Автор: архимандрит Севастианос Топалис
Откъс от книгата на архимандрит Севастианос Топалис „Покаянието и здравето на душата според св. Йоан Златоуст”
Превод от гръцки: Константин Константинов
Сладкият и мирен начин за очистване на ума е постоянното причастяване. Това се казва в тропара на молитвите преди св. Причастие:
„Божественото Тяло ме обожествява и храни: Обожествява духа, а ума чудно храни.”. Изразът „ума чудно храни” означава, че Христовото Тяло и Кръв, с които се причастяваме, са храна, която очиства нечистите помисли, прави добри нашите мисли и ги насочва към благочестие. Този израз означава, че участието в св. Тайни по тайнствен начин става причина за жизнеспособността на душата и тялото.
Постоянното причастяване по тайнствен начин предава две благословения, за да може човек да преодолее помислите: първото е силата, с която той може да им се противопостави, а второто е божествената любов. Христовото Пришествие в нас чрез постоянното св. Причастие облича вярващия с ангелското всеоръжие, за да може той да устои на коварните стрели на лукавия. Неговият ум и сърце се освещават, укрепват и получават сила да се противопоставят. Св. Йоан Златоуст казва:
„Светото Причастие е река, по-силна и по-мощна от огъня, която обаче не гори, а умива и възпламенява, без да изгаря този, който приема тази ангелска храна в себе си. Ето! Както вземаш златото и то се топи в огъня, ако можеше да потопиш ръка или език вътре, тогава те на часа биха станали златни, така и тук дори в още по-голяма степен твоята душа се позлатява в Христовата Кръв”.
Чрез постоянното причастяване волята на вярващия се укрепва и той бива подкрепен от Христос чрез „Неговия властен Дух”, за да не тръгне по хлъзгавия наклон на помислите. Той се противопоставя на изкушението със силата, която сама бликва в неговото сърце. По-скоро трябва да кажем, че Христос воюва, бори се и спасява вярващия, доколкото Той пребъдва в него. Вярващият оставя Христос да воюва и да го закриля. В духовната практика виждаме, че благодарение на постоянното причастяване много хора са се излекували от различни душевни болести.
Същият отец говори много хубаво за кръвта на агнето, с която евреите помазали вратите на Пасха и така Ангел погубител (Изх. 12:23) ги отминал, като я съпоставя с Кръвта на Христос, с Когото се причастяваме в Светата Евхаристия.
„Виждаш как онази безчувствена и бездушна кръв спасила хората, които имат души, не защото е била кръв, а понеже символизирала и предвещала Христовата жертва и кръв; и когато погубителят видял кръвта, с която били помазани вратите, той не посмял да влезе вътре. Така и сега, когато дяволът вижда не символичната кръв, помазана върху вратите, а истинската Христова Кръв, помазана върху устата на вярващите, върху вратата на христоносния храм, нима той няма да се поколебае още повече? Защото, ако ангелът видял този символичен образ и отминал бързо, колко повече дяволът ще избяга, виждайки Тялото и Кръвта Христови?”.
Дяволът се страхува от св. Причастие. То му причинява болка, разбива го, обезсилва го и той отстъпва, когато се намира пред тези, които постоянно се причастяват със св. Тайни. Св. Причастие действително е тайното лекарство, което изцелява разнообразните помисли, които се прилепват като изкушение в мислите на човека и го водят към заблуда.
Св. Кирил Йерусалимски говори много практично по този въпрос :
„Ако отровата на егоизма те кара да страдаш ужасно, приеми Тайнството и смиреният хляб ще ти даде утеха. Ако ревността със своя изгарящ вятър изсушава сърцето ти, приеми ангелския Хляб и в теб ще пламне истинска любов. Ако те е обхванала леност и чувстваш, че нямаш настроение за молитва и упражняване в любовта към ближния, укрепи се с Тялото и Кръвта на Христос. Твоето сърце със сигурност ще се изпълни с любов. Накрая, ако чувстваш, че изкушението те притиска да направиш някаква безнравствена постъпка, о! Тогава, най-вече тогава! Приеми най-великото от всички Тайнства, и пресвятото Христово тяло и теб ще направи чист и пребял като лилия”.
Чрез постоянното пришествие на Господа изкушението увяхва и сърцето на човека придобива мир. Когато имаш изкушение, вместо да изкореняваш с ръце това дърво и да се мъчиш без резултат, по-добре го изсуши чрез любовта към Христос и Неговото постоянно пришествие. „Христовата любов побеждава любовта към света”, любовта от любов се побеждава. Християнинът въвлича своя живот в една голяма любов с Бога, а не в някакъв страх и тревога за греха и вина. Той се бори не толкова с изкушенията и дявола, след като ги презира и е безразличен към войната, която му устройват, а с определена цел – да възлюби още повече Христос. Тази божествена любов идва най-вече чрез постоянното причастяване с честното Тяло и Кръв на Господа. Само Христос, бидейки в нас, има силата напълно да изсуши изкушенията.
Когато евреите се вглеждали в лицето на Моисей, който слизал от Синай, всеки път те бивали заслепени и не можели да гледат към него, защото той блестял като слънце. Точно така, казва св. Йоан Златоуст, „и демоните биват заслепени, треперят и избягват да гледат лицето на този, който се причастява, защото в онзи час от неговата уста изскача божествен огън, дивна гледка за ангелите, но страшна за дявола”.
През годините постоянното причастяване става небесното лекарство за душевния покой и ангелската промяна на човека, като в неговото сърце се въдворява божествената любов. Христовите Тяло и Кръв стават част от душата. И както дивото дърво не може да се промени, колкото и да го окопаваме и поливаме, освен ако не го присадим, така и човекът – бидейки диво дърво със страсти и немощи, се присажда и преобразява чрез небесната частица – Христовото Тяло и Кръв. От дива той става питомна маслина. Култивирането на душата и постигането на мир от изкушенията на ума и сърцето се осъществява по тайнствен начин във времето от Земеделеца Христос. Той казва „земята сама по себе си ражда” (Марк 4:28). Постоянното причастяване става причина за истинско освещаване и безстрастие на човека спрямо изкушенията. От друга страна, християнин е само този, който живее постоянно в покаяние, бидейки насаден в Христовото тяло чрез св. Причастие.
Светото Причастие обаче не може да се приложи по прагматични подбуди, нито насила, защото така никога няма да принесе полза. Св. Причастие не е някакъв антидепресант, който човек взема по принуда, бидейки в някакво затруднение, очаквайки да стане чудо по магически начин, а нашето всесърдечно единение със Самия Бог, Който живее в нас, а ние сме насадени в Неговото Тяло. Вярващият, който чрез постоянно причастяване живее в Църквата, става богоносец и христоносец, единокръвен и съ-кръвен с Христос, което дава своя плод във времето – очистването на ума и сърцето. Там, където обитава Христос, царува непринудена радост и мир. Участието в св. Тайнство чрез подготовката с предпричастните молитви води до осъзнаване на греховете, божествена любов и търсене на Божията милост. Страхът Божи и копнежът по Бога е превъзходният начин, по който сърцето може да се подготви за причастяването с Бога. Когато казваме страх Божи, нямаме предвид ужаса на човека, сякаш стои пред някакъв неумолим господар, който ще го накаже, ще го убие и той като роб се страхува от него, а осъзнаването в покаяние и със сълзи на неговите грехове, както и сладката любов и опрощение от Бога. Когато човек в своето сърце разработи тайната на покаянието, както и тайната на божествения копнеж и любов, тогава пречистите Тайни и Хлябът на Живота стават начин, по който умът се очиства…
