ПО ОБРАЗ БОЖИЙ И ПО ОБРАЗ ЧОВЕШКИ

285 0

Автор: Ставрос Янгазоглу

Подготвил: Константин Константинов

Ключовият и решаващ въпрос на нашето време е дали човекът може да възстанови връзката си с природата и с историята. Може ли да се промени парадигмата на нашата сило-центрична цивилизация? Защото културната парадигма на мощта доминира почти от времето на Ренесанса и след това, когато се формирал идолът на „автономния” човек.

С други думи, това не е дело на няколко десетилетия или проблем, който внезапно се е появил през 20-и век. Целта човекът да стане господар на природата била ясна още от Ренесанса.

След това, прочутото „Cogito, ergo sum“ на Декарт [13] белязало прехода към модерността и развитието на науките с цел завладяването на природата. С помощта на познавателните си способности човекът може да разшифрова силите на природата и да ги използва за задоволяване на собствените си практически нужди.

Той третира природата като господар и притежател на света. Тогава  какъв може да бъде моделът на философа или интелектуалеца на бъдещето? С всички тези приложения на изкуствения интелект, които постепенно се появяват във всички области, ще имат ли бъдеще хуманитарните науки, критичното мислене или литературата?

В контекста на живота, в който изкуствено доминира понятието за автоматично време, времето вече е безлично и почти неисторично. Самата ни цивилизация се е превърнала в своеобразен футуризъм без край [14]. Като очакваме постоянно нещо ново в бъдещето, губим настоящето, губим смисъла на това, което е тук и сега. С илюзията, че живее в бъдещето, човек не живее никъде. Това преживяване е ускорено, ако не и причинено именно от механистичната еволюция, която в крайна сметка показва това, което наричаме липса на екзистенциален смисъл и цел. И разбира се, от богословска гледна точка бихме казали, че спешното ускоряване на човека към бъдещето чрез технологиите не е изход към есхатона и вечното. Изкуственото увековечаване на паметта със сигурност не е вечност или оцеляване. Някои се надяват, че технологиите ще успеят да съхранят човешката памет като умствена  функция — с един вид upload — в цифрова банка данни. След биологичната смърт на дадено човешко същество цифровото запазване на неговата умствена памет ще представлява и неговото оцеляване [15].

По време на Студената война едната суперсила следеше другата, като подозрително се опитваше да разработи технологии за изследване на космоса и за използване на атомна енергия и нови оръжейни системи, за да остане една крачка пред другите. Това съревнование допринесе значително за напредъка на науката и технологиите. Освен това теорията, че науката прави скокове и научни открития под натиска на военните сблъсъци е стара и трагично потвърдена. Зад тази луда и главозамайваща технологична надпревара, зад автоматизираното време на машините, се крие почти метафизичното изискване за оцеляване и непрекъсната еуфория, а не само необходимостта да се посрещнат жизнените или практическите нужди на ежедневието. Постоянната еуфория показва, че не съм доволен от нищо, не живея и не се наслаждавам на нищо докрай, искам все повече и повече удоволствия, удовлетворения и завоевания. Никога не съм тук. Винаги съм една крачка напред, защото искам да преваря и да изживея следващата. По този начин човекът сякаш е създал един нов идеален свят. С автоматичната си склонност да се разширява в бъдещето той секуларизира истинския си есхатологичен устрем, но руши единството и идентичността на своята личност.

Ако днес искаме да преведем и тълкуваме един фундаментален антропологичен принцип на православното богословие, който идва от предмодерния свят, това ще бъде именно ценността и смисълът на човешката личност. Може ли обаче човешката личност да съществува чрез технологиите? Можем ли да се радваме и да ориентираме технологичните постижения към един  положителен и оптимистичен аспект на живота? Може ли да съществува един нов цифров хуманизъм [16]? Може ли човекът като личност да се радва на тези постижения и да ги използва за благото на човечеството и природата, да ги разпределя справедливо, да има принципи и ценности в своята култура? Използвайки изкуствения интелект, ще продължи ли да бъде човек?

