиваване на земята, за да придобиеш пристанището на мира, благословено убежище във вечността. Моли се за вечните придобивки, като се отказваш от всяка временна придобивка, като се отказваш от всичко плътско в сферата на нашата паднала природа. Моли се като изпълняваш Христовите заповеди. Моли се с искрено покаяние за греховете, които си извършил. Моли се, като благодариш и славословиш Бога за всички изпитания и скърби, които са ти пратени. Моли се с изобилие от молитви и псалми. Моли се чрез Иисусовата молитва в съчетание с помненето на смъртта.

Тези две дейности – Иисусовата молитва и помненето на смъртта – лесно се сливат в една дейност. От молитвата идва ярък спомен за смъртта, като че ли е предвкусването й; и от това предвкусване на смъртта молитвата сама по себе си пламва по-силно.

От съществено значение е човек да помни смъртта. Това помнене е съществено за неговия духовен живот. То предпазва духовния живот на човека от вредата и разложението от самоувереността (или самомнението), до която могат да доведат аскетичния и внимателен живот, освен ако човек не си спомня смъртта и Божия съд. Много голямо бедствие за душата е ако човек да си придава стойност на своите собствени усилия и борба, и да ги смята за заслуги в очите на Бога. Признай, че заслужаваш всичкото земно наказание, както и вечните мъки. Такава самооценка ще бъде най-истинската, най-полезната за твоята душа, и най-угодна на Бога.

Често размишлявай за вечните мъки, които очакват грешниците. Като често си спомняш за тези нещастия, направи ги да стоят ясно пред очите ти. Придобий предвкусване на мъките в ада, така че при мисленото им спомняне твоята душа да може да потръпне, да може да се откъсне от греха и да може да се обърне към Бога със смирена молитва за милост, възлагайки цялата си надежда на Неговата безгранична доброта. Припомни си и си представи ужасната неизмерима подземна геена и затвор, които съставляват ада. Геената, или бездната, се нарича бездънна (Откр. 20:1-3). Именно! Точно това, което има връзка с хората. Широкият затвор на ада има много клетки и много различни видове мъчения и изтезания, като отплата на човека за делата, които е извършил през земния си живот. Във всички части на ада затворът е вечен, мъките са вечни. Там царува непоносим, непроницаем мрак, и в същото време там гори неугасимия огън, винаги с еднаква сила. Там няма ден. Там винаги е вечна нощ. Вонята там е непоносима и не може да бъде сравнена и с най-отвратителната земна воня. Ужасният червей на ада никога не дреме и не спи. Той гризе и гризе, и поглъща обитателите на ада, без да разрушава тяхната цялост и без да унищожава тяхното съществуване, и без никога да бъде наситен. Такова е естеството на всички мъчения на ада; те са по-лоши, от която и да е смърт, но те не предизвикват смърт. Смъртта е толкова желана в ада, колкото животът е желан на земята. Смъртта би била облекчение за всички обитатели на ада. Но тя не е за тях. Тяхната участ е безкрайно съществуване с безкрайни мъки. Погубените души в ада са измъчвани ужасно; те са измъчвани от непоносима скръб; те са измъчвани там от най-ужасната болест на душата: отчаянието.

Приеми, че си осъден в ада на вечни мъки, от такова разположение ще се породят в твоето сърце неудържими и силни викове на молитва, така че те ще склонят Бога да те помилва и Той ще те въведе в Рая, вместо в ада.

Ти, който смяташ себе си достоен за земни и небесни награди! За тебе адът е по-сигурен, отколкото за явни грешници, защото най-големият грях от всички грехове е самомнението, самоувереността – грях на душата, невидим за телесните очи и който често е покрит с маска на смирение.

Споменът и размишлението за смъртта се практикувало от най-великите Свети Отци. За Св. Пахомий Велики авторът на житието му казва, че той държал себе си постоянно в страх Божий със спомен за вечните мъки, които нямат край – т.е. със спомена за неугасимия огън и неумиращия червей. По този начин св. Пахомий Велики се опазвал от злото и се подтиквал към доброто.