Автор: свещеник Алексей (сега йеромонах Амвросий) Младши
Източник: orthodoxinfo.com
Превод: Павел Стефанов
Св. ап. Павел казва: „Вие, жените, покорявайте се на мъжете си, като на Господа, защото мъжът е глава на жената, както и Христос е глава на църквата, и Той е спасител на тялото.” (Еф. 5:22-23)
Днешното общество, особено тук в Америка, и по-конкретно в публичните медии – филми, телевизия, списания, книги – презира духа на послушанието. Вместо това, на нас ни се натрапва навсякъде „да държим на своето”, да изглеждаме като „номер едно”, да задоволяваме всяка наша прищявка и желание. Но един православен християнски брак, както казахме (в предишни проповеди – бел. прев.), не е част от светското общество. Целите на брака и целите на обществото не са просто в разрез една с друга, те са диаметрално противоположни. Целта на християнския брак е вечен живот в Царството небесно с Иисус Христос; целта на светското общество е удоволствие, наслада от тукашното и сегашното, и особено – самоугаждане и своеволие.
Но чрез Свещеното Писание и Свещеното Предание на нас ни е открито, че послушанието всъщност е условие и път към християнско съвършенство, т.е. послушанието действително помага да се ускори процеса на борбата за придобиване на добродетели в нашия живот. От друга страна, своеволието значително усилва страстта на гордостта и в крайна сметка отчуждава човека от християнския начин на мислене и живот. Митрополит Антоний Краповитски пише:
„Ако искаш да бъдеш добър, интелигентен човек, а не като глупава овца – просто още един член на стадото, тогава не се съгласявай със своите съвременници, които погиват духовно и физически; не върви по пътя на своеволието, но по пътя на послушанието. Само тогава ти ще бъдеш човек. Тогава може би… ти сам…ще запазиш своята вяра и своето сърце незагрубели, ти няма да бъдеш победен и съборен като ветропоказател, както са по-голямата част от нашите съвременници”.
Сам Христос е най-съвършеният пример на послушание, защото чрез Неговото послушание към волята на Неговия Отец Той отиде на страдания и смърт заради нас и ни изведе от греха към свободата и спасението.
Ние всички сме виждали, в един или друг момент, примери в семейства, където жената „носи панталоните”. И какво обикновено имаме предвид с този груб израз? Имаме предвид, че съпругата е поела позицията на първенство в семейството и се опитва да стане глава на мъжа. Това може да се случи, защото мъжът е много слаб – или може би твърде егоистичен и зает, за да встъпи в своите отговорности; това още може да се случи и ако жената има духовен или емоционален проблем, поради който тя желае власт и сила. В такива случаи жената често има натрапчив и агресивен личен характер, който също така се проявява и в нейните отношенията извън семейството. На такава жена й липсват най-основните качества на женствеността – нежност, скромност на ума, доброта. В такава ситуация има само чувство на отчаяние, разстройване, недоволство и дори гняв сред членовете на семейството. Едно от първите неща, което свещеникът трябва да направи, когато съветва съпруг и съпруга, които са в такава ситуация, е да се опита и да убеди мъжа да започне да приема водеща роля в неговото семейство; и също трябва по някакъв начин да убеди жената да се откаже от властването, което по право не е нейно.
Трябва да се каже, че тези роли не са изключителни: има моменти, когато е уместно за жена да покаже сила, или за мъжа да послуша жена си. В най-зрелите, силно развити и духовни бракове, взаимоотношението между мъжа и жената израства и достига до взаимно послушание.