Проблемът е дали рационализираната технология  и изкуственият интелект рискуват да направят ирационално  мястото на човека в света. Възможно е светът и човекът принудително да живеят в един рационализиран мрак и в кошмарни антиутопии. Решението на тази дилема не може да бъде един вид теоцентричен контрол и идеологическа ориентация на науката. Не може да съществува теоцентричен възглед за науката, наложен отвън на човека и неговата култура. Моралните системи и религиите могат да налагат само формални забрани.

Смисълът на живота на света и на човека не се поддържа чрез забрани и налагане. Нищо не може да попречи на автономния ход на човека. Явно живеем в една цивилизация на кожените дрехи, както казва покойният Панайотис Нелас [17], или на първородния грях.

Отношенията ни с природата не са нормални, нито пък с историята. Съвременният човек се намесва негативно както в природата, така и в историята. Достатъчно е да се замислим, че пътят на човека е, от една страна, кървав път в историята, а от друга — път на безкраен прогрес на всяка цена. Отношенията ни с природата са в постоянен конфликт. С помощта на усъвършенстваните средства на технологичното познание ние, хората, притежаваме власт над природата. Следователно имаме един нов империализъм, който е технологичното знание. Като разумни и свободни същества хората успяхме да наложим един антропоцентричен империализъм.

В крайна сметка сме изградили една техноприрода и всъщност една нова магическа империя. Всичко се прави за живота на човека, но оста на живота вече няма никакво смислово и онтологично съдържание и цел, освен ненаситния и нихилистичния евдемонизъм на програмираните наслади. Постиженията на изкуствения интелект са изумителни, докато много други програми, с които проектираме утрешния си свят, вече са в в процес на развитие.

Въпросът е дали разбираме значението и последиците на изкуствения интелект за живота и развитието на света и дали наистина разполагаме с цялостен план. Можем ли да имаме такъв план? И кой ще следи за неговото спазване? Комисии по етика, правителствени органи, индустриални компании?

Смятаме, че православното богословие не дава готови решения и рецепти, а ценности и екзистенциални ориентации, за да вдъхнови една друга културна парадигма. Православното богословие, като изтъква абсолютната ценност и значение на личността, или както и по друг начин да преведем или изтълкуваме богообразността на човека в наше време, трябва да вдъхнови нови ценности в нашата цивилизация. И то по открит начин, така че човекът, който идва от друга култура, от друга религия, от друга традиция, да не се чувства неудобно. В противовес на  едно колониалистично разбиране сега е необходимо да формулираме заедно един друг универсален и истински всеобщ израз на ценностите на нашата цивилизация.

В противен случай ще се развие нов империализъм, какъвто предишната западна цивилизация налагаше на местните, унищожавайки държави, народи и култури. Развитието на икономиката на западните страни, довело до индустриалната и технологичната революция, се основава именно на експлоатацията на човек от човека и най-вече на нечовешката експлоатация на колониите от Запада. По-голямата част от света някога е била колонии на няколко западноевропейски държави. Когато говорим за постиженията на човешкото познание и наука, трябва сериозно да отчитаме историческите, политическите, социалните и икономическите условия на всички тях.

Икономическото и технологичното развитие  се  осъществявало не без насилствено потискане и подчиняване на народи и култури. След като всичко това вече е зад гърба ни, човечеството няма нужда да преживява отново същата кървава история. Трябва да работим заедно на световно равнище, да отворим канали за комуникация в интердисциплинарен контекст, да разработим механизми за социален и обществен контрол, да формираме нов етос сред учените, които могат да се консултират и да творят заедно.

