ПОСЛУШАНИЕ И СВОБОДА

378 0

Автор: архим. Георги Капсанис

Източник: azbyka.ru

Превод: Пламена Вълчева

Моисеевият закон, съгласно който всяко първородно дете от мъжки пол трябвало да бъде принесено в Соломоновия храм на четиридесетия ден от раждането си, имал за цел да подготви израилския народ, — заедно с  всички останали разпоредби на Закона, — за идването на Месията. За Този, единствен,  първороден Син на Дева, Който щял всецяло и напълно да бъде посветен на Бога. Тоест това указание на Закона имало месиански характер. Благодарение на подобни разпоредби у израилския народ се съхранило съзнанието за несъвършенството на Закона относно спасението на човечеството и надеждата за пришествието на бъдещия Месия, Който щял да изпълни този Закон и да донесе пълнотата на спасението и вечния живот на цялото човечество.

Следователно тази разпоредба се отнасяла за Христос, и Господ, Когото тя имала предвид, не се нуждаел от това да бъде принесен в храма, защото Самият Той бил Храм на Божеството. Въпреки това Сам Творецът на Закона пожелал да изпълни този Закон, като му се подчини. Господ пожелал да бъде принесен в храма подобно на раб от Своята майка и от Своя земен баща, за да бъдат и над Него извършени предписаните от Закона обичаи и обреди и приношението на две гургулици или два млади гълъба.

По този начин Господ още веднъж поставил Себе Си под Закона така, както направил това при Своето Обрезание, при Своето Кръщение в река Йордан и при останалите Свои действия, за да премахне Закона чрез Своето послушание към него, за да изпълни Закона и да дари на човечеството истинска свобода чрез Своето послушание към Закона. Той нямал нужда да придобие свобода чрез подчиняване на Закона, защото Сам бил Подател на свободата, Сам бил истинската Свобода, Свободата по същество. Но за да ни даде свобода, Той пожелал да стане подзаконен. А същевременно и за да ни даде пример за това, че ако искаме да придобием истинска свобода, и ние трябва доброволно да се подчиним на Закона Христов. Не на старозаветния Закон, а на Закона на благодатта — на Новия Завет.

Такава е и целта на монаха. Монахът доброволно поставя себе си под закона на послушанието, за да придобие истинска свобода. И колкото повече се усъвършенства в послушанието, толкова по-свободен става. Свободен от страстите, от егоизма, от всяко робство, а накрая — и от самата смърт.

Спомняте ли си за приснопаметния отец Авксентий, който достигна високите върхове на добродетелта? Когато му казвахме, че вече не е нужно да идва в храма, защото е много стар и краката не го държат, той отговаряше: „Това, което казвате, не е в съгласие с Бога, в църквата чувствам свобода.” Монахът чувства тази свобода, когато пребивава в послушание без разсъждение така, както Бог желае това. Ако сме угнетени от помисли или от духовен смут и объркване, това е така, защото не оказваме послушание по правилния начин. От опит знаете, че когато оказвате послушание така, както Бог желае това, тогава чувствате свобода. Нека още днес вземем решение да следваме Господния пример за послушание, което Той проявил по отношение на старозаветния Закон дори тогава, когато това не било необходимо за Него Самия и което проявил заради нас,  така че чрез истинско послушание и ние да достигнем истинската свобода на Божии чеда, която Сам Господ ни е дарил.

 Манастир „Григориат”, Света гора, 1991 г.