Автор: о. Спиридон Василакос
Превод: Константин Константинов
Колко неща се крият зад багрите на една икона! Погледът обаче се затруднява да проникне в нея. Само душата се вмъква през процепите на нематериалното. И там среща личности, в които почива светостта, и става причастна на същността на събитията.
Наведох се да се поклоня на светото изображение на Въведение Богородично. Каква красота! Да се навеждаш благоговейно над онова, което Божията любов е дарила за твоето спасение. Допрях устни до иконата и сърце до събитието. Света Богородица като малко дете влиза в Святая Святих!
Така и ти с детска чистота влизаш в твоя свети олтар, в душата. Там, където ще усетиш диханието на Бога и ще вкусиш Неговото присъствие. Светите богоотци следват Девицата. Не я държат, крепи я Божията благодат; не я ръководят, Светият Дух ù открива пътя. Навеждат се над нея благоговейно и с отворени ръце изразяват молението на сърцето си. Като пророци застават светият праотец и светата прамайка. Ако искаш да вървиш към душата, последвай Мариам. Смирено коленичи над стъпките ù, за да намериш пътя, който тя първа е извървяла. По лицето на Йоаким в „браздите“, които времето е издълбало, се крият молитвата и послушанието. Анна въплъщава търпението и вярата. Ако по пътя не вземеш тяхната молитва, тяхната вяра, тяхното търпение и тяхното послушание, не тръгвай. Без тези неща сирените на света лесно ще те отведат в сборището на смъртта.
Хорът на девиците съпровожда скъпоценното украшение на девството. Това са твоите добродетели, напоени с твоя труд и твоя копнеж. Задължителните другари в твоето свещено пътуване. Захария благоговейно ги посреща. Той е пророк и първосвещеник и принася Божията благодат. Само какъв преход е това! От Йоаким и Анна към Захария. От нещата, които имат плътско сродство, към духовните неща. Когато вървиш към душата, се пренасяш от плътта в духа. Веднага щом прекрачиш прага на душата и погледнеш към нейната бездна, вече търсиш само Божията милост. Сърдечните викове, а не думите, стигат до Бога. Така сърцето ти става свята трапеза. А там целият ти живот бива тайнствено принасян. Всеки негов удар е заквасен с „Помилуй ме!“ и държи исон на мелодията на спасението. Не отказвай това пътуване. Отиди на поклонение в светата земя на душата. Там ще видиш пещерата на твоето възраждане, пресветия гроб на твоето възкресение. Там ще срещнеш Христос и царството Божие „вътре в нас“!