Православното богословие, отвъд всяка фундаменталистка и традиционалистка псевдоформация, когато е отворено и диалогизира със своето време, може да покаже и постоянно да осветлява крайната перспектива и отговорност на човека към природата и природната среда, към ближния и към историята. Животът на човека тук и сега може да бъде живот в свобода, справедливост и любов. Всекидневният живот и културата могат да възприемат радостни нюанси и ценности. Тази перспектива трябва да бъде предмет на широка дискусия и диалог. Въпреки несъвършенството на тази позиция, трябва да изхождаме от такива принципи, за да осмислим отново човешкия живот и творчество. Решението на антропологичната драма не зависи от откритията на експеримента в ЦЕРН или от потенциала на изкуствения интелект като такъв, колкото и научни и практически да са тези научни изследвания и приложения. Докато не се съсредоточим върху посоката, в която се движи животът на света и на човека, не можем да имаме универсална визия за живота и цивилизацията, не можем да придадем смисъл и цел на личния и колективния си живот. Християнското богословие има това усещане за края на историята, за тлението, за смъртта, за свободата и отговорността на човека и същевременно за визията на един възроден свят, свят, който вече не познава тлението.

Така, когато богословието е отворено и диалогично, тогава е в състояние да вдъхнови както културата, така и човешките науки.

В епохата на виртуалните социални мрежи и безкрайното въображение на интернет много хора обичат да демонизират различни научни приложения, като например изкуствения интелект в този случай. В антиутопиите на комиксите, литературата или футуристичните филми, както и в социалните медии, се разпространяват различни въображаеми сценарии за изкуствения интелект. Реалният потенциал на изкуствения интелект обаче вече съществува, например в областта на маркетинга, статистическия анализ, медицинските изследвания, телемедицината, цифровите мобилни асистенти и др. При използването на интернет има алгоритми, които следят и записват влизанията и действията на потребителите, като ги класифицират в бази данни (big data) според техните търсения и интереси. Тези приложения възприемат потребителите на интернет като потенциални клиенти, съхраняват техния цифров профил и веднага лансират  продукти или услуги, к оито биха могли да ги заинтересуват и т.н. От друга страна, при все още бушуващата пандемия от коронавирус изкуственият интелект с помощта на система от невронни мрежи и алгоритми изследва сложните връзки на епидемиологичните данни. Чрез прогнозиране на бъдещото развитие на пандемията се насочват необходимите мерки и се улесняват изследванията за откриване на ваксина. Ако обаче преминем към многобройни и неконтролирани приложения в областта на медицината, генетиката или военната индустрия, дилемите и рисковете ще се увеличат многократно. Ето защо въпросът за изкуствения интелект е сериозен и трябва да се решава именно с ценностите, които трябва да имаме като човеци в нашето време. За да можем да се справим с тези нови проблеми на биотехнологиите, е необходимо да укрепим  културата, нейното значение, подбуди и ценности.

При обсъждането на  делото и приноса на православното богословие започваме с това, че работата и мисията на богословието не е да поставя бариери и забрани пред науката. Науката трябва да върши работата си безпрепятствено. Решаващият въпрос е как осмисляме културата си и какви ценности формираме в живота си, за да сме в състояние след това да преценим и оценим как да използваме постиженията на науката. Следователно богословието трябва да подхранва с ценности и да вдъхновява етоса и културата в по-широк план. Учените ще бъдат формирани и вдъхновени от заобикалящата ги културна атмосфера, като развиват своите постижения за доброто на света, на човека и на неговата история. Но как ще се справим с отрицателните аспекти на технологиите и човешката дейност, които така или иначе ще се появят? Именно в такъв контекст може да се развие ползотворно една интердисциплинарна етика с мощни основи  в живота и културата. Само конвенционалната етика не е достатъчна. Тя трябва да има, както вече подчертахме, онтологични основи. Затова трябва да потърсим тези онтологични основи на етиката. Точно тук богословието, философията, правото, но и  и други  носители на културата  могат да си сътрудничат интердисциплинарно и да помогнат. Отвъд конвенционалната  етика, която се променя в зависимост от условията и нуждите на времето, богословието трябва да ориентира етиката към онтологични ценности и константи.

