ПОМНИ, ЧЕ СИ СМЪРТЕН

411 0

Автор: Иван Николов

Източник: „Срещи по пътя ми”

Влязох в двора на черквата. Още от входа на големия портал се чуваха звънчетата на медната кадилница. Днес бе голям празник — Успение Богородично. Реших да запаля свещ за здраве, но попаднах на погребение. Нямаше как да си тръгна, трябваше да изчакам траурната церемония да приключи.

Щом пристъпих прага на черквата, пред мен се разкри една печална картина на безутешност, примесена с миризма от тамян и восък. Приживе хората не оценяват времето, дадено им от Бога за покаяние и молитва. Не отдават почит на светата Православна църква, а биват увлечени в делата си. Точно затова трябва да помним латинската максима „Memento mori”.

Побелелият свещеник пееше надвесен над черния ковчег, а в лицето на починалата бе изписан ужас. Какво я очакваше оттук насетне, не беше ясно. Не знаех коя е починалата, но по време на опелото дочух разговор между две старици.

— Гано-о, Гано… Видя ли каква стана тя?

— Видях, видях. Мълчи, че отчето ще се развика.

— Хм, какво нещо е животът. Като имаше черква, Богдана един път не е дошла, пък сега у черквата я внесоха да я опяват.

— Право да ти кажа, то, че си е тъй, тъй си е, ама мълчи сега, после ще говорим.

— Как да мълча, ма? Събота, неделя за нея нямаше. Ни делник, ни празник, все на къра с кравите.

— Недо, права си, ама и друго има. На Богоявление отчето кат’ мине да ръси, тя все нещо прай. Ей го на, и тая година не му отворила. Пък после казала, че уж спяла.

— А, видя ли, точно за туй ти приказвах. Тя цялата махала я говореше тогаз.

— Ш-ш-т! — обади се старият свещеник.

След като опелото приключи, отнякъде се появи жена — забулена с черна забрадка, която се приближи към двете жени.

— Щом са внесли ковчега ѝ в църквата, пак има надежда за нея. Но вие му мислете какво ще кажете в съдния ден, като се явите пред Бога!

Стариците, стоящи пред мен, онемяха. Жената със забрадката както се появи, така и си отиде.

 

ЗА АВТОРА:

Иван Николов е роден през 1995 г. в гр. Елена. През 2018 г. завършва специалност „Български език и география” във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”. През 2021 г. получава магистърска степен по Теология в същия университет. Понастоящем работи като учител в СУ „Иван Н. Момчилов”, гр. Елена. Иподякон в храм „Св. вмчк Георги Победоносец” в с. Беброво, където живее. Автор на сборника с разкази „Срещи по пътя ми” (2023).