Празник на вярата

1835 0

Автор: прот. Александър Салтиков, Александър Филипов

Източник: www.pravmir.ru

Превод: Татяна Филева

Проповед на настоятеля на храм „Възкресение Христово” в Кадаши, протойерей Александър Салтиков в Неделя на Жените-мироносци.

Поздравявам ви, скъпи братя и сестри, с деня на светите Жени-мироносци. Това е много радостен празник в църковната година, празник, на който за пръв път прозвучала вярата във възкръсналия Христос.

Ние си спомняме събитието, което станало на третия ден (след смъртта на Христос). Но събитията са много и не можем да си ги спомним веднага, затова Църквата разпределя в много дни празничните събития на Възкресение Христово.

Днешният празник на Жените-мироносци – това наистина е празник на вярата. Апостолите никак не могли да повярват. Колкото и странно да ви изглежда това, не е ли истина?

Те ходели с Христос по пътища, градове и села, толкова Го слушали, виждали безброй чудеса, слушали мъдри слова, всичко, което желаели, се изпълнявало, мъртви възкръсвали, всичко това ставало пред очите им. Но когато настъпил часът на изпитанията, те се разтреперили и изгубили вяра.

Удивително е, че когато Спасителят идвал при тях (след Възкресението) и говорел за вярата, те не можели да дойдат на себе си и да повярват.

Когато Той срещнал двама от апостолите във Витания на разстояние шестдесет стадия от Йерусалим, вие си спомняте това, и беседвал с тях, останал с тях на вечеря, преломил хляб и в преломяването на хляба станал невидим, то те разбрали, че това бил възкръсналият Спасител.
Когато дошли при Дванадесетте, те не повярвали, въпреки че това било явно свидетелство. А светите жени не изгубили вяра.

Днес в Евангелието четохме, че когато разпнали Христос, тогава всички се уплашили и се разотишли. И минали няколко часа в ужасно страдание на кръста, в ужасна обстановка; небето помръкнало и земята се разклатила, и всички ученици се разотишли, освен един.

А ето, светите жени останали и гледали какво ще стане по-нататък и къде Го полагат. Когато съзерцавали всички тези ужасни събития, те решили, че няма да си отидат, докато не доведат всичко докрай.

Те проявили удивителна твърдост. В тях нямало нищо специфично женско, сълзливо, извинете ме, моля, за такива думи. Имало само необикновено мъжество.

И Мария Магдалина, и Мария Йосифова гледали къде Го полагат. Те старателно извършили всичко. После, рано сутринта, дошли на гроба с удивително твърдото намерение да изпълнят всичко по закона, като преди това купили приготвените аромати „сто литри” (около 30 съвременни литра благовония – бел. ред.).

Това е твърде много, за тях било много тежко да носят толкова много. Никой от мъжете не отишъл с тях. Те трябвало да отместят камъка от гроба. Обикновено такива камъни местели няколко души работници. Те вървели, обсъждали какво ще правят, там има камък, как ще го отместят, след като наблизо няма мъже.

А там имало и враждебна стража, която можело да ги арестува, да ги избие и да направи с тях всичко, каквото си поиска. Каква потресаваща неустрашимост! Каква вяра!

Вярата била възнаградена. Когато дошли на това място, те видели, че камъкът е отвален от гроба и че няма никого, освен ангела, който ги посрещнал и им казал хубави, дивни думи за Христовото Възкресение.

И ги изпратил при учениците, казал им къде трябва да отидат, за да посрещнат Спасителя в Галилея. Има се предвид не областта Галилея, а мястото близо до Йерусалим, което също се нарича Галилея.

Що е вяра? Каква е тази сила, която те имали, а учениците, неясно защо, я нямали? Напред винаги вървели мъжете, учениците, всички те слушали и отговаряли, а Петър свидетелствал от тяхно име. Ти си Христос, Синът на Живия Бог – тази вяра изповядал Петър от името на апостолите. Всичко е точно така. А какво значи, че нямали вяра?

Вярата, както казва апостол Павел, е жива представа на онова, за което се надяваме, и разкриване на онова, що се не вижда (Евр. 11:1). Защо тя се дава на всички в различна степен и по различен начин? Къде е източникът на вярата? Източникът на вярата е в усърдното изпълнение на Христовите заповеди.

Ще дръзна да кажа, че в това следване на Христовите заповеди Жените-мироносци превъзхождали учениците. Те по-дълбоко следвали тези заповеди. По-дълбоко ги приели в сърцето си.

Учениците също ги приемали. Но те повече обсъждали някакви богословски въпроси, искали да направят нещо необикновено, например да свалят огън от небето. А жените просто мълчаливо следвали Христовите ученици, те никъде не се изказвали и изпълнявали заповедите на Христос. Именно това е основата на вярата.

Много трудно е да изпълним Христовите заповеди. Ние с вас сме маловерни, защото и аз, и вие не изпълняваме заповедите. Кои заповеди? Всяка дума на Христос е заповед. Това не са само Моисеевите заповеди, или заповедите на Блаженствата, а изобщо всяка дума, произнесена от Христос е заповед.

Трудно е да изпълняваме Божиите заповеди, но трябва да ги изпълняваме, и само тогава ще израстваме във вярата. В изпълнението на заповедите Господ изпраща благодат, и тази благодат е преизобилна. Но ако Господ изпраща благодат, а ние не изпълняваме заповедите, то благодатта се изчерпва и престава да ни се дава.

Така става, когато хората много привикват към нея и тя се превръща просто в обред. В църквата като че ли има твърде много външни неща, твърде много традиции. И ние заменяме тайнството с обреда, а нашата вяра гасне.

В много случаи започваме да фарисействаме, и някак всичко отива настрани, а в душата умира чувството към словото на Христос, ние не го чувстваме. И така всичко може да завърши.

Но ние с вас не трябва да завършваме така, ние с вас се надяваме на друго. Така ще пробуждаме в себе си внимание към думите на Христос и ще се стараем да ги изпълняваме.

Господ да ни помогне по молитвите на Жените-мироносци, на светите Йосиф Ариматейски и Никодим, и на всички светии.