В днешно време е необходимо богословието и науката да влязат в съществен диалог. Някога богословието и науката вървяха ръка за ръка [18]. В хода на историческото развитие се появили различни крайности  и силна конкуренция или желание за власт, в резултат на което богословието и науката се разделили и оттогава се противопоставят безплодно. Тази остра конфронтация не помогна съществено нито на науката, нито на богословието. От една страна, богословието се затвори в апологетичната черупка на предмодерното културно състояние, ставайки почти враждебно или осъдително към прогреса, цивилизацията, живота, историята; от друга страна, науката се освободи от всякаква метафизична перспектива или осмисляне, превръщайки се в неконтролируем личен интерес без критерии и предпоставки. Православното богословие за човека е съсредоточено върху свободата. Свободата е херменевтичният ключ на богословската антропология.

Това означава, че решението на всички проблеми е човекът, именно защото човекът е личност; а той е личност, защото има свобода, а не просто свободно време или множество избори, не само разум или просто логика. Той съществува в свобода. И затова предложението на православното богословие се фокусира върху ценностите и културата, т.е. върху практическата свобода на човека, а не просто върху забраната.

В нашата постмодерна епоха научното познание и налагането на една абсолютна и обективна истина за света, човека и неговата история не просто се поставят под въпрос, но вече се смятат за толкова относителни, колкото и всяко религиозно или философско познание от миналото. Секуларизацията вече не се разглежда като развитие, което ще премахне закономерно религиозния феномен, който динамично и разнообразно се появява отново на историческата сцена. Всички фундаментални постулати на модерността, като всемогъществото на разума,  преодоляването на сакралността, приоритетът на мислещия субект,  господството на човека над природата сега са подложени на безмилостна критика. Заедно с това един широко разпространен нихилизъм и една нова объркана религиозност под формата на неогностицизъм или фундаментализъм се стремят да заменят както християнската вяра, така и здравия разума на модерността. В един такъв пейзаж научното пространство  изглежда все по-открито и по-диалогично.

Много учени изразяват необходимостта да обсъдят и да се вдъхновяват от богословието, да опознаят съдържанието и смисъла на богословския подход към човека и света, за да осмислят и преориентират своите изследвания и знания. Ясно е, че един нов диалог между науката и богословието ще бъде от взаимна полза.

Вече започнаха такива редовни дискусии на високо равнище между учени, богослови и философи [19]. Този интерес трябва да се събуди и сред богословите.

Във всеки случай изкуственият интелект, както и цялото човешко познание и творение само по себе си не е по Божий образ. Изкуственият интелект е по човешки образ. Може да се каже, че тъй като произлиза от човешката мъдрост, знание и творческа изява, той има съответната стойност и значение. Положителното измерение на изкуствения интелект се състои в това, че той е дело и постижение на човешкия интелект и творчество. Човекът дава съдържание, смисъл и цел на изкуствения интелект. И това е важно, защото този, който го прави, има свобода, защото е личност по Божи образ. Но тази негова свобода е невъзможно да се улови в безлични и автономни алгоритмични схеми. Свободата на човека, това, което го прави човек, не може да се отдаде  на алгоритми и системно генерирани цифрови последователности. Самият изкуствен интелект сам по себе си няма свобода, тъй като свободата надхвърля рационалността.

