ПРАЗНИК БЕЗ РОЖДЕНИК

884 0

Автор: Петя Цурева

Когато някой ме наблюдава с голяма любов, а аз гледам в друга посока и нямам никакво общение с него,  той не може да ме направи участник в любовта си.

архим. Емилиан Симонопетритски

 С наближаването на най-светлия за нас, християните, празник — Рождението на нашия Господ и Спасител Иисус Христос — настъпва една еуфория по подготовката за празника, сред която сякаш забравяме за Рожденика. А не е ли Той най-важният на трапезата? Купуваме всевъзможни подаръци за близките си, украсяваме домовете си с гирлянди и лампички, купуваме изкуствени елхи, а приготвихме ли дар за Рожденика?

С настъпването на декември по всички медии започва рекламирането на стоки, които са намалени за Коледа, за да зарадваме своите близки. Във всички магазини висят огромни табели „КОЛЕДНО НАМАЛЕНИЕ“. Навсякъде в метростанциите има реклами с надписи „Подаръци за весели и светли празници“, „Обичаш Коледа, получаваш Коледа“ и други подобни. Навсякъде — по улиците, в търговските обекти, на пазарите, в административните сгради  и офиси, в нашите домове — свети празнична украса. В деня преди Бъдни вечер по всички телевизии се говори за трапезата — каква храна трябва сготвим, как да я сготвим, колко ястия трябва да има на масата. Пускат се различни интервюта с шеф готвачи за рецепти за празничната погача, боб, сарми, баници, баклави… о, да и ошав — как без него?! Но никъде не се говори за Този, Чието рождение празнуваме — за Христос. Не се споменава за сърцевината на празника. Не се споменава за храната, която ще ни даде вечен живот. Улисани от суетата, от страстите, от гордостта, ние не си даваме сметка, че губим най-важното — присъствието на Рожденика на празничната ни трапеза. Това подчертава нашето заблуждение — да нахраним и облечем телата си, но не и сърцата си.

Бог се яви в плът, като изля цялата Си любов и се облече в човешка природа, за да ни покаже и да ни научи на любов, доброта, смирение, кротост, търпение. Да ни покаже пътя към вечния живот. Претърпя мъки и кръстна смърт за нас. Показа ни, че борбата с греха не е невъзможна. Той снизходи към нас и със Своето Рождество ни даде великата възможност да се уподобим на Него. А ние Го забравяме. Сещаме се за Него и търсим помощта Му, когато сме в несполука и в трудни моменти, и тогава обикновено Го обвиняваме, че ни е забравил, но и продължаваме да искаме от Него. А какво Му даваме? Не Го ли забравяме? Не Го ли търсим само за да Го използваме? За огромно съжаление, се сещаме за Бога само за да удовлетвори молбите ни или за да Го изобличим за неправдата, която ни е застигнала, а когато трябва да Го помним най-много — в деня на Неговото Рождество, тогава най-малко се сещаме за Него. Дори се поздравяваме с „Весела Коледа“ или „Честита Коледа“. Отдаваме почит на тялото си, на подаръците, които получаваме и даваме, на светския празник Коледа.

24 и 25 декември не са Коледа, а Бъдни вечер и Рождество Христово — най-радостният момент на нашата вяра. Затова на трапезата си, освен „нечетния брой ястия“, трябва да извадим и даровете — вяра, надежда и любов, а на централно място на нашата празнична маса трябва да бъде Иисус Христос. Да отидем на св. Литургия и да ядем от храната на живота, Тялото и Кръвта Господни — св. Причастие.

„Не се грижете за душата си, какво да ядете и да пиете, ни за тялото си, какво да облечете. Душата не струва ли повече от храната, и тялото от облеклото?“ (Мат. 6:25). Смисълът на нашия живот е в познанието на Христос. Познаваме ли Го, познаваме всичко. Той е светлината след мрака. Той е успокоението и мирът след страха. Нашите грехове, мъки, неволи, страдания, грешки се случват, защото забравяме Христос.

Сред еуфорията по подготовката за празничните дни нека не забравяме за Рожденика. Да Му благодарим за всеки съвършен дар, който ни изпраща и за изпитанията, които допуска в живота ни, и не на последно място, да изпълним заръката Му да имаме любов помежду си (Иоан. 13:35), да пробудим любовта в сърцата си. Защото истинската любов става подбуда за всяка една стъпка в нашия живот. Точно тя е тази, която разпалва в нас божествената искра. Любовта ни учи на състрадание към немощните, снизхождение към нашите слабости, търпение при сполитащите ни изпитания, кротост сред обидите. Любовта е силата, с помощта на която можем да понесем всичко. Любовта трябва да присъства в сърцата на всеки християнин, защото Бог е любов. Затова да не забравяме Христос, а да Го носим в сърцата си.