ПРАЗНИЧНАТА ПРЕМЯНА ЗА БРАЧНИЯ ПИР

439 0

Автор: йеромонах Методий (Савелов-Йогел)

Източник: „Пред очами Божией Правды”

Превод: Пламена Вълчева

В днешната неделя Евангелието ни предлага притчата за брачния пир на царския син.

В чисто исторически план тази притча се отнася за еврейския народ, който бил призван, но пренебрегнал величието на своето небесно призвание. Но тъй като, погледнато отвън, Евангелието не се ограничава само с този план, притчата съдържа още едно измерение.

Освен образа на неоткликналия еврейски народ в тази притча откриваме и друг образ — на човека, отишъл на брачния пир без празнична премяна.

В този образ действително е скрита тайната на човешкото спасение. Тук се явява истината, че за да се спаси човек, не е достатъчно само да бъде призван. Нужно е да има „своя” премяна, своя собствена одежда. Личният житейски подвиг е онова, което превръща призваните в избрани. За да има човек дял в царството небесно, той не може само привидно да е част от Църквата. Църквата е Тяло Христово, а не формална организация. Затова и истинското общение с нея се осъществява чрез личния подвиг на всеки един от нас.

Когато Господ изгонил прародителите от рая, Той ги облякъл (или по-скоро те се облекли) в дреха от „кожа”. Кожената дреха е именно враждуващата с Бога одежда на плътта, ежедневната дреха, която не ни дава право да участваме в брачния пир на царския син.

А подвигът на живота се състои в свалянето на тази одежда, в просветлението, очистването и освещаването чрез благодатта на Светия Дух. Защото призваният става избран едва тогава, когато сам тръгне към Бога, Който го призовава в Своята Църква, в Своето благословено стадо. „Твоята заповед е безмерно широка” — възкликва още в Стария Завет цар Давид. Широки са възможностите за служение на Бога във всички сфери на човешката деятелност. Господ открива това още по-ясно в прощалната Си беседа с учениците: „Който има заповедите Ми и ги пази, той е, който Ме люби; а който Ме люби, възлюбен ще бъде от Отца Ми; и Аз ще го възлюбя и ще му се явя Сам”. С тези думи Господ обещава да се яви на всеки (без оглед на служението му), който спазва заповедите Му — заповедите за любовта и чистотата.

Нека се замислим, братя, за празничната премяна и за истинското пребиваване в Църквата и този размисъл вероятно ще ни накара да променим много неща в живота си, за да бъдем не само призвани, но и избрани за благословения брачен пир на Царския Син в Неговото царство.