Под „свобода” разбираме много дълбоко екзистенциалната и онтологична свобода, която представлява личното ядро на човешкото съществуване по Божи образ. В едно  напреднало антропологично измерение всички наши дела, като например духовните и умствените  дела, следователно и изкуственият интелект, могат да имат положителна стойност и значение. Така че отново се връщаме към понятието за свобода и личност, което е херменевтичният ключ за оценката и значението на човешката интелигентност и творчество. Напълно автономизираният изкуствен интелект е нищо сам по себе си. Чрез човека  може да бъде всичко. С други думи той може да бъде безценен помощник при решаването на много важни проблеми, които измъчват човешкото битие. В крайна сметка, именно тук се разкрива голямата  ценност на човека като личност по Божи образ. Човекът има свободата да преобрази и чрез себе си да възнася към Бога цялото творение, култивирано и преобразено евхаристийно чрез собствения му  положителен труд и намеса. Великата  визия на християнската вяра е именно евхаристийното  възношение на света и живота към живота на Бога. Етосът на православната традиция съдържа една особена визия за света и за Божието творение като върховен смисъл и причина за неговото съществуване. Това е един превъзходен евхаристиен акт на възнасяне на света и живота от човека към Бога. Това е едно възприемане на материалния свят от човека, който не го използва за задоволяване на своята индивидуална самодостатъчност и оцеляване, а го отнася към своя Създател и го споделя справедливо със своите ближни. Тази практическа връзка между човека и Бога показва личната употреба на творението, смисъла и целта на материалната реалност. Човекът пренася в евхаристийния акт самия себе си, практическите си отношения с природната среда, отношенията си с другите. Всичко в Евхаристията преминава през материалния свят, който представлява мястото и начина за срещата на Бога и човека. Самата Евхаристия се предлага „за живота на света”. Това е една космическа литургия. Материалното творение влиза в Евхаристията не просто за да бъде благословено в своето повредено състояние, но и за да бъде осветено и възнесено към Бога като източник на самия живот. Евхаристийният акт на възношение на света към Бога разкрива личната връзка на човека с творението.

Единствено човекът като образ на Бога е самостоятелна и свободна личност над автономизираната природа. Като личност, но и като микрокосмос, съдържащ в себе си цялото творение, човекът може да освободи материята от нейните ограничения, от смъртта и тлението и да я обезсмърти чрез връзката и общението с Бога.

Тази връзка с живота на Бога има за цел пълното и окончателно осмисляне на живота на света и на човека. И това дело може и трябва да го върши само човекът като представител на природата, а не  безлични изчислителни машини. Едно такова дело, наред с много други, може да бъде и изкуственият интелект като израз на научната и екологичната дейност на човека като защита, развитие и грижа за природата, човека и историята. При това, както казва св. Василий Велики [20], добрите дела на човека се извършват за Божия слава и нищо не намалява Божията мъдрост, която е направила човека мъдър и свободен да познава, да търси и да се намесва чрез своята наука и интелигентност в начина, по който работи природата, в напредването и разширяването на творението. Следователно се касае за едно положително и отговорно отношение на човека към неговата природна среда.

Трябва да се отбележи обаче, че християнското богословие в днешно време не проявява толкова голям интерес към тези въпроси, колкото би трябвало, и въобще изглежда се е отдръпнало от съвременните проблеми на света. Отношението му често е неутрално или безразлично, сякаш не се интересува от хода и смисъла на научното развитие. Често демонстрира една присъща интровертност, приемайки всичко това като светско и безразлично за него. Светът и историята се движат напред в отсъствието на нас, християните. Но нека помислим, ако това бе картината за Църквата през 1-4 век, Църквата и нейното богословие щяха ли да останат безучастни и безразлични? Дали щеше да настоява да говори само на собствения си език и да остане безразлична към големите проблеми на света? Тогава Църквата възприела целия арсенал на тогавашната наука и философия, с космологичните и антропологичните проблеми, с големите въпроси за смисъла и хода на живота и историята [21].

В наше време богословието няма полза от това да се затваря в историческия и езиков архив на своето минало и често да се занимава с вътрешните въпроси, свързани с уреждането на този архив.

