ПОСЛЕДВАЙ МАРИАМ

213 0

Автор: о. Спиридон Василакос

Превод: Константин Константинов

Колко неща се крият зад багрите на една икона! Погледът обаче се затруднява да проникне в нея. Само душата се вмъква през процепите на нематериалното. И там среща личности, в които почива светостта, и  става причастна на същността на събитията.

Наведох се да се поклоня на светото изображение на Въведение Богородично. Каква красота!  Да се навеждаш благоговейно над  онова, което Божията любов е дарила за твоето спасение. Допрях устни до иконата и сърце до събитието.  Света Богородица като малко дете влиза в Святая Святих!

Така и ти с детска чистота влизаш в твоя свети олтар, в душата. Там, където ще усетиш диханието на Бога и ще вкусиш Неговото присъствие. Светите богоотци следват Девицата. Не я държат, крепи я Божията благодат; не я ръководят, Светият Дух ù открива пътя. Навеждат се над нея благоговейно и с отворени ръце изразяват молението на сърцето си.  Като пророци застават светият праотец и светата прамайка.  Ако искаш да вървиш към душата, последвай Мариам. Смирено коленичи над стъпките ù, за да намериш пътя, който тя първа е извървяла. По лицето на Йоаким в „браздите“, които времето е издълбало, се крият молитвата и послушанието.  Анна въплъщава търпението и вярата. Ако по пътя не вземеш тяхната молитва, тяхната вяра, тяхното търпение и тяхното послушание, не тръгвай. Без тези неща сирените на света лесно ще те отведат в сборището на смъртта.

Хорът на девиците съпровожда скъпоценното украшение на девството. Това са твоите добродетели, напоени с твоя труд и твоя копнеж.  Задължителните другари в твоето свещено пътуване. Захария благоговейно ги посреща. Той е пророк и първосвещеник и принася Божията благодат. Само какъв преход е това! От Йоаким и Анна към Захария. От  нещата, които имат плътско сродство, към духовните неща. Когато вървиш към душата, се пренасяш от плътта в духа. Веднага щом прекрачиш прага на душата и погледнеш към нейната бездна, вече  търсиш само Божията милост.  Сърдечните викове, а не думите, стигат до Бога.  Така сърцето ти става свята трапеза. А там целият ти живот бива тайнствено принасян.  Всеки негов удар е заквасен с „Помилуй ме!“ и държи исон на мелодията на спасението. Не отказвай това пътуване. Отиди на поклонение в светата земя на душата. Там ще видиш пещерата на твоето възраждане, пресветия гроб на твоето възкресение. Там ще срещнеш Христос и царството Божие „вътре в нас“!