ПОСТАВЯНЕТО НА УСЛОВИЯ

679 0

Автор: о. Спиридон Скутис

Превод: Константин Константинов

Поставянето на условия е ножът, който раздробява любовта и същността на нещата.

Когато искаш нещо от другия, а не другия такъв, какъвто е, тогава вкусваш част от една осакатена любов.  Ако искаш да живееш щастливо, никога нищо не търси, защото така няма да се разочароваш, в случай че не го получиш. Условията приличат на бесни кучета, които, ако не им дадеш това, което искат, няма да се успокоят изобщо. С условията нито можеш да почувстваш, нито да дадеш истинска любов, защото условията ще държат истинската любов в тъмница като робиня.

Не търси любов, просто дай и стани любов и тогава ще се преобразят всички хора около теб. Усмивката ти никога няма да угасне и радостта в теб няма да изчезне. Плуваме в тинята на похотите и водим битка да задоволим нашите егоистични похоти, но в крайна сметка разбираме, че истинската радост не е там.  Няма радост там, където има условия и робство, а там, където има свобода и любов към Бога.

Не можем да обикнем реално, защото сме асоциирали любовта с „вземане и даване“ и сме свикнали  с тази тактика, която всъщност ни убива.  Нека отхвърлим тези помисли. Не се питай: „Защо не ми се обади по телефона? Защо се отнесе така с мене? Защо каза това?”. Нека уважаваме личността, битието и живота на другия, без да го анализираме. Да сме изпълнени с жертва, любов и отдаване. Нашето състояние на живот да бъде любовта към Бога и жертвата за брата. Това се култивира с помисли на молитва и любов, а не с въпроси защо и как.

Водени от егоизъм, искаме да променим другия, отношенията си с него и се питаме защо не е такъв, какъвто сме очаквали и защо не се отнася така, както си представяли в ума си. Да не се опитваме да променяме света. Вместо това нека свидетелстваме в света. Слънцето не полага никакво усилие, за да промени мрака, неговото бляскаво присъствие е достатъчно, за да просветли всичко.

Търси Христос в нещата  и изборите си, така че  всичко да стане Христос. Много хора търсят любов, за да се почувстват добре, докато светците  станали любов не за да се почувстват добре, а за да изцелят света, преживявавайки Христос.

Проблемът във връзката ни с Христос е, че искаме Той да задоволи нашите желания, вместо да е нашето желание.

Така изборите ни завършват в смъртта, защото не са следствие от желанието за Христос и следователно в тях няма живот. Искаме себеугодна любов. Гледаме да покрием себе си и много пъти дори не се питаме дали  сме прави или правим грешка. При всяка разпра първият помисъл, който се ражда в нас, е срещу другия, вместо да извикаме силно: „Сигурно и аз греша някъде?“.

Обичам не за да се почувствам добре и да си прекарам добре. Това е следствие, а не причина. Причината е, че моят Бог ме обича силно и се жертва за мен, а аз не мога да направя дори едно малко нещо за брата си. Бог ме обича в моята окаяност и аз ще обичам всяко Негово творение не по принуда, а защото не мога и не издържам да пазя любовта в себе си, а искам да я споделя…

Да имаме Христос в живота си, не означава, че живеем без болка, а че с Христос болката става кръщение в святост.

Такъв е нашият Бог. Да си окаян, да Го плюеш, а Той да те чака и още да те иска.  И това „още“ да няма край.