ПОЧИТТА КЪМ СВЕТИИТЕ

313 0

Автор: архим. Плакида Дезей
Източник: saintsymeon.fr
Превод: Пламена Вълчева

Миналата неделя празнувахме слизането на Светия Дух над апостолите и над Църквата и този празник ни прикани да насочим поглед към Светата Троица, Която е осъществила делото на човешкото спасение, дело, в което всяка божествена Личност изпълнява Своята роля. Делото на Троицата е общо за трите Лица, но всяко Лице проявява Своята роля в Троицата чрез действието Си в историята на спасението. И Светият Дух се проявява именно на празника Петдесетница като освещаващ в пълния смисъл на думата, като Този, Който известява на човеците божествения живот, съществуващ от вечни времена в лоното на Троицата, към който Бог Отец е пожелал да ни приобщи чрез делото на Своя Син, преди всичко чрез пасхалното тайнство, чрез Неговата смърт и възкресение. Бог Отец е пожелал плодовете на делото на спасението да ни бъдат известени от Светия Дух, Който довежда делото до завършек. И днес, празнувайки паметта на всички светии, ние виждаме именно плодовете на делото на спасението, което се изразява не само в това човек да бъде отделен от греха и освободен от проклятието, но и да бъде приобщен в пълнота към божествения живот, заради който Бог Отец е пожелал да създаде света и човечеството. В светиите ние виждаме съвършеното изпълнение на този Божествен замисъл.

Тези, които наричаме „светии“, са християни, за които Православната църква смята, че са привели в действие възможно най-пълно благодатта на своето кръщение и са постигнали вечно спасение. Те са образци за нас и наши действени ходатаи пред Бога. Видно е обаче, че съществуват много неизвестни нам християни, които са починали като Божии приятели и които също са постигнали спасение, без да имат за това официално признание от Църквата. Заедно с канонизираните светии, ние ги почитаме на този ден.

Следователно светиите са мъже, жени и дори деца, по времето на чийто земен живот Божиите дарове са принесли своите плодове благодарение на тяхното съработничество. Защото Бог е пожелал освещаването ни да не се извършва без нашето участие; то не би ни принадлежало, ако в него участваше само Бог. Затова делото на спасението се извършва съвместно от Бога и човека. Бог ни дава спасение, но при условие, че участваме в него, че отворим сърцето си и приведем в действие дара Божий чрез проявлението на своята свобода. И светиите са онези човеци измежду нас, които са в пълнота са били съработници на този дар и са взаимодействали с него. Разбира се, всички кръстени, които не са извършили големи грехове, притежават този Божи дар и в древните християнски времена всички истински християни са били наричани без колебание „светии“. Тази дума се използва и в Литургията например, когато свещеникът възвестява за светите Дарове: „Светинята е за светите!”.

За съжаление, всички ние, които сме светии в този смисъл на думата, не се стараем да умножаваме получените от Бога дарове в степента, в която би трябвало да правим това. Канонизираните светии не са някакви изключителни човеци, те не са били специално предопределени да станат светии; те са хора също като нас, които подобно на нас са притежавали свобода и свободна воля, но са ги използвали изцяло, дори бих казал единствено за да направят плодоносен дара на поверения им божествен живот.

Благодарение на това, което знаем за живота на светиите, ние ставаме свидетели сред нас, сред човеците, на присъствието на този божествен живот. Забележителните добродетели на светиите не са обикновени човешки добродетели, нито обикновени морални качества, те са нещо наистина божествено. Светостта е нетварна реалност, в която обаче човекът участва изцяло.

Според един образ, използван често от отците на Църквата поради неговото силно въздействие — нажеженото желязо, обгърнато от огъня, светиите са позволили да бъдат изцяло обгърнати от божествения пламък, от нетварния огън, който Христос е донесъл на земята и който е действие на Самото Божество. Всички добродетели на светиите са отражение на това, което е Самият Бог, и участие в нетварната реалност, предадена на човека. В този смисъл за нас светиите са наистина прозорци, отворени към небето. Тяхната святост, тяхната любов към Бога, любов, която в много случаи стигала дори до мъченичество, тяхната любов към братята им, придружена от смирение, една смирена любов, при която азът, тоест егото е напълно заличено, всичко това ни показва какво представлява Божият дар, когато го приемем изцяло. Светиите са нашите образци за подражание и ние виждаме в техния живот съработничеството им с този дар, като същевременно в живота им се проявява именно дарът на Бога, присъствието в нашия свят на една нетварна реалност, участието на човека в нетварния живот на Бога. И в това има нещо наистина удивително.

Да, светиите са истинско отражение на небето сред нас, на небето, тоест на божествения живот, на живота на Светата Троица.

Техните добродетели, нека повторим, не са обикновени човешки добродетели и техните чудеса показват, че в тях присъства сила, която не е от този свят. Понякога в нашите съвременници се наблюдава известна сдържаност по отношение на тези чудеса, но в действителност чудесата на светиите показват, както и Христовите чудеса, описани в Евангелието, че това участие в божествения живот е наистина от по-различен порядък, че се отличава от тварния свят; то е плод на Божията намеса, която прави хората участници в Неговото битие, която им преподава нещо непознато и има за цел да събуди в тях възторжена възхвала на нашия Господ.

Небесните светии са също и наши закрилници; те ни помагат през целия ни духовен живот, помагат ни със своето застъпничество, помагат ни, като ни преподават божествения живот, който носят в себе си; защото са станали, подобно на Христос, заедно с Христос и в Христос горящи въглени и когато общуваме с тях, когато им се молим, когато почитаме техните мощи, частица от този божествен живот, от това нетварно сияние достига до нас и прониква в нас.

Ако обаче християните, нарушавайки традицията на Църквата, престанат да почитат светиите, престанат да ги обичат или да почитат техните мощи, от този момент светиите вече не могат да ни помагат, защото сме се изолирали от тяхното въздействие, издигнали сме стена между тях и себе си.

Нека обичаме светиите, нека с желание четем техните жития и разказите за техните чудеса не само за да търсим морална поука, но и за да се удивим на Божиите дарове, дадени на човеците, откривайки чрез тях личността на нашия Отец и личността на всяко Лице на Светата Троица, Които съдействат на нашето освещаване.

Нека светиите ни помагат да възпяваме Отца, Сина и Светия Дух, на Които да бъде слава во веки веков. Амин.

Преводът е направен със съкращения.