Дори и нейният език остана затворен и предмодерен, докато тя би трябвало преди всичко да актуализира езика и най-вече да преосмисли смисъла на своята вяра и живот. Етосът или етиката, която се появява в резултат на този опит, има онтологични и екзистенциални основи и дава смисъл и цел на живота на човека и света. Защото автентичната етика, произтичаща от есхатологичната визия на Църквата и евхаристийния опит, не съществува условно, за да поставя забрани и ограничения. Напротив, конвенционалната етика като вид техническо устройство съществува, за да бъде нарушавана и постоянно променяна. Етиката, която възниква като израз на една голяма перспектива за живота и културата, като преживяване на основните ценности на личността, на свободата и любовта, има твърди онтологични основи. Тази етика трябва да вдъхнови и да ориентира използването и прилагането на технологиите в живота на света и на човека.

Ако св. Василий Велики или св. Максим Изповедник живееха в наше време, със сигурност щяха да диалогизират плодотворно и творчески с всички тези въпроси на технологиите и със сигурност по темата за изкуствения интелект. Смятаме, че св. Максим Изповедник може да е включил изкуствения интелект в известната теория за логосите на съществата, която християнската мисъл на апологетите, тези първи християнски интелектуалци, смело заимства от древногръцката мисъл, за да покаже на света, на науката и гръцката космология, които те надлежно зачитат, че всички индивидуални познания и всички възможности на тварните същества  се оистиняват и  стигат до своята пълнота, доколкото са свързани със Словото Божие, Което се въплъти и доброволно и лично пое спасението на света и на човека.

Всяко индивидуално познание, смисълът на всяко съществуващо нещо, но и самата интелектуална дейност на човешката мъдрост намира своята истина и смислова пълнота, когато се отнася до Словото, Което влезе в историята и прие природата на света и на човека.

Логосите на съществата се въплъщават в Божието Слово. Следователно и човекът като личност, като свобода и любов, може да бъде творец по образ и подобие Божие. Но както Бог не желае смъртта и тлението на своето творение, а неговия живот, така и човекът трябва да се бори за живота на света, а не да сее смърт и разруха със своите технологии и наука. Науката може да се превърне в инструмент на справедливостта и просперитета, според светоотеческите думи „Направете обучението оръдие на правдата, а не на смъртта“ [22]. Следователно свободата отново е ключът към всички тези въпроси. И тъй като нашата епоха се очертава като преобладаващо антропологична, трябва да обърнем специално внимание на всичко това. Наложително е хората от различните области на науката и богословието — и на културата като цяло — да седнат на една маса за диалог. Православното богословие би могло да допринесе много в тази насока.

Богословието има универсална визия за света, за човека и за историята и тази визия е осъществена от Христос чрез приемането и преобразяването на света в идващото Му Царство. Сега трябва да се борим и евхаристийно да приемем света, да го оцърковим и да го преобразим с любов и свобода. Историята е показала, че когато християните искат да се наложат чрез патериците на политическата или държавната власт, не постигат нищо. Тайната на Христос действа чрез любовта и чрез свободата.

Трябва да преодолеем синдрома на интровертността и да отворим нашата велика и богата богословска традиция за плодотворен и безпристрастен диалог със съвременния свят и култура.

Скандално предизвикателство е богословите да не дебатират с учените по всички тези важни въпроси.

Бележки:

[13] Η περίφημη αναφορά για την τεχνολογία τού Rene Descartes βρίσκεται στο έργο του Discours de la Methode, Leyden 1637, 6ο μέρος, σ. 62: «Επειδή [αυτή η γνώση] με έκανε να καταλάβω ότι είναι δυνατόν να φτάσω σε μία γνώση που είναι πολύ χρήσιμη για τη ζωή, και ότι αντί αυτής τής θεωρητικής φιλοσοφίας, που διδάσκεται στα σχολεία, μπορεί κανείς να βρει μία πρακτική, με την οποία γνωρίζοντας τη δύναμη και τις ενέργειες τής φωτιάς, τού νερού, τού αέρα, τών αστεριών, τών ουρανών και όλων τών άλλων σωμάτων που μάς περιβάλλουν, τόσο ξεκάθαρα όσο γνωρίζουμε τις διάφορες συναλλαγές τών τεχνιτών μας, θα μπορούσαμε να τα χρησιμοποιήσουμε με τον ίδιο τρόπο για όλες τις κατάλληλες χρήσεις και έτσι να μάς κάνουν κύριους και ιδιοκτήτες τής φύσης. Αυτό που κυρίως είναι επιθυμητό δεν είναι απλώς η εφεύρεση ενός άπειρου αριθμού τεχνικών εφαρμογών, πράγμα που θα έκανε κάποιον να απολαύσει, χωρίς κανένα πόνο, τους καρπούς τής γης και όλες τις ανέσεις που υπάρχουν, αλλά κυρίως επίσης η διατήρηση τής υγείας, που είναι αναμφίβολα το πρώτο καλό και το θεμέλιο όλων τών άλλων αγαθών αυτής τής ζωής».

[14] Th. Hylland Eriksen, Η τυραννία τής στιγμής, Γρήγορος και αργός χρόνος στην εποχή τής πληροφορίας, μετάφρ. Α. Σίμογλου, εκδ. Σαββάλας, Αθήνα 2005.

[15] Βλ. Mark O’ Connell, Ο άνθρωπος τού μέλλοντος, Η προσπάθεια να επιμηκύνουμε τη ζωή μας και να λύσουμε το πρόβλημα τού θανάτου, μετάφρ. Γ. Στάμου, εκδ. Κλειδάριθμος, Αθήνα 2019. Fr. Damour, Μακάριοι οι θνητοί. Γιατί είναι ακόμη ζωντανοί, μετάφρ. Ν. Μαλλιάρης, εκδ. Μάγμα, Αθήνα 2018. Βλ. επίσης τη σχετική εργογραφία τού R. Kurzweill: The Age of Intelligent Machines (1990), The 10% Solution for a Healthy Life (1993), The Age of Spiritual Machines (1999), Fantastic Voyage: Live Long Enough to Live Forever (2004 – μαζί με τον T. Grossman), The Singularity Is Near (2005), Transcend: Nine Steps to Living Well Forever (2009), How to Create a Mind (2012).

[16] Βλ. Θ. Τάσης, Ψηφιακός ανθρωπισμός, Εικονιστικό υποκείμενο και τεχνητή νοημοσύνη, εκδ. Αρμός, Αθήνα 2019.

[17] Βλ. Π. Νέλλας, Ζώον θεούμενον, Προοπτικές για μία ορθόδοξη κατανόηση τού Ανθρώπου, εκδ. Αρμός, Αθήνα 22000.

[18] Βλ. Ιω. Ζηζιούλας, «Ευρώπη και Θρησκεία: Παρελθόν, Παρόν και Μέλλον», Εισήγηση στην Ημερίδα τής Ακαδημίας Αθηνών με θέμα: «Οι πολιτιστικές ρίζες τής Ευρώπης» (7-12-2010), η οποία δημοσιεύθηκε στον τόμο τής Ακαδημίας Αθηνών, Ελληνισμός και Ευρώπη, Διαχρονική θεώρηση, Αθήνα 2011, σσ. 127-133.

[19] Στις 15-18 Οκτωβρίου επιστήμονες τού CERN συμμετείχαν σε μία συνάντηση με θέμα: «Big Bang και διαφορετικές όψεις τής γνώσης: προς μία κοινή γλώσσα;», που διοργάνωσε ο οργανισμός Wilton Park σε συνεργασία με το CERN στη Γενεύη. Διακεκριμένα πρόσωπα από την επιστήμη, τη φιλοσοφία και τη θεολογία κλήθηκαν να εξετάσουν διαφορετικές κοσμοθεωρίες και να προβληματισθούν σχετικά με το τι κοινό έχουν οι διαφορετικές αυτές προσεγγίσεις. Είναι δυνατόν να αναπτυχθεί μία κοινή γλώσσα που να επιτρέπει έναν εμπλουτισμένο διάλογο; Η συνάντηση επέτρεψε σε επιστήμονες από διάφορους κλάδους να συζητήσουν με φιλόσοφους και θεολόγους διαφορετικών θρησκειών σχετικά με τη φύση τής θεωρίας τού Big Bang. Βλ. ενδεικτικά: ΕΔΩ και ΕΔΩ.

Επίσης, στις 9-10 Οκτωβρίου 2014 πραγματοποιήθηκε στη Θεσσαλονίκη Διεθνές Συνέδριο με θέμα «Θεολογία και Σύγχρονη Φυσική: Ο άνθρωπος ανάμεσα στο μυστήριο τού Θεού και το μυστήριο τού Σύμπαντος», το οποίο διοργάνωσαν το Τμήμα Θεολογίας τού Α.Π.Θ. και ο Ευρωπαϊκός Οργανισμός Πυρηνικών Ερευνών (CERN). Στόχος τού Συνεδρίου υπήρξε, σύμφωνα με τους διοργανωτές, «να συζητηθούν οι συνέπειες τών νέων ανακαλύψεων τής επιστημονικής σκαπάνης στον χώρο τής Ορθόδοξης Θεολογίας, να διερευνηθούν οι περιοχές αμοιβαίου ενδιαφέροντος μεταξύ τών δύο πεδίων και να επανεξετασθούν οι σχέσεις τους, υπό το φως τών τελευταίων πορισμάτων τής εκατέρωθεν έρευνας». Βλ. ΕΔΩ. Προς την κατεύθυνση αυτή ιδιαίτερο ενδιαφέρον παρουσιάζει το βιβλίο τού Francis Collins, τού μακροβιότερου διευθυντή τού National Institutes of Health στις Ηνωμένες Πολιτείες Αμερικής, Η γλώσσα τού Θεού. Ένας επιστήμονας δίνει μαρτυρία για την πίστη, Πρόλογος-Εισαγωγικά Σχόλια Στ. Αντωναράκης, μετάφρ. Θρ. Κετσέας, εκδ. Παπαζήση, Αθήνα 2017.

[20] Βλ. Μ. Βασιλείου, Εις την Εξαήμερον Β΄ 3, PG 29,33C: «Εν αρχή εποίησεν ο Θεός τον ουρανόν και την γην· πολλά απεσιώπησεν, ύδωρ, αέρα, πυρ, τα εκ τούτων απογεννώμενα πάθη· α πάντα μεν ως συμπληρωτικά τού κόσμου συνυπέστη τω παντί δηλονότι· παρέλιπε δε η ιστορία, τον ημέτερον νουν γυμνάζουσα προς εντρέχειαν, εξ ολίγων αφορμών παρεχομένη επιλογίζεσθαι τα λειπόμενα». Μ. Βασιλείου, Εις την Εξαήμερον Α΄ 10, PG 29,25Α: «Τούτων δ αν σοι δοκή τι πιθανόν είναι τών ειρημένων, επί την ούτω ταύτα διαταξαμένην τού Θεού σοφίαν μετάθες το θαύμα. Ου γαρ ελαττούται η επί τοις μεγίστοις έκπληξις, επειδάν ο τρόπος καθ ον γίνεταί τι τών παραδόξων εξευρεθή· ει δε μη, αλλά το γε απλούν τής πίστεως ισχυρότερον έστω τών λογικών αποδείξεων».

[21] Βλ. Ιω. Ζηζιούλας, Ελευθερία και ύπαρξη, Η μετάβαση από τον αρχαίο στον χριστιανικό Ελληνισμό, Πέντε μαθήματα στο Ίδρυμα Γουλανδρή-Χόρν (1983), εκδ. Δόμος, Αθήνα 2019.

[22] Γρηγορίου Θεολόγου, Λόγος ΙΘ΄, Εις Ιουλιανόν, PG 35, 1